Определение № 675 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 1048/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1174 / 04.07.2012 год. по гр.д.№ 4366 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ състав, с което е потвърдено решение на СГС, ГК, І г.о. – 12 състав, постановено на 01.12.2010 год. по гр.д.№ 2199 / 2006 година, в частта в която със същото е отхвърлен предявеният от касатора против ответниците А. М. и Д. М. иск за връщане на капаро от 97 790 лева, в двоен размер, квалифициран от въззивния съд кумулативно по чл. 93 ал.2 ЗЗД вр. с чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД / за сумата от 97 790 лв./, съответно чл. 92 ЗЗД – за сума в същия размер, с обезщетителна функция, както и в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 79 ал.1 пр. 2 ЗЗД, за сумата от общо 16 246 лв. / обезщетение за неизпълнение на договора, съизмеримо с претърпените от касатора разходи по изпълнението, до развалянето му /. Сумата от 97 790 лева, сочена като „ капаро „, е дадена от касатора като страна по предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот - собственост на ответниците, срещу задължение на касатора за застрояването му и снабдяването на прехвърлителите с обекти, съставляващи 17 % от общо застроеното, като цена на учредяваното вещно право на строеж, за които обекти прехвърлителите си запазват правото на строеж, ведно със запазено право на собственост върху терена. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с доводи относими към постановяването му в противоречие с материалния закон - чл. 63 вр. с чл.12 и чл. 87 ЗЗД. Счита, че неправилно съдът е ирелевирал при преценката за изправността на ответниците по договора обстоятелството, че същите невярно са декларирали необремененост на имота, предвид установена, последващо на сключването му, вписана възбрана върху същия, сочена и като единствена причина за непредприето от касатора изпълнение. Оспорва правилността на извода на въззивния съд за собствената си неизправност, предвид неотчитане същата като последица на неизправността на ответниците и предпоставена от същата. Обосновава основание за касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Ответните страни - А. М. и Д. М. - оспорват касационната жалба по съображения относими към неоснователността й по същество, а не относно основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Ищецът „ К. билдинг „ О. е предявил искове за връщане на сума, твърдяна като предоставена в качеството на капаро и заплащане на сума в същия размер, в качеството на неустойка, както и заплащане на обезщетение за неизпълнение договора от ответниците, съизмеримо с направени по изпълнението му разходи от ищеца. Същият твърди неизправност на ответниците, състояща се единствено в деклариране на невярно обстоятелство относно необремененост / вписана възбрана в полза на трето лице / на имота, обект на сключения предварителен договор за учредяване от ответниците, в полза на ищеца, вещно право на строеж на сграда, инкорпориращ договор за изработка – застрояването й, като обектите / подлежащи на уточняване след изготвянето на архитектурен проект за сградата /, съставляващи 17 % от бруто застроената площ, по отношение които прехвърлителите запазват правото си на строеж, съставлява цената на учредяваното от тях вещно право. Първоинстанционният съд се е произнесъл по претенции с правно основание чл.55 ал.1 пр. 3 ЗЗД - за връщане на капарото - и по иск с правно основание чл. 92 ЗЗД - за сума, съизмерима с размера на „капарото „, с оглед изричната уговорка в предл. второ на т.1 / единствена / от анекс от 09.08.2005 година, отхвърляйки ги предвид неизправност на ищцовата страна. Въззивният съд е обосновал решението си кумулативно - с нормата са чл. 93 ЗЗД вр. с чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД / относно претенцията за връщане на даденото като капаро / и по чл. 92 ЗЗД / относно присъждане в обезщетение на сума, съизмерима с „ капарото „ /. Ищецът не е оспорвал така дадената правна квалификация на исковете. За да отхвърли претенциите въззивният съд е приел, че наличието на вписана върху имота възбрана сама по себе си не препятства сключването на окончателния договор и в този смисъл не съставлява самостоятелно основание за разваляне на договора, предвид невъзможност за изпълнение по вина на ответниците. Предвид това намира, че с исковата молба ищецът не е упражнил принадлежащо му като изправна страна право на разваляне на договора, поради неизправност на ответниците. Формулирал е извод за неизправност на ищеца, предвид неизпълнение задължението му за изготвянето на архитектурен проект, в срока уговорен с анекса към договора / най-късно 30.09.2005 год./, съставляващо основание за развалянето на договора от страна на ответниците, тъй като проектът съставлява предпоставка за сключването на окончателния договор / въз основа на същия е упражним избора на обектите, за които прехвърлителите ще си запазят правото на строеж и оттук - относно определяне предмета на разпореждането и съответно цената на прехвърлимото в полза на ищеца право /. За установяване неизпълнението на това задължение съдът е кредитирал събраните свидетелски показания, както и липсата на приемо - предавателен протокол, удостоверяващ изпълнението в съответствие с изрично уговорената в чл. 7.1 от договора форма за доказването му. В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, два материалноправни въпроса, които и в съответствие с правомощието си, съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав прецизира с оглед предмета на спора, както следва: 1 / Фактът на невярно деклариране от прехвърлителите, при сключването на предварителен договор за учредяване вещно право на строеж върху недвижим имот, на необремененост на имота с вписана възбрана, не обуславя ли неизправност на същите като страна по договора ? и 2 / Ако неточното изпълнение на договора / касае се за това на ищеца по спора / е предизвикано от поведението на другата страна / неизпълнението на ответниците - обект на предходния въпрос / е ли то виновно неизпълнение, предпоставящо санкционни последици от развалянето на договора за същата страна ?. Първият от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК – включен е в предмета на спора и отговорът му обуславя решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на исковете, въззивното решение по които е предмет на касационната жалба. Въззивният съд е приел, че само невярното деклариране на обстоятелство за липса на възбрана върху имота, не съставлява основание за разваляне на сключения предварителен договор, доколкото съществуването й само по себе си не препятства сключването на окончателния договор. В конкретиката на спора този му извод е обусловен и от установената неизправност на ищеца, по изпълнение на уговорено с конкретен срок задължение - за изготвяне на идеен архитектурен проект, пряко съставляващо условие за сключването на окончателния договор, доколкото предпоставя формирането на съгласие относно предмета и цената на сделката, в качеството им на съществени нейни елементи. В този смисъл, доколкото това неизпълнение пряко препятства сключването на окончателния договор, а вписаната възбрана сама по себе си не изключва сключването, т.е. е преодолима пречка и интересът на ищеца е защитим с други средства до сключването на окончателния договор, съдът е санкционирал обуславящата за неизпълнението на договора неизправност на ищеца и отрекъл неизправност на ответниците към релевантния за упражненото от тях право на разваляне на договора момент. В този смисъл поставеният от касатора втори въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като съдържа в себе си извод за неизправност и на ответниците, какъвто въззивният съд не е обосновал и какъвто би последвал само при утвърдителен отговор на поставения първи въпрос - че простото деклариране на невярно обстоятелство относно възбрана върху имота е достатъчно условие за развалянето му от противната страна, предвид виновна невъзможност за изпълнение на невярно деклариралата обстоятелството страна. Не е обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Хипотезата предпоставя посочването на неясна, непълна или противоречива правна норма, предпоставила формирането на неправилна съдебна практика, подлежаща на преодоляване или осъвременяване, с оглед развитието на обществените отношения и промени в законодателството или тепърва формирането на такава, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото, формиращи общо основание за допускане на касационното обжалване. Нещо повече, относно релевантния за преценка значението на тежести върху имота момент, с оглед интереса на кредитора и като предпоставка за санкциониране страната неизпълнила, при това изрично предвидено в договора, задължение за необремененост на прехвърлимия имот с такива тежести, е налице богата и непротиворечива задължителна съдебна практика, визираща като такъв момента на предаването на имота, съответно сключване на окончателния договор / Реш.№ 153 от 28.12.2012 год. по т.д. № 1022 / 2011 г. на ВКС, І т.о., реш. № 22 / 03.04.2012 год. по т.д.№ 821 / 2011 год. на ВКС ,І т.о., реш. №231 от 13.02.2013 г. по т.д.№ 1268 / 2011 год. на ВКС, ІІ т.о. и др. /. В настоящия случай това би бил момента към който са били налице всички останали предпоставки за сключването на окончателния договор, т.е. и изготвен идеен архитектурен проект, позволяващ формиране на съгласие относно предмета и цената на сделката, чрез определяне на застроимите имоти, по отношение които ответниците биха запазили вещното си право на строеж. Доколкото се касае за преодолим недостатък на прехвърлимия имот, то развалянето във всички случаи предпоставя покана за преодоляването му от ответниците, съгласно чл. 87 ал.1 ЗЗД. Касаторът – ищец не е обосновал развалянето на договора с исковата молба, с предходна, вкл. спрямо упражненото от ответниците право на разваляне на договора предвид собственото му неизпълнение, покана за освобождаването му от вписаната възбрана. По начало, формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, не удовлетворява изискването за доказване приложимостта на тази хипотеза ,като основание за допускане на касационното обжалване. Въззивното решение, въпреки квалифицирането на претенциите както с правното основание на чл. 93 ал.2 ЗЗД, така и с това по чл. 55 ал.1 пр.3 и чл.92 ЗЗД относно частите на претендирания за връщане задатък в двоен размер, не се явява недопустимо - постановено в отклонение от принципа на диспозитивното начало в процеса. Въззивният съд е съобразил релевантните към претенцията на ищеца за връщане на задатъка в двоен размер обстоятелства и основно - изправността му като страна, притежаваща и надлежно упражнила потестативно право на разваляне, поради виновно неизпълнение на ответната, съответно получила задатъка .Грешки в правната квалификация, при условие че претенциите са разгледани в съответствие с обстоятелствената част и петитума на исковата молба, не обуславят обезсилване на съдебното решение /. Свързан с правилността на същото, а не с допустимостта му е и квалификацията на даденото от ищеца като „ капаро „ / предвид присъща удостоверителна за сключването на договора функция на същото /, още повече като се съобрази диспозитивността на нормата на чл. 93 ЗЗД, позволяваща уговарянето между страните на нещо различно от предвиденото в закона / реш. № 64 от 10.09.2012 год. по т.д.№ 193 / 2011 год. /. В този смисъл позоваването на чл.55 ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД е в логична кореспонденция с присъщите на задатъка функции: като даден от изправната страна и неподлежащ на приспадане от окончателно дължимото, с оглед развалянето на облигационната връзка / връщане на даденото на отпаднало основание / и с оглед обезщетителната му функция / присъждане двойния му размер /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение