Определение № 497 от 30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1917/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Петрова А., като законен представител на малолетните В. В. Д. и Мария Василева Д., [населено място] срещу определение № 325/07.02.14г., постановено по ч.т.д.№ 4500/13г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3114/29.07.13г. по гр.д.№ 385/12г. на Благоевградския окръжен съд за прекратяване на производството по предявените искове за признаване за установена недопустимост на вписването и вписване на несъществуващи обстоятелства – поемане на идеалните части от капитала на [фирма], [населено място] на малолетните наследници на В. В. Д. – В. В. Д. и Мария Василева Д. от наследника В. В. Д.. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно и молят за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната касационна жалба е допустима, но не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че малолетните наследници на починал съдружник в дружество с ограничена отговорност придобиват само стойността на дружествените дялове на наследодателя си, но не и членствените му права, които не могат да бъдат и предмет на договор по чл.129 ТЗ. Изложени са съображения, че вписаните в търговския регистър обстоятелства не са пречка за изплащане на равностойността на дружествените дялове на наследниците на починалия съдружник. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Заявленията на частните жалбоподатели в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не могат да се квалифицират като конкретни правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а съдържат изцяло възпроизвеждане на фактите по спора и на доводите им, включително въведени възражения и доводи, които не са били заявени с исковата молба. По тези съображения касационно обжалване не се допуска. На основание чл.81 ГПК частните жалбоподатели следва да заплатят направените от ответника разноски по делото съгласно договор от 09.06.14г. в размер на 800 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд