Определение № 346 от 08.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 429/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 4789/28.03.2012 година на А. Й. А. и Г. М. А., и двамата от [населено място] чрез адв. П. Т. - АК Б. срещу въззивно Решение Nо V-24 от 01.03.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 2276/2011 година на ОС-Бургас. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 146 от 04.11.2011 година по гр.д. Nо 307/2011 година на РС- Несебър по отхвърления иск за собственост, предявен срещу [община] на недвижим имот: ПИ с идентификатор * в [населено място], Б. област с площ от 1469 кв.м. с предназначение урбанизирана територия за ниско строителство, ведно с построените в него-еднофамилна, едноетажна жилищна сграда на площ 42 кв.м., съставляваща поземлен имот с идентификатор *, еднофамилна едноетажна жилищна сграда на площ от 25 кв.м.- ПИ идентификатор *, едноетажна постройка на допълващо застрояване с площ от 31 кв.м. –ПИ с идентификатор *, с твърдения за придобивно основание- давностно владение, започнало от 01.09.1992 година и изтекло към 06.06.2006 година с обща данъчна оценка на имота от 6 782.80 лв. Прието е, че ищците, като „купувачи ‘ по неформално сключен договор за покупко-продажба от 01.09.1991 година от А. Н. Ч./ С. Н./, не са могли да придобият процесния недвижим имот на основание придобивна давност, тъй като не са доказали, че техния праводател и продавач е бил собственик на имота, липсват данни друго физическо лице или кооперация да са били собственици на имота, поради което на основание чл. 6 ЗС/ ред. от 1990 година / имотът като общинска собственост е попадал в приложното поле на чл. 86 ЗС. / отм./ С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон ,както и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК се обосновава с довода, че материално-правния въпрос: съществува ли правна възможност за придобиване по давност на недвижим имот – частна общинска или държавна собственост в периода 1.06.1996 година до 1.06.2006 година с оглед разпоредите на чл. 86 ЗС/ отм. и § 1 от ЗД на ЗС / ДВ. бр.46 и бр.105/ 2006 г., тъй като дадения от въззивния съд отрицателен отговор е в противоречие с Решение Nо 558 от 07.01.2010 по гр.д. Nо 269/2010 година на ВКС-II отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа и на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по същия въпрос, с оглед на даденото разрешение по незадължителната съдебна практика – Решение Nо 1222 от 16. 12. 2008 година по гр.д. Nо 4794/2007 година на ВКС-I отд., Останалите изведени въпроси имат отношение към релевираните доводи за неправилност на съдебното решение. В срока по чл.287 ал. 1 ГПК няма подаден писмен отговор от ответника по касация – [община]. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: След преценка на доказателствата по делото, настоящият състав намира, че са спазени изискванията на закона по чл. 280 ал.2 ГПК и чл. 283 ГПК, поради което и касационната жалба е процесуално допустима. Преценката на релевираните доводи на касаторите за допустимост на касационното обжалване с оглед въведените аргументи по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК предполага допускане на касационното обжалване по изведения въпрос за възможност за придобиване по давност на недвижим имот – частна общинска или държавна собственост в периода 1.06.1996 година до 1.06.2006 година с оглед разпоредите на чл. 86 ЗС/ отм. и § 1 от ЗД на ЗС / ДВ. бр.46 и бр.105/ 2006 г., тъй като дадения от въззивния съд отрицателен отговор е в противоречие с Решение Nо 558 от 07.01.2010 по гр.д. Nо 269/2010 година на ВКС-II отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК. След като се приема, че по въпроса е налице задължителна съдебна практика, споделяна от състава, то е недопустимо да се разглежда като основание за допустимост и поддържано друго основание – в случая по и т.2. При допускане на касационно обжалване, страната касатор дължи заплащането и пропорционална държавна такса, която съгласно чл. 18 ал.2. 2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр.с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 145.64 лв. / сто четиридесет и пет и о. 64 лева /, вносима от касатора по сметка на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия