Определение № 2702 от 22.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2777/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 6115 от 13.05.2025 г., подадена от В. Ю. В. чрез адвокат Ц. И. от АК - Т. срещу част от въззивно Решение № 177 от 02.04.2025 г. по в.гр.д.№ 970/2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново.

Ответницата по касация М. Н. В. не е депозирала отговор на касационната жалба.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваната част на въззивното решение е потвърдено Решение № 704 от 10.06.2022 г. по гр.д.№ 2586/2021 г. на Районен съд - Велико Търново в частта, с която е уважен предявеният от М. Н. В. срещу В. Ю. В. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] за сумата 8 018,55 лева.

Въззивният съд е приел, че с обжалваното първоинстанционно решение в осъдителната му част, като е присъдил в полза на ищцата обезщетение за нанесените материални щети по подпорната стена в размер на 7 074,55 лв., първоинстанционният съд не се е произнесъл свръхпетитум и не е нарушил диспозитивното начало в процеса по чл. 6 ГПК, поради което първоинстанционното решение е допустимо. Предявеният от ищцата против ответника В. Ю. В. иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за нанесени материални щети в собствения на ищцата процесен недвижим имот, сред които в ИМ и уточняващата я такава са описани и претендирани първо частично срутване на подпорната стена на 17.09.2016 г. и второ срутване на останалата й част на 23-ти срещу 24-ти юли 2019 г., като ищцата търси пълна репарация на вредите от деликта, които безспорно включват, съобразно и СТЕ, и възстановяване от ответника на разходите, необходими за възстановяване на подпорната стена. Ето защо, присъждайки ги, първоинстанционният съд не е постановил свръхпетитум. Макар и да са изброени по видове, уврежданията в имота на ищцата, в това число и разрушената подпорна стена, те съставляват една щета, претърпяна загуба по смисъла на закона, т.к. всеки един компонент функционално обслужва ползването на имота по предназначение, което е невъзможно, дори само едно от уврежданията да не е репарирано. Претендираната от ищцата обезвреда е за пълно възстановяване на материалните щети така, че имотът да се приведе в състояние, годен за употреба, поради което и претендираното обезщетение следва да се присъди глобално, така, както е заявено в исковата молба и съобразно чл. 6, ал. 2 ГПК.

Установено е, че ищцата М. Н. В. е собственик на недвижим имот, намиращ се в [населено място], [улица], представляващ ПИ с идентификатор * по КККР на гр. В. Т. с площ от 141 кв.м., заедно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор , който се намира на етаж 1 в построената в ПИ сграда с идентификатор ** с предназначение на сградата: ЖС – еднофамилна и предназначение на самостоятелния обект: жилище.

Съседен на имота на ищцата е ПИ *, находящ се в [населено място], [улица], който към 2016 г. е бил собственост на В. Р. С.. По силата на договор за покупко–продажба на недвижим имот, сключен на 11.09.2018 г. наследникът по закон на В. Р. С. - И. В. Б., е продала на В. Ю. В., действащ при условията на чл. 38 ЗЗД, собствения си недвижим имот, намиращ се в [населено място], а именно: ПИ с идентификатор * по КККР на [населено място], с адрес на имота – [населено място], [улица], целият с площ 511 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – За друг вид застрояване, номер по предходен план – *, кв. 316, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в имота.

Приживе на В. Р. С., със Заповед № РД-22-981 от 09.05.2016 г. на Кмета на Община Велико Търново, на собственика на ПИ № * е разрешено в 3-месечен срок от влизането в сила на заповедта да изпълни демонтаж на строеж „Жилищна сграда” в ПИ № * по КККР на гр. В. Т., която сграда няма статут на единична културна ценност (паметник на културата), като обезопасяването при демонтирането да се извърши по изготвен от инженер–конструктор проект за организация и изпълнение, да се осигурят всички необходими мерки за предпазване от увреждания на съседните сгради и наличните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

На 17.09.2016 г., при извършване на дейностите по събаряне на къщата в ПИ № *, се подкопали основите на подпорната стена между имота на ищцата – ПИ № * и съседния й ПИ № *, което предизвикало срутване на част от подпорната стена. Подадена е жалба от ищцата от 19.09.2016 г. до Кмета на Община Велико Търново по повод процесното срутване, като ищцата е описала, че срутването е вследствие на СРР (събаряне) на къща, находяща се на [улица]; че при извършване на дейностите по събаряне на къщата се подкопават основите на подпорната им стена, което предизвиква срутване на част от нея; че при молба от ищцата към собственика да се укрепи стената преди да продължи със събарянето, същият отказал, и вследствие на продължаващото събаряне на имота на 17.09.2016 г., се свлякла още една част от подпорната стена; по време на събарянето се прекъснал съществуващия мръсен канал на ищцата, който минавал през ПИ № *.

Подадена е жалба от Н. М. Н. до Кмета на Община Велико Търново с вх.№ 94-НН-3342-2 от 19.09.2016 г., собственик на къща на [улица], чийто имот граничи с къщата с административен адрес [улица], за която в жалбата е посочено, че в момента се събаря от собственика; че на 17.09.2016 г. рухнала част от граничещата със съседа стена и част от пода на мазата. Появили се нови пукнатини и свличане на земна часа. Има очевидна опасност от срутване на останалата част от граничната стена, както и цялостно срутване на мазите и „двора ни”.

Установено е от приобщените по делото изискани от Община Велико Търново документи, досежно настъпилото процесно аварийно състояние в имот с адрес [улица], че при демонтажа на ЖС в ПИ № * по КККР на [населено място] не са спазени изискванията на проекта по част „План за разрушаване на сграда” и не е изградено предвиденото тръбно подпорно скеле за допълнително укрепване на каменната подпорна стена към съседната сграда в ПИ № * и земния скат, в резултат на което се е свлякла земна маса в имота от съседните имоти, разположени на северозапад и североизток, като засегнати са ПИ № *** (бивш ПИ № *, кв. 316 с адм.адрес [улица], собственост на разпитания пред първа инстанция свидетел Н. М. Н.), както и собствения на ищцата ПИ № *** (УПИ *-*, кв. 316) - изнесена е земната основа под постройка на допълващо застрояване /стопанска постройка/ - изградена до откоса, част от постройката е разрушена и е прекъсната битовата канализация на имота, налице е и опасност от свличане на жилищната сграда в същия имот.

Обсъдени са и писмо с изх.№ 94-НН-3342-1-НИ от 16.11.2016 г. от Кмета на Община Велико Търново до В. Р. С., жалба от Н. М. Н. срещу ответника В. Ю. В., подадена до РП Велико Търново с вх.№ 994-21 от 12.02.2021 г., установяващи, че при събаряне на ЖС в ПИ № *** по КККР на [населено място] не са извършени никакви укрепителни или каквито и да било мерки за предпазване от увреждания на съседните имоти, в резултат на което още в деня на събарянето 16.09.2016 г. рухнала граничещата с имота на Н. стена и част от пода и стената на мазата му; при всеки дъжд и бурен вятър се откъртват отломки от развалините, а в нощта на 23-ти срещу 24-ти юли 2019 г. пропаднала стена, метален парапет, двор, тоалетна и чардак на съседния имот на [улица] (имотът на ищцата), който е физически прикрепен към имота на Н. Н..

Видно от извършена във връзка с настъпилата процесна аварийна ситуация и след сигнали проверка от служители на Община Велико Търново е съставен КП № 3112 от 30.07.2019 г., съгласно който при проверката е установено, че при демонтажа на ЖС в ПИ № * не са спазени изискванията на проекта по част „План за разрушаване на сграда“ и не е изпълнено укрепване на ската, в резултат на което се е свлякла земна маса в имота, както и спомагателни постройки, разположени в ПИ *. Налице е опасност от свличане на жилищните сгради, разположени в ПИ №№ * и *.

След придобиване на собствеността върху ПИ № * на 11.09.2018 г. от ответника В. Ю. В., със Заповед № РД 22-1289 от 08.08.2019 г. на Кмета на Община Велико Търново на основание чл. 195, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ вр. чл. 196, ал. 3 ЗУТ и КП № 3112 от 30.07.2019 г. на Община Велико Търново, на ответника В. Ю. В. е наредено незабавно да изпълни укрепителни мероприятия на земния скат към имоти с идентификатори * и *** с цел предотвратяване на настъпване на инциденти и нанасяне на материални щети на трети лица.

С влязло в законна сила на 02.12.2020 г. Решение № 122 от 17.06.2020 г. по адм.д.№ 717/2019 г. на Административен съд – Велико Търново, потвърдено с Решение № 14880 от 02.12.2020 г. по адм.д.№ 7868/2020 г. на ВАС, е отменена горепосочената Заповед № РД 22-1289 от 08.08.2019 г. на Кмета на Община Велико Търново на процедурно основание – поради неизслушване на заинтересованата страна, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

В молба до Община Велико Търново с вх.№ 94 ММ-8524-2 от 17.10.2019 г. ищцата М. Н. В. е посочила, че незаконните строителни действия в имот, находящ се в гр. В. Т., [улица], са довели до срутване на нейни постройки и подкопаване на основите на подпорна стена на имота й в гр. В. Т., [улица], както и до прекъсване на ВиК канал (мръсен канал).

Със Заповед № РД22-1301 от 12.07.2021 г. на Кмета на Община Велико Търново на основание чл. 195, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ вр. чл. 196, ал. 3 ЗУТ и КП № 3237 от 12.03.2021 г. на Община Велико Търново е наредено на ответника В. Ю. В. незабавно да изпълни укрепителни мероприятия на земния скат към имоти с идентификатори * и *, с цел предотвратяване на настъпване на инциденти и нанасяне на материални щети на трети лица.

Съгласно Становище от 22.10.2019 г. от %Геозащита” ЕООД – клон Плевен, ЖС в ПИ * е разрушена до основи с помощта на строителна техника, като не е монтирано предвиденото подпорно скеле, в резултат на което е дестабилизирана и разрушена съществуващата стена от каменна зидария, укрепваща откоса между ПИ *, УПИ *-* и ПИ *. От горната част на незащитения откос е дестабилизиран „пакет” от земни маси и е изнесена земната основа под пристройката (изградена до откоса) към ЖС в УПИ *-*. Част от пристройката е разрушена и е прекъсната битовата канализация на имота. Обрушването навлиза на 2.5-3.0 м. към терена на УПИ *-*. Към момента на изготвяне на Становището на “Геозащита” ЕООД – клон Плевен, горният ръб на нарушения откос е в непосредствена близост до жилищните сгради в двата имота. Съгласно Геотехническо становище от проф.д-р инж. С. С. относно геодинамично състояние на терена в района на имоти №№ * и *, развитието на свлачищния процес е започнал с разрушаването на оградната стена на постройката в южната част на имота, като заключението му е, че е необходимо да се предприемат спешни мерки за изпълнение на геозащитни дейности по осигуряване устойчивостта на терените в района на двата имота, като за целта е необходимо да бъде изградена нова подпорна стена, която да бъде оразмерена, съобразно конкретните геотехнически условия.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвено от ВЛ инж. М. Л., е установено, че имотът на ищцата - ПИ № * (стар номер УПИ *-* в кв. 316) граничи на югозапад с ПИ № *, сегашна собственост на В. Ю. В.. Средната денивелация на терена на имоти № * и № * спрямо ПИ * е около 5,00 – 6,00м. (спрямо нивото на [улица]). В северозападната част на ПИ * е била изградена двуетажна ЖС с паянтова носеща конструкция, външните северни стени на която са били ситуирани съответно на границите с ПИ * с дължина от около 11,00 м. и с ПИ № * с дължина от около 2,00 м., изградени от каменна зидария и са изпълнявали ролята на подпорни зидове към горните имоти. Югоизточната граница между ПИ * и ПИ * е с обща дължина от 10,00 м., а югозападната граница между тези два имота е с дължина от 1,00 м. Укрепването на ската между ПИ * на север с ПИ * е ставало чрез подпорна стена с обща дължина от около 8,50 м., в това число: 1) за подпорна стена с дължина от около 1,50 м. е служил наличният външен северен зид от съборената двуетажна сграда в ПИ *; 2) с изградената на място подпорна стена от каменна зидария между двата имота с дължина от около 7,00 м. и височина 5,00 м. в обсега на незастроената част на ПИ * по част от северната му граница с ПИ *.

Към датата на огледа от ВЛ (24.03.2022 г.) частта от подпорната стена в участъка между двата имота – ПИ * и ПИ * в обсега на ниво терен към самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** е с нарушена геометрия, съборена откъм горното си ниво с видима височина на съборения участък средно 2,00 м. Видно от СТЕ, горният участък на подпорната стена с височина от около 2,00 м. и прилежащата й земна маса в зоната към стопанската постройка и външното метално стълбище е свлечена по ската надолу към ПИ № *. Запазената видима част от съборения участък на масивната подпорна стена е с нарушена структура, монтираното метално стълбище към двора е висящо. Част от стоманобетоновата подова плоча в обсега на остъклената част на коридора е висяща. Висяща е и подовата плоча на частта от сградата на първия етаж, която е с предназначение тоалетна. Съгласно СТЕ, в този участък на външната тоалетна по скица не е било предвидено изграждане на подпорна стена. Частта от сградата, включваща външната тоалетна, съгласно скицата, е била фундирана на индивидуална основа. При огледа на място ВЛ по СТЕ е установило, че в имота на ищцата са засегнати: 1) Едноетажната паянтова постройка в югозападната част на имота – порутена е външната й фасадна стена на юг, сградата е в видим лек наклон на юг; 2) Долната част на металната еднораменна стълба е подкопана, стълбата е свлечена надолу и е неизползваема; 3) Свлечени отделни елементи и реално липсващ на място е металният парапет, ограждащ имота от юг; 4) Бетонираните площадки от незастроената част на двора са с подкопани, с напукани повърхности и е проявен наклон на юг; 5) „Външната” тоалетна е с подкопана подова основа и видимо „виси” над терена на височина от около 1,00 м. – 1,50 м. Прекъсната е канализацията й, тоалетната е неизползваема.

Съгласно СТЕ за възстановяване на подпорната стена за частта, засягаща ПИ №№ * и * с обща дължина от 10,00 м., съгласно изготвената от ВЛ по СТЕ КСС без наличие на конструктивен проект, за видове СРР и количества, съгласно Таблица № 1 от СТЕ, по средни пазарни цени към датата на изготвяне на СТЕ, е необходима сумата 20 213 лв. с вкл. ДДС. Стойността на СМР, необходими за възстановяване на уврежданията по имота на ищцата, при отчитане физическото овехтяване на вещите, по средни пазарни цени към изготвяне на СТЕ, съгласно изготвена от ВЛ по СТЕ КСС – Таблица 2 от СТЕ, възлиза на сума в общ размер от 1 880 лв. с включени в същата 10% непредвидени разходи, 10% печалба и с вкл. ДДС. Видно от Таблица 2 на СТЕ, за изграждане на нова стена на паянтовата постройка е необходима сума на стойност 100 лв., за възстановяване на металния парапет, ограждащ южната граница на имота – сумата от 200 лв., респ. за укрепване пода на тоалетната и възстановяване на връзката й с канализацията – сумата от 350 лв., които посочени суми са без 10% непредвидени разходи, 10% печалба и ДДС, които следва да се начислят върху тях. ВЛ по СТЕ заключава, че, предвид характера на уврежданията, дейностите във връзка с възстановяването им, следва да започнат след завършване на укрепителните мероприятия и изграждане на участъка от подпорната стена, описани в Таблица № 1 от СТЕ.

Видно от СТЕ, свлачищният процес е започнал непосредствено след събарянето на двуетажната паянтова ЖС в ПИ * и съпроводените с това дейности на 17.09.2016 г. с багер, като е извършено подкопаване на част от подпорната стена, а след това постепенно във времето в резултат на атмосферните влияния процесът на свличане и нарушаване на общата устойчивост продължава. Характерът и причините за възникване на свлачищните процеси са описани в Геотехническо становище, изготвено от проф. д-р инж. С. С., като, съгласно графичният му материал – Ситуация в М:500, засегнатият откос се намира между ПИ №№ *, *** и ПИ *, като хребетната линия (веждата) е с обща дължина от около 13,00 м., има криволинейно очертание и изцяло преминава в имота на ищцата на разстояние между 1,00 м. и 2,00 м. на север от каменния подпорен зид между ПИ * и ПИ *. В.л. е установило, че към настоящият момент в Община Велико Търново няма налични данни – графични и текстови, за изградена канализация в ПИ * и в съседните имоти (между улиците „С. П.” и „М. Р."), като при извършения на място оглед от ВЛ по СТЕ не са установени налични следи от съществуваща канализация в ПИ *, отвеждаща канализационните води от имота на ищцата с идентификатор *. Отвеждането на отпадните канализационни води от кухнята и от „външната тоалетна” в имота на ищцата е ставало чрез канализационен клон, преминаващ изцяло през имот и заустен съответно в канализационната шахта на [улица], като не е ясно дали преди настъпване на свлачищния процес, този канализационен клон е бил в нормално експлоатационно състояние, предвид периода на изпълнението му и съответно това да е съдействало за активиране на свлачищния процес. Видно от СТЕ, отвеждането на дъждовните води от покривите на сградния фонд в имот * става посредством олуци, а за сградите от допълващото застрояване - без олуци, с частично налични водосточни тръби, без заустване в канализация. Всички дъждовни и повърхностни води от ПИ * се стичат свободно в ПИ *, което е фактор и предпоставка за развитие във времето на настъпилия вече свлачищен процес след събарянето на двуетажната ЖС в ПИ * и съответно намаляване на общата устойчивост на земния откос в ПИ * и ПИ *. Изслушано в СЗ пред РС ВЛ по СТЕ инж. М. Л. е установило, че външната тоалетна просто липсва – тя е била на границата между процесния имот и този на [улица]. ВЛ по СТЕ посочва в съдебно заседание пред РС, че сметката в извод 1 на стр. 8 от СТЕ за разходите за възстановяване на подпорната стена е само за подпорната стена за имот *, както и че има канализация, но в Община Велико Търново няма графично изображение къде минава тя през имотите.

Обсъдени са и събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. Е. Р. (живущ на [улица] от 1996 г., съсед на ищцата от дълги години, идеална част от двора му е в граница с имота, който бил съборен, завършил образование „Геодезия и картография”) и Н. М. Н. (съсед на ищцата, живущ на [улица] [населено място].

Въззивният съд е приел за безспорно установено, че в резултат от събаряне и разрушаване до основи на 17.09.2016 г. от страна на предходния собственик на ПИ № * - В. Р. С., на жилищната сграда (къща), построена в имота му с помощта на строителна техника – багер, без да е монтирано предвиденото подпорно скеле, е дестабилизирана и частично разрушена съществуващата стена от каменна зидария, укрепваща откоса между ПИ *, ПИ * и ПИ *, като от горната част на незащитения откос е дестабилизиран „пакет” от земни маси и е изнесена земната основа под пристройката (изградена до откоса) към ЖС в имота на ищцата ПИ *** (бивш УПИ *-*), част от пристройката е разрушена и е прекъсната битовата канализация на имота. За частичното срутване на подпорната стена от каменна зидария между процесните ПИ №№ * и *, настъпило на 17.09.2016 г., и произтеклите от това материални щети в собствения недвижим имот на ищцата настоящият ответник В. Ю. В. не носи имуществена отговорност на предявеното основание по чл. 45 ЗЗД, доколкото тези имуществени вреди не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка от негово виновно противоправно поведение, изразено в действие или бездействие, както и доколкото В. Ю. В., като частен правоприемник на наследник на делинквента В. Р. С. не може да носи отговорност за вредите, причинени от делинквента В. Р. С. до смъртта му, като задължението да бъдат обезщетени тези вреди се включва в наследството на починалия делинквент и като имуществено се наследява от наследниците му по закон съгласно чл. 60 ЗН.

Прието е, че ответникът е деликтно отговорен за вредите, настъпили след като на 11.09.2018 г. е придобил правото на собственост върху ПИ *, а именно вредите от 23 срещу 24 юли 2019 г., когато е паднала останалата част от подпорната стена, укрепваща ската между имотите на страните. Същата, с оглед отговора по задача IV.9.1 от писменото заключение на ВЛ по СТЕ, е с дължина от около 7,00 м. и височина 5,00 м. в обсега на незастроената част на ПИ * по част от северната му граница с ПИ *. През 2019 г. се отворил много голям отвор в подпорната стена, рухнала цялата тераса на ищцата (свид. Р.), при второто събаряне на останалата част от подпорната стена паднал целият двор на ищцата (свид. Н.). Въззивният съд е преценил показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели по реда на чл. 172 ГПК, в т.ч. показанията на Н. Н., който е заинтересован във вреда на ответника. Съдът е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели като обективно дадени, доколкото свидетелите възпроизвеждат свои непосредствени възприятия, показанията им взаимно се подкрепят и допълват, както и кореспондират на събраните по делото писмени доказателства. Свид. Р. е категоричен, че на 24.07.2019 г. е имало второ срутване, при което се срутила подпорната стена на ищцата и целият й двор пропаднал, а при първото срутване на част от подпорната стена през 2016 г. имало поражения по процесния имот на ищцата, но били по-малко. При липса на доказателства за противното, въззивният съд е приел, че укрепващата ската между имота на ищцата и съседния му от югозапад имот, собственост на ответника, подпорна стена в частта й с дължина от около 7,00 м. в обсега на незастроената част на ПИ * по част от северната му граница с ПИ * е обща между страните. В резултат и в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с виновно противоправно поведение на ответника В. Ю. В., изразено в бездействие, а именно в непредприемане след придобиване правото на собственост върху ПИ * на 11.09.2018 г. на действия по укрепване на процесната подпорна стена между неговия и имота на ищцата ПИ, неизвършване на действия по възстановяване на целостта на подпорната стена, са нанесени материални щети на собствения на ищцата недвижим имот, ведно със самостоятелен обект – жилище в сграда с идентификатор *. За възстановяване на уврежданията по имота на ищцата на същата, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, се следва обезщетение по т. 2 и т. 4 от Таблица 2 от раздел IV.11.2 от СТЕ за възстановяване на металната еднораменна външна стълба и за възстановяване на бетоновите площадки в имота – направа на нови армирани бетонови площадки, като нанесените от ответника имуществени вреди на ищцата с виновното му противоправно поведение и за пълното им репариране включват и 1/2 от стойността на СМР, необходими за възстановяване на подпорната стена в частта, засягаща ПИ * и ПИ * с дължина от 7 метра в обсега на незастроената част на ПИ * по част от северната му граница с ПИ *** - в размер, определен от съда на база Таблица № 1 от СТЕ, или общо – 8 018,55 лв.

Посочено е, че по делото е установено обстоятелството, че всички дъждовни и повърхностни води от имота на ищцата * се стичат свободно в имота на ответника *, което е фактор и предпоставка за развитие във времето на настъпилия вече свлачищен процес след събарянето на двуетажната ЖС в имот * и съответно намаляване на общата устойчивост на земния откос в имот * и в имот ***, но в преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от страна на ответника не е релевирано възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Възражението на ответника за погасяване на вземането на ищеца с общата петгодишна давност на основание чл. 110 ЗЗД е намерено за неоснователно, доколкото вредата, за която ответникът следва да отговаря по чл. 45 ЗЗД, е настъпила на 23/24 юли 2019 г., от когато ищцовото вземане за материални щети е изискуемо съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, а исковата молба е предявена в съда на 03.09.2021 г., т.е. в рамките на петгодишния давностен срок.

В изложение към касационната жалба са формулирани следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1. „Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички въпроси на страните, повдигнати с въззивните жалби“;

2. „Задължен ли е въззивният съд да обезсили първоинстанционното решение, когато установи произнасяне свръхпетитум, или може да го потвърди, произнасяйки се по материалното право“;

3. „Задължено ли е трето лице, купувач на недвижим имот, да обезщети пострадало лице от предполагаема вреда, която е нанесена от продавача на имота; Ако вредата е нанесена от едно физическо лице, което е починало, то кой е кръгът от лицата, които отговарят вместо него; Ако лицето е починало, преди да му бъде потърсена отговорност, то възникнало ли е задължение за обезщетяване от неговите наследници или трети лица“;

4. „При уважаване на искова претенция по чл. 45 ЗЗД, следва ли съдът да се произнесе по повод обстоятелството, че са налични доказателства за съпричиняване на вредите и съответно да намали присъденото обезщетение“.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с ТР № 1 от 01.08.2022 г. по тълк.д.№ 1/2021 г. на ВКС, ОСГТК, Решение № 220 от 19.06.2012 г. по гр.д.№ 741/2011 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 94 от 09.05.2014 г. по гр.д.№ 566/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 155 от 24.06.2016г. по гр.д.№ 1007/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 233 от 07.01.2019 г. по гр.д.№ 2002/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о.

Не е налице основание за допускане на обжалването.

Въззивният съд, съобразявайки се с правомощията си по чл. 269 ГПК и с указанията по прилагане на разпоредбата, дадени с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, и като инстанция по съществото на спора, е анализирал събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдил е направените от страните доводи и възражения, направил е собствени фактически и правни изводи, които е обективирал в мотивите към решението, поради което първият поставен въпрос не обосновава допускане на обжалването. Вторият въпрос от изложението е свързан с изложените в касационната жалба оплаквания за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне свръхпетитум. Според указанията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, за процесуалната допустимост на въззивното решение Върховният касационен съд следи служебно и в стадия на производството по чл. 288 ГПК. В конкретния случай от данните по делото не може да се направи предположение за недопустимост на постановеното от Окръжен съд - Велико Търново решение. Въззивният съд се е произнесъл по предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на деликтна отговорност от ответника в очертаните с исковата молба предели и е присъдил обезщетение само за вреди, които са включени в съдържанието на исковата претенция и са приети за доказани на база заключенията на съдебно-техническата експертиза. Предвид изложеното не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо и не се налага процесуалната му допустимост да бъде проверявана по реда на чл. 290 ГПК. Третият въпрос от изложението не покрива общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Този въпрос е формулиран с оглед твърдението на касатора, че въззивният съд е присъдил обезщетение за вреди, които не са причинени от поведение на ответника, и за репарирането на които същият, като частен правоприемник на наследник на делинквента, не носи отговорност. Тази теза на касатора не кореспондира с мотивите на обжалваното въззивно решение, в които въззивният съд, в съответствие със задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВКС (Решение № 616 от 23.10.2024 г. по гр.д.№ 2305/2023 г. на ВКС, II г.о.) и след обсъждане на събраните по делото доказателства, е разграничил по вид и стойност вредите, настъпили в резултат на действия на предишния собственик, за които ответникът не отговаря, от вредите, настъпили в резултат на поведението на самия ответник. Въззивният съд не е приел, че ответникът отговаря за вредите, предмет на търсеното с иска по чл. 45 ЗЗД обезщетение, като частен правоприемник и купувач по договор за покупко-продажба. Присъденото обезщетение обхваща единствено вредите, настъпили в пряка причинно-следствена връзка с виновно и противоправно бездействие на ответника, който след придобиване на собствеността върху имота, не е предприел действия по укрепване на процесната подпорна стена между неговия и на ищцата имот, довело до второ срутване през 2019 г. Правилността на извода, че установените по делото факти, релевантни за ангажиране на деликтната отговорност на касатора-ответник, осъществяват твърдяното от ищцата противоправно бездействие, от което са произлезли вреди, не подлежи на проверка в стадия на производството по чл. 288 ГПК. Четвъртият въпрос от изложението не обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Трайно установената практика на ВКС приема, че за да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е необходимо ответникът да възрази, че увреждането е съпричинено от пострадалото лице. С оглед съдържащите се в ГПК преклузивни срокове за възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, представянето на доказателства и упражняването на права, възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице следва да бъде направено от ответника в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, като същият носи доказателствената тежест за установяване на съпричиняването. Съгласно чл. 133 ГПК с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, които се основават на съществуващи и известни му към този момент факти. При липса на своевременно въведено от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поставеният от касатора въпрос, касаещ приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД, се явява необуславящ и по него не може да се допусне касационно обжалване.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия