Определение № 60575 от 18.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 164/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Х. Х. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 260013 от 31.08.2020 г. по гр.д. № 243/2020 г. на Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, в частта, с която е потвърдено решение № 10 от 12.02.2020 г. по гр.д. № 62/2020 г. на Окръжен съд – Разград за отхвърляне на предявения срещу „Дженерали Застраховане” АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 22.02.2018 г., за разликата над 150 000 лв. до 280 000 лева. Предмет на касационно обжалване е и въззивното решение в частта, с която за начална дата на дължимост на законната лихва е приета датата 05.07.2018 г., а не сочената от ищцата дата – 02.03.2018 г. Въззивното решение, в частта, с която, като краен резултат, в полза на другата ищца – С. С. И., пострадала при същото ПТП, е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 15 000 лева, не е обжалвано. В касационната жалба се поддържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, с искане за касирането му. Твърди се, че апелативният съд не е обсъдил в достатъчна степен изключително многобройните и тежки по своя характер увреждания, довели до критично, животозастрашаващо състояние на пострадалата, интензивността и продължителността на търпените болки и страдания, множеството оперативни интервенции, настъпилите необратими и неблагоприятни последици. Изтъква се, че съдебният състав очевидно е подценил търпените от пострадалата болки, страдания и неудобства, и значението на трайните последици за живота на ищцата, и нейната уязвимост поради: срастване на белите дробове, порочно срастване на счупените ребра и асиметрично заздравяване на тазовата кост. Според касационната жалбоподателка, изведените от съда изводи не съответстват на обективните факти по делото, установени от събраните доказателства, а при определяне на обезщетението не е съобразена разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Оспорва се и становището на съда досежно началната дата, от която се дължи лихва за забава, като се твърди, че е приложима разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ и законна лихва следва да се присъди не от 05.07.2018 г., а от 02.03.2018 г. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 2. Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания и търпени болки от пострадалия и настъпили последици, и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите; 3. Как следва да се отчита липсата на възстановяване и обективната невъзможност за пълно възстановяване и последвалото трайно влошаване на качеството на живот и възможност за самостоятелно пълноценно съществуване, каквото е имало преди ПТП и посоченото представлява ли съществен, значим критерий за правилно приложение на принципа за справедливост; 4. Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери справедлив еквивалент на същите, или е достатъчно да се търси „някакво компенсиране“; 5. За да се гарантира правилното приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/1968 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко едно от обстоятелствата спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят уврежданията; 6. Следва ли при определяне на справедливото обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите; 7. Длъжен ли е съдът при определяне на справедливо обезщетение да се позове на установените лимити и длъжен ли е да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер с тези лимити; 8. Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане съгл. § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и доколко съдът следва да ги съобрази; 9. В интерес на кого се увеличават лимитите – в интерес на застрахователите, или в интерес на пострадалите; 10. В хипотеза на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при действието на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., от кой момент се дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение и включват ли се в застрахователната сума лихвите за забава за периода от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя, респ. до предявяване на прекия иск от увреденото лице. Уведомяването от пострадалото лице ангажира ли застрахователя за дължимост на лихви с начална дата от това уведомяване. По първите пет въпроса и по последния въпрос се сочи допълнителната селективна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с позоваване на ППВС № 4/1968 г. и на решения на ВКС, постановени по: т.д. № 486/2012 г., т.д. № 2998/2013 г., т.д. № 1948/2013 г., т.д. № 708/2009 г., т.д. № 2974/2013 г., т.д. № 299/2011 г., т.д. № 619/2011 г., т.д. № 795/2008 г., т.д. № 3040/2014 г., т.д. № 1154/2013 г. и по т.д. № 916/2011 г. По въпросите, относими към лимитите на покритие, се сочи освен т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – решение по т.д. № 457/2014 г. и решение по т.д. № 217/2011 г. на ВКС, така и бланкетно т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Поддържаната допълнителна предпоставка по въпроса, относим към акцесорната искова претенция, е основана на решение по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т.о. Ответникът по касационната жалба „Дженерали Застраховане” АД не е заявил становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания краен резултат, съдебният състав на Апелативен съд - Варна, при съобразяване пределите на въззивното производство и след преценка на: тежкото състояние на ищцата Г. Х. след настъпила на 22.02.2018 г. катастрофа, обусловено от: травма на главата, фрактури на гръдния кош и подкожен емфизем, контузия на белия дроб, с нужда от изкуствена белодробна вентилация и оперативни интервенции за постоянна трехеостома и евакуация на плевралните колекции, травма на корема – субкапсуларен хематом в черния дроб, травма на таза – двустранно счупване на седалищни кости с фрагмент в лявата, счупване на двете срамни кости, полифрагментна фрактура на кръстцовата кост, фрактура на лява хълбочна кост, травма на дясна ръка – дифузно кръвонасядане и охлузвания на дланта на дясна ръка, както и продължителността на болничното лечение и на възстановителния процес, при невъзстановено физическо здраве и неблагоприятна прогноза за в бъдеще, е приел, че справедливото обезщетение за търпените болки и страдания е в общ размер на 150 000 лв. Над вече присъдените от първостепенния съд 80 000 лв., въззивната инстанция е определила допълнително сума от 70 000 лева. При постановяване на решението, съдебният състав е преценил показанията на разпитаните по делото свидетели С. Х. и В. Х., съдебно-медицинската експертиза и събраните писмени доказателства по делото. Относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, апелативният съд е възприел становището на първата инстанция за неприложимост на чл.429, ал.3 КЗ, който е относим в отношенията на застрахователя със застрахования делинквент, а не с увредения по пряк иск. С оглед данните по делото във връзка с застрахователната претенция на ищцата, съдът е приложил разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 КЗ, с констатация, че тримесечният срок е започнал да тече на 04.04.2018 г. и е изтекъл на 04.07.2018 г. В резултат на така застъпеното становище, за начална дата, от която се дължи законна лихва върху допълнително определеното обезщетение е определена датата 05.07.2018 г., важима и спрямо присъдената от окръжния съд сума от 80 000 лв. Настоящият съдебен състав намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване по обобщен материалноправен въпрос, конкретизиран съобразно правомощията на ВКС, свързан с релевантните критерии при прилагане на предвидения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Този въпрос удовлетворява основната селективна предпоставка, разяснена в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалването следва да се допусне за извършване на проверка за съответствие на атакуваното решение с указаните в т.11 от ППВС № 4/1968 год. критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. По останалите въпроси, притежаващи характеристика на правни, ВКС дължи произнасяне по реда на чл.290, ал.2 ГПК. За разглеждане на касационната жалба не се дължи държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, т.к. касационната жалбоподателка е освободена от внасяне на държавна такса, съгл. чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение