Определение № 1395 от 03.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 456/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е въззивно решение от 12.11.2010 год. по гр. дело №3926/2010 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 22.02.2010 г. на Софийския районен съд по гр.д. №43403/2009 г. С първоинстанционното решение “П. Б. Т.” КД /сегашно наименование “Д. С. Б. Е. и Ко” КД/ и [фирма] /сегашно наименование [фирма]/ са осъдени да заплатят на К. Н. Т., [населено място], 42 240 лв. обезщетение по трудов договор от 31.08.2006 г. Според въззивния съд клаузата от трудовия договор между страните, с която те са постигнали съгласие при прекратяването му К. Н. Т. да не постъпва на работа при друг работодател, чиято дейност е сходна с дейността на работодателя и, в едногодишен срок, или по какъвто и да е начин да не извършва лично или чрез трети лица конкурентна дейност, както и да не разпространява станали и служебно известни сведения, за което ще получи обезщетение в размер на трудовото и възнаграждение за всеки месец на действие на забраната, е действителна. Решението е обжалвано от “П. Б. Т.” КД /сегашно наименование “Д. С. Б. Е. и К.” КД/, [населено място] и [фирма] /сегашно наименование [фирма]/, [населено място], в срок, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос действителна ли е клаузата в чл.9 от трудовия договор от 31.08.2006 г., с която е уговорено задължението за К. Н. Т. да не постъпва на работа при друг работодател, чиято дейност е сходна с дейността на работодателя и, в едногодишен срок, или по какъвто и да е начин да не извършва лично или чрез трети лица конкурентна дейност, както и да не разпространява станали и служебно известни сведения, за което ще получи обезщетение в размер на трудовото и възнаграждение за всеки месец на действие на забраната. Този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представени са три решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Ответницата по жалбата К. Н. Т., [населено място], оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване на въззивно решение от 12.11.2010 год. по гр. дело №3926/2010 г. на Софийския градски съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като повдигнатият въпрос е обусловил крайното решение на съда и е решен в противоречие с практиката на ВКС, както се установява от приложените съдебни решения. На касаторите следва да се укаже в едноседмичен срок да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 844.80 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.