Определение № 436 от 16.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1692/2020 г.

ВКСII гражданско отделение16.10.2020 г.докладчик Розинела Янчева

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 16.01.2020 г. по гр. д. № 615/2019 г. на Софийския окръжен съд. ОСЪЖДА П. С. Т., ЕГН [ЕГН] и Б. П. Т., ЕГН [ЕГН], двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, офис 201 – Адвокатско съдружие „В. и В.“, да заплатят на Г. С. Т., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, офис № 1 – адвокат Е. М., разноски за производството пред ВКС в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева). Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 1759/25.02.2020 г., подадена от П. С. Т. и Б. П. Т., чрез адвокат Е. В., срещу решение № 27 от 16.01.2020 г. по гр. д. № 615/2019 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 130 от 2.07.2019 г. по гр. д. № 965/2014 г. на Районен съд – Самоков в обжалваните му части, с които първоинстанционният съд е изнесъл делбения имот на публична продан и е отхвърлил претенциите по сметки по чл. 346 ГПК на жалбоподателите срещу Г. С. Т. за извършени в имота през 2013 г. подобрения. В жалбата и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в нея, жалбоподателите се позовават на недопустимост на въззивното решение, поради неучастието на един съделител – съпругата на Г. С. Т. – Г. П. Т., явяваща се задължителен другар по делото. В тази връзка излагат, че Г. С. Т. е придобил 1/2 ид. ч. от делбения имот въз основа на постановление за възлагане на имота от 4.12.2012 г., към която дата е бил в граждански брак с Г. П. Т.. Сочат, че обжалваното от тях решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС (ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), както и с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 60/17.07.2017 г. по гр. д. № 3431/2016 г., І г. о.), по въпроса: задължителен необходим другар ли е съпругът на купувача на недвижим имот по възлагателното постановление, следствие извършена публична продан, в делбеното производство. Постъпил е отговор на касационната жалба от Г. С. Т., който счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване; намира касационната жалба за неоснователна. Сочи, че въпросът кои съделители следва да участват по делото е относим към първата фаза на делбата, която в случая е приключила с влязло в сила решение. Твърди, че спорът дали по делото следва да участва и Г. Т., е бил обсъден от първоинстанционния съд, като е било прието, че Г. Т. е закупил 1/2 ид. ч. от имота с лични средства, по отношение на които съпругата му няма принос, поради което закупената част е станала негова лична собственост. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежни страни, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване. С влязло в сила решение № 50 от 4.04.2016 г. по гр. д. № 965/2014 г. Районен съд - Самоков е допуснал да се извърши делба между Г. С. Т. и П. Г. Т. на следния недвижим имот: западно жилище, застроено на 60 кв. м, на третия етаж от масивна жилищна сграда, ведно със северозападното мазе, представляващ самостоятелен обект – жилище, апартамент с идентификатор *****, с адрес [населено място], [улица], ет. 3, намиращ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: апартамент с идентификатор *****, под обекта - апартамент с идентификатор *****, ведно с 1/6 ид. ч. от общите части на сградата, при равни квоти – по 1/2 ид. ч. за всеки от съделителите. Пред първоинстанционния съд ищецът Г. С. Т. се е обосновал и е ангажирал доказателства, че е придобил 1/2 ид. ч. от делбения имот с лични средства – присъдено му обезщетение за непозволено увреждане от П. С. Т.. След смъртта на П. Г. Т., като страни по делото са конституирани нейните законни наследници П. С. Т., Д. П. Д. и Б. П. Т.. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Н. на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно нормите на ГПК и създадената трайна съдебна практика, въпросът за участието на всички съсобственици на общата вещ в производството по делба се разрешава в нейната първа фаза, тъй като с решението по чл. 344 ГПК съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител. След като това решение влезе в сила, по тези въпроси се формира сила на пресъдено нещо, поради което във втората фаза на делбата съдът следва да извърши същата именно между лицата, в чиято полза тя е допусната, при признаване на установените им права. Ако съдът установи във втората фаза на делбата, че в първата фаза не е участвал някой съсобственик, този пропуск не може да бъде поправен по същото дело, с конституирането на въпросния съсобственик във фазата на извършване на делбата. Предвид изложеното, не е налице основание за допускане до касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Софийския окръжен съд. Ответникът по касационната жалба има право на 2 000 лв. разноски за адвокат, направени в настоящото производство. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

8