Определение № 60610 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по две касационни жалби, предявени от ищците Ц. П. П. и Д. Й. Паунова, и втората от ответника „Водоснабдяване и канализация” ООД Враца срещу решение № 260075/02.12.20г. на Врачански окръжен съд, с което на основание чл. 50 ЗЗД заради авария на уличната водопроводна мрежа, която е причинила имуществени вреди на ищците, е осъдено ответното дружество да плати на всеки от ищците по 11791,50лв., заедно със законната лихва, като са отхвърлени исковете над общата сума от 23583 до 45000лв.. Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищците, че поради авария на уличната водопроводна мрежа на 25.11.2018г. са се появили щети по къщата им, а за възстановяването на вредите са необходими 45000лв., поради което искат осъждане на ответника за тази сума. В срока да отговор ответникът е възразил, че липсва причинна връзка между аварията и настъпилите вреди по недвижимия имот. Освен това е въведено твърдение, че на ищците е платено застрахователно обезщетение от 9507,37лв. по застраховка „Обща отговорност към трети лица”, сключена между дружеството ответник и ЗАД „Булстрад виена иншурънс груп”. Въззивният съд е приел, че аварията на уличната водопроводна мрежа е в причинно- следствена връзка с настъпилите вреди по къщата на ищците. А отговорността за вредите следва да се понесе от ответното дружество, защото е длъжно на основание чл. 198о и сл. от Закона за водите да поддържа, експлоатира и стопанисва ВиК системите и съоръженията. Относно размера на вредите съдът е изслушал основно и допълнително заключение по съдебно- техническа експертиза, като е приел, че сумата необходима за възстановяване е общо в размер на 33045лв.. Аргументът на съда е, че за тази сума, която покрива отделни разходи по възстановяване, вещото лице категорично установява наличие на причинно- следствена връзка с аварията. След това въззивният съд е приспаднал от дължимата сума платеното застрахователно обезщетение и е присъдил въпросните суми. В касационната жалба на ищците се твърди, че съдът два пъти е приспаднал платеното застрахователно обезщетение, уважил е възражение за прихващане, и неправилно е намалил обезщетението поради съпричиняване. Изразява се становище и че присъдената сума не обезщетява напълно причинените вреди. В изложението не се поставя правен въпрос, а се излагат доводи за неправилност на въззивното решение. В касационната жалба на ответното дружество се твърди, че не е доказана причинната връзка между аварията и вредите, както и разходите, които ищците са направили за ремонт. Твърди се очевидна неправилност по отношение на приетия факт за причинна връзка между аварията и вредите, както и по отношение на размера на присъденото обезщетение. А на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се иска допускане на касационно обжалване по въпроса: „Може ли съпругът да предявява вземане на своя съпруг като едноличен търговец?“. Този въпрос е формулиран във връзка с установения по делото факт, че рамонтът на къщата е бил извършен от единия ищец като едноличен търговец. Настоящият състав на ВКС, счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. За да е налице очевидна неправилност е необходимо само от мотивите на решението да се констатира противоречие в обосноваването на фактите по делото и тяхната правна квалификация. В случая по въпроса за причинната връзка и размера на обезщетението, съдът в съгласие с формалната логика е използвал специални знания на вещо лице по назначените съдебно- технически експертизи. Също така не се установява твърдението на ищците съдът два пъти да е приспаднал застрахователното обезщетение, както и да се е произнесъл по възражение за прихващане или за съпричиняване. Застрахователното обезщетение е приспаднато не поради съпричиняване, а защото има същата функция като обезщетението- да компенсира реалните вреди. Становището на ответното дружество, че искът не е за обезщетяване на вреди, а за възстановяване на средства по извършен ремонт, противоречи на правната логика, доколкото е предявен деликтен иск, а не иск за неоснователно обогатяване. В тази връзка формулираният въпрос „Може ли съпругът да предявява вземане на своя съпруг като едноличен търговец?“ е без значение за изхода на делото, не е обуславящ по смисъла на т.р.№1/10г. на ОСГТК. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО