Определение № 4199 от 25.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 202/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Х. В. Г. /чрез особен представител адв.Т. М. от САК/ и Н. Д. С. /чрез адв.В. М. от САК/ срещу решение №.1077/9.08.23 по г.д.№.962/22 на САС – с което е потвърдено решение №.260146/12.01.22 по г.д.№.14310/17 на СГС, І ГО, 19с., за уважаване на предявените от Е. А. П., действаща със съгласието на попечителя си А. П. П., срещу касаторите искове с правно основание чл.27 пр.3 ЗЗД вр. с чл.29 ЗЗД и чл.44 ЗЗД за унищожаване на упълномощителна сделка /във формата на пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието рег.№.4397, 4398/1.08.17 на нотариус М. М. с рег.№.462 и район на действие РС гр. Перник/ за упълномощаване на Х. В. Г. „да извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с подготовката и да се разпорежда чрез продажба или друг възмезден или безвъзмезден способ със собствения й недвижим имот ап.№..., [населено място], [улица]..., вх...., ет... и чл.42 ал.2 ЗЗД за прогласяване на недействителността на сключения въз основа на същата договор за замяна на недвижим имот /инкорпориран в нот. акт №..., т..., рег.№...., д..../... на помощник нотариус по заместване Т. Г. при нотариус Ц. С., с рег.№.030 и район на действие СРС/, с който Е. П. чрез пълномощника си Х.Г. прехвърля на Н. Д. С. собствения си апартамент, като в замяна получава 1/2ид.ч. от ап.№.... в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Е. А. П. оспорва касационните жалби, в това число с твърдения, че не съдържат правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не е налице соченото основание на тази разпоредба. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел /след съвкупна преценка на събраните доказателства, вкл. писмени, гласни, медицинска експертиза, подробно обсъдени с посочване кои и защо се кредитират/, че по делото е категорично установено, че към датата на упълномощителната сделка ищцата страда от психично заболяване /биполярно разстройство/ в стадий на маниен епизод с психотични симптоми - състояние, което се приравнява към продължително разстройство на съзнанието и се характеризира с крайна некритичност по отношение на последствията от действията, била е силно внушаема и лесно манипулируема да действа против своите интереси, като именно тези нейни психични недостатъци са могли да бъдат използвани за манипулирането й; в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че непосредствено след подписване на пълномощното на 01.08.17 - на 17.08.17, тя е била настанена и лекувана в психиатрична клиника в продължение на повече от два месеца; отделно от това в процесния период е употребявала и алкохол в комбинация с психоактивни вещества, които са способствали за влошаването й и подсилване на проявите на психотичното й състояние със съответни последици /още по-некритична към действията си и по-лесно внушаема/. Намерил е, че събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната цялост, обуславят извод, че ищцата е била въведена в заблуждение относно предоставените от нея права с процесното пълномощно. При използване на влошеното й здравословно състояние, емоционалната й нестабилност, желанието й да получи парична помощ, у нея е било създадено и поддържано заблуждение от Х. Г., че му предоставя пълномощно за снабдяване на документи за собственото й жилище. Е.П. не е имала знание и воля да му предостави права да се разпорежда с апартамента й, нито е знаела за последващата сделка, с която той е бил прехвърлен с това пълномощно на Н. С.. При тези обстоятелства искът с правно основание чл.29 ЗЗД за унищожаване на упълномощителна сделка, като сключена след създадена и поддържана от упълномощения невярна представа за правните й последици, е намерен за основателен; за такава е приета и претенцията по чл.42 ал.2 ЗЗД за обявяване недействителност на инкорпорирания в нотариален акт №.199 от 24.08.17 договор за замяна поради сключването му от лице, което не е било надлежно упълномощено. Възраженията, че при измамата по чл.29 ЗЗД въвеждането в заблуждение трябва да се отнася до фактическия състав на сделката /с твърдения, че само неверни представи по предмета и съдържанието на договора били основание за неговото унищожаване, но не и правните последици от сключването му/ са намерени за неоснователни Посочено е, че в случая твърденията дали заблуждението се отнася до всички или някои елементи от сделката са ирелевантни, тъй като по делото е доказано от събраните доказателства, вкл. и от разпитаните свидетели, че ищцата е била умишлено въведена в заблуждение относно съдържанието и правните последици, които ще настъпят от даденото от нея пълномощно. Завереното от нотариус на 01.08.17 извън [населено място] такова в представите на Е.П. е било за предоставяне на права за снабдяване с документи за жилището й, с което да удостовери своята собственост с цел гарантиране на получаване на сума пари, но не и за продажба, замяна или други действия с него. Относно правните последици на извършеното тя нито е била наясно, нито е била уведомена, но именно те са от съществено значение за измамата, тъй като са израз на опорочената воля на измамената страна, която, ако не е би била въведена в такова заблуждение, не би извършила сделката. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът Х. Г. се позовава общо на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК; не формулира правни въпроси. Касаторът Н. С. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК – сочи, че съдът е процедирал в отклонение от ТР 5/14 от 12.12.16, ОСГТК, и формулира изрично въпроса „В случай, че авторът на волеизявлението има формирана определена представа за сделката, който сключва, само че тя е невярна – или представата за това, което смята да договаря, не отговаря на онова, което действително съществува, или страната погрешно смята, че такава сделка съществува, трябва ли да се отнася до целия фактически състав на сделката, вкл. и по отношение на пълномощното, или само до последиците, за да е налице основание по чл.29 ЗЗД?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. По касационната жалба на Х.Г.: Изложението на същия по чл.284 ГПК не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, в това число дословно преповтаряйки съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване - при евентуално разглеждане на касационната жалба по същество – а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл.280 ГПК /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/09 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в частната касационна жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/09 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не следва да се допуска. По касационната жалба на Н. С.: Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Изведеният такъв е конкретен и фактически, не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви по него, не съответства и на обстоятелствата по делото. От друга страна, доколкото е обсъждана валидността на упълномощаването, съдът изрично е посочил, че измамата е свързана със съдържанието и последиците, и е изходил от изяснените във вече установената задължителна практика /напр. реш.№.100/8.05.18 по г.д.№.1737/17, ІV ГО, реш.№.368/3.04.13 по г.д.№.243/12, III ГО, и др./ критерии за наличие на това основание за унищожаемост - в това число е отчел личността и състоянието на лицето, неговите специфични психически характеристики, които биха способствали за изграждането на неверни представи относно предмета и последиците на сделката. Съобразил е, че ищцата страда от психично заболяване /биполярно разстройство/ и към датата на упълномощаването е в стадий на маниен епизод с психотични симптоми, че се е намирала в състояние, което се приравнява към продължително разстройство на съзнанието и се характеризира с крайна некритичност по отношение на последствията от действията, че е била силно внушаема и лесно манипулируема да действа против своите интереси, че тези прояви са били подсилени и от кумулативно използваните към този период алкохол и психотропни вещества, че непосредствено след подписване на пълномощното на 01.08.17 - на 17.08.17, тя е била настанена и лекувана в психиатрична клиника в продължение на повече от два месеца, че веднага след изписването й в подобрено състояние е предприела действия за атакуване на процесните сделки, че не е имала знание и воля да предоставя права за разпореждане с апартамента й и не е знаела за последващата сделка, с която е бил заменен въз основа на пълномощното. Отчел е, че доколкото умишленото заблуждаване се предприема главно с оглед на това да се предизвикат или засилят мотивационните процеси, които са причина за осъществяване на опороченото волеизявление, погрешната представа не се отнася единствено до съдържанието на сделката, а до чисто субективни подбуди за извършването й. При това положение изводите на въззивната инстанция са в съответствие с вече установената практика на ВКС във връзка с основанието по чл.29 ЗЗД. Доколкото се твърди противоречие с ТР 5/14 от 12.12.16, ОСГТК, изричен ясно формулиран въпрос не се конкретизира, и следователно не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед всичко изложено по-горе касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените разноски пред касационната инстанция-по 1500лв. адвокатски хонорар, платен за защита по всяка една от жалбите. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,