Определение № 142 от 01.06.2016 г. на ВКС по д. № 1897/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 685 от 19.01.2016г. от И. Г. Х., приподписана от адв.М. и касационна жалба вх.№ 1729 от 11.02.2016г. на С. А. В., Ц. С. Боева и Н. С. Н., чрез адв. Д. срещу решение на Плевенския окръжен съд № 629 от 18.12.2015г., с което са разгледани сметки в делбата. К. И. Г. Х. обжалва въззивното решение в частта, с която е осъден да заплати подобрения в размер на 2006.44лв. като поддържа неправилност на акта заради необоснованост и нарушение на материалния закон с довод за недоказаност на извършването на подобрения и евентуално неправилност на извода, че подобренията са извършени без противопоставянето на останалите съсобственици. К. С. А. В., Ц. С. Боева и Н. С. Н. обжалват решението в частта, в която исковете им по сметки за подобрения срещу М. Т. М., Т. Т. С. и И. Глозданов Х. са уважени. Поддържат се касационните основания по чл. 281 т.3 ГПК – нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение като прецени данните по делото намира, че и двете касационни жалби са недопустими на основание чл. 280 ал.2 ГПК като подадени срещу въззивно решение по парични искове с цена под 5000лв. Предмет на касационните жалби са предявени по реда на чл. 346 ГПК искове от С. А. В., Ц. С. Боева и Н. С. Н. за извършени подобрения в делбения имот на обща стойност 12 643 лв. Съобразно влязлото в сила решение по допускане на делбата квотите на ответниците, срещу които са насочени исковете са по 7/36 за М. Т. М. и Т. Т. Жачкова и 8/36 за И. Г. Х.. Претенциите по сметки по смисъла на чл. 346 ГПК, в това число и за подобренията представляват облигационни вземания във връзка с общия имот като цената им се определя по правилото на чл. 69 ал.1 т.1 ГПК и съвпада с търсената сума. В случая тримата ищци общо са предявили срещу всеки един от ответниците отделен иск за подобрения съобразно дела на последните в съсобствеността. В тази хипотеза на активно и пасивно субективно съединяване на искове, меродавна за преценката по чл. 280 ал.2 ГПК е претендираната сума по всеки един отделен субективно съединенен иск, определена спрямо дела в имуществената общност, както са разгледани от въззивния съд. При общо претендирана сума 12 643 лв. цената на иска срещу М. Т. М. и Т. Т. С. е 2458лв. и 2809 лв. срещу И. Г. Х.. А щом като всеки един от исковете е с цена под 5000лв., въззивното решение по нито един от тях не подлежи на касация, поради което жалбите срещу него като недопустими следва да се оставят без разглеждане. При този изход на делото, поисканите с отговора вх.№ 3113 от 21.03.2016г. от М. Т. М. разноски в размер на 600 лв., доказано с представения договор за правна защита и съдействие от 15.03.2016г. следва да бъдат възложени в тежест на касаторите С. А. В., Ц. С. Боева и Н. С. Н. Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.