Определение № 135 от 18.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 314/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу тази част на въззивното Решение № 551 от 28.11.2011 год. по гр.д.№ 955/2011 год. на Благоевградския окръжен съд с която е отменено отхвърлителното Решение № 5014 от 28.06.2011 год. по гр.д.№ 3231/2010 год. на Благоевградския районен съд и е уважен до размера на 16363.26 лв. предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД – връщане на гаранция по развален договор за наем на движими вещи. На 01.06.2010 год. между страните е сключен договор за наем на вещи – машини и автомобили, дълготрайни материални активи на дружеството-наемодател [фирма] при месечна наемна цена 13500 лв. Договорът е сключен за срок от една година. Безспорно е, че при сключването на договор наемателят е внесъл гаранция в размер на 20000 лв. Няма спор, че действието му е прекратено през м.10.2010 год., след отправено изявление от наемателя „Ваджо Транс България””О.. Няма спор също така, че на 14.10.2010 год. наемодателят си е взел вещите. Искът на [фирма] е за връщане на гаранцията. Възражението на ответника [фирма] е, че не дължи връщането и, тъй като наемателят не е полагал грижи за поддръжката на наетите вещи и в резултат на неправилната им употреба, същите са повредени и се налага да бъдат ремонтирани. Първоинстанционният съд е събрал доказателства за естеството и стойността на ремонтните работи. Отхвърлил е иска изцяло, като се е позовал на това, че гаранцията се дължи, тъй като наемателят не е изпълнявал договорените условия за поддръжката им. Въз основа на експертните заключения, съставът на въззивния съд е приспаднал разходите за ремонт на Д., възлизащи на 3636.74 лв. и е присъдил на [фирма] разликата, мотивирайки се с това, че над средствата за ремонт, сумата по гаранцията се държи без основание от наемодателя [фирма]. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е формулиран какъвто и да било правен въпрос – т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Бланкетно е посочено основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, свързано с твърдението, че „същественият материалноправен въпрос е приложението на чл.55 ал.1 ЗЗД”. Не се касае за конкретен, обуславящ правен въпрос, произнасянето по който би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол. С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] не е поискал присъждането на разноски и не е представил доказателства за сторени такива. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.