Определение № 1023 от 04.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4264/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Г. Д., чрез адв. Г., срещу въззивно решение № 973 от 11.07.2025 г., постановено по гр. дело № 2770/2024 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 3498 от 13.06.2024 г. по гр. д. № 4315/2023 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от нея против В. Г. П. и Л. Ц. П. искове, съответно – главен по чл. 26, ал. 4 ЗЗД, за нищожност на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 90, том І, нот. дело № 77/2017 г., поради липса на основание, и евентуален по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на същия договор поради неизпълнение, до размер на 1/6 идеална част от правото на собственост върху имота. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, на съществени правила на съдопроизводството и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване жалбоподателката Д. се позовава на чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК по следните въпроси: 1./ С оглед събраните по делото доказателства ответникът В. Г. допускал ли е или е знаел за настъпването на близка скорошна смърт на прехвърлителя Г. П.? По въпроса се твърди противоречие на въззивното решение с решение № 381/2006 г. по гр. д. № 1073/2005 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 569/2011 г. по гр. д. № 76/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 384/2010 г. по гр. д. № 1190/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.; и решение № 420/2012 г. по гр. д. № 99/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.; 2./ Ако едно лице е собственик и/или управител на търговско дружество, това обстоятелство обуславя ли наличието на необорима презумпция, че същото лице получава доходи? Твърди се да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 3./ Ответникът В. Г. давал ли е цялата необходима издръжка и всички необходими грижи на прехвърлителя Г. П.? Според изложението, обжалваното решение противоречи при даденото разрешение с решение № 343/2004 г. по гр. д. № 609/2003 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 26/2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 70/2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 82/2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 20/2015 г. по гр.д. № 1853/2014 г. на ВКС, ІV г.о. Ответникът В. Г. П. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в депозирания писмен отговор по чл. 287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената преценка за наличие на основания по чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове въззивният съд е приел, че с нотариален акт № ***, том ***, нот. дело № ***/1971 г. Л. П. и Г. П. са били признати за собственици на апартамент № 1, на първия етаж в сградата на [улица](нова „К. п.“) № 46 в [населено място], състоящ се от две стаи, дневна, столова, бокс, входно антре, баня, клозет и три балкона, с площ от 110,46 кв. м. На 28.12.2017 г. с нотариален акт № ***/2017 г. те прехвърлили на сина си В. П. процесното жилище срещу полагани отминали грижи и издръжка и задължение за полагане на бъдещи грижи, издръжка и гледане, като са си запазили вещно право на ползване върху целия имот, докато са живи. По спорния въпрос за възможностите на приобретателя да издържа своите родители съдът е съобразил данните от представените данъчни декларации и годишни финансови отчети на „В. К.“ Е., чийто управител и едноличен собственик на капитала бил ответникът П., според които през 2017 г. полученият от него дивидент е възлизал на 166 000 лв. На 06.04.2018 г. прехвърлителят Г. П. е починал, като оставил за свои законни наследници съпругата си Л. П., ответника В. П., негов син, и дъщеря – ищцата Л. Д.. От приетата съдебно-медицинска експертиза е установено, че прехвърлителят Г. П. е страдал от много на брой тежки хронични заболявания, като през годините е претърпял протезиране на аортна клапа, операция за резекция на сигмата за карцином и операция за резекция на пикочния мехур за карцином, но до м. декември 2017 г. е бил в стадий на относителна компенсация на тези заболявания. Към датата, когато е сключена атакуваната сделка, бил диагностициран с „аденом на папила Фатери“, което заболяване е доброкачествено. През месец март 2018 г. по спешност е направено изследване, с което е открито раково заболяване малигнени стенози на ductus hepaticus (на чернодробния канал). Според вещото лице, състоянието не е било 100 % терминално, но в 97 % от случаите при толкова много хронични заболявания и предвид възрастта на лицето на 87 г. прогнозата не е била благоприятна. Съдът е кредитирал и заключението на съдебно-икономическата експертиза, от което се установило, че средномесечният размер на средствата за издръжка на едно лице за 2018 г. е била 437,83 лв., а необходимата сума за издръжка конкретно на прехвърлителя Г. П. за периода от 28.12.2017 г. до 06.04.2018 г., е възлизала на 1 313,50 лв. Според показанията на разпитаните по делото свидетели ответникът П. се грижел всекидневно за майка си и баща си, с които живеели заедно в едно домакинство. Купувал им лекарства и храна. Полагал грижи за баща си след коремната операция и изписването от болницата. В края на 2017 г. Г. П. вече не се чувствал добре, макар че го виждали да ходи на пазар. След смъртта му ответникът продължил да се грижи за майка си. Никой от свидетелите не е виждал ищцата да посещава родителите си или да им пазарува. При тези данни съдът от правна страна се е присъединил към становището, господстващо в доктрината и в съдебната практика, според което договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане се явява лишен от основание, когато при сключването му приобретателят е знаел за тежкото нелечимо заболяване на прехвърлителя, което неминуемо води до скорошна смърт. Приел е, че трябва да се касае до съвсем кратък срок между датата на сделката и настъпилата смърт. Счел е, че само по себе си знанието за болестното състояние на прехвърлителя не лишава договора от основание, а допускането, че той може скоро да почине, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт. Съдът е преценил, че в случая към момента на сключване на процесния договор прехвърлителят е имал множество тежки хронични заболявания, но същевременно се намирал в стадий на относителна компенсация. Злокачественото заболяване е потвърдено едва при извършеното спешно изследване на 20.03.2018 г., което по време е последващо сключването на процесния договор. Според съда, това изключва наличието на знание в ответника за предстояща смърт на баща му към датата на сделката. По иска за разваляне на договора въззивният съд е взел предвид, че същият е сключен освен за бъдещи, още и за минали грижи за прехвърлителите, без посочване на конкретни части, като споделил практиката, според която в тези случаи договорът е единен. Съдът е приел въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, че ответникът е живеел в едно домакинство със своите родители, грижил се е за тях, купувал е хранителни продукти и лекарства, организирал е медицински прегледи и лечение. Отхвърлил е доводите на жалбоподателката, че от 2000 г. ответникът е трайно безработен. Същият е бил едноличен собственик и управител на търговско дружество, от което е реализирал доходи, видно и от приложените по делото писмени доказателства, чиято доказателствена стойност не е разколебана. Следователно, ответникът е разполагал с необходимите средства за обезпечаване както на собствените и на семейството си нужди, така и тези на неговите родители и в частност на неговия баща. Относно обстоятелството, че родителите на ответника са прекарвали на вилата си времето от пролетта до есента, съдът е посочил, че това не може да обоснове еднозначен извод, че за този период ответникът не е полагал грижи за тях. Освен това договорът не може да бъде развален поради неизпълнение на задължението за минали грижи, защото при сключването му прехвърлителят е признал, че е получил насрещната престация, а промяна в обема на полаганите от ответника грижи след сключване на оспорения договор не е доказано по делото. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основния за допускане на касационно обжалване, по следните съображения: Първият и третият от поставените въпроси нямат характера на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно възприетото в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, а не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Двата формулирани от касатора въпроса са изцяло фактологични, налагат обсъждането на събраните по делото доказателства и преценка на установените правнорелевантни факти. В този смисъл те касаят правилността на решението, поради което не подлежат на обсъждане в настоящата фаза на касационното производство. Независимо от това, дори с първия от тях жалбоподателката да е целяла да потърси отговор, дали договорът за издръжка и гледане е лишен от основание, когато приобретателят е знаел, или когато само е прогнозирал, че прехвърлителят ще почине много скоро, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Това е така, защото по този въпрос не е налице противоречие на приетото от въззивния съд спрямо трайно установената съдебна практика. Както с посочените съдебни решения, така и с постановените преди тях Решение № 660 от 26.09.2000 г. по гр. д. № 1080/1999 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 1040 от 11.10.1993 г. по гр. д. № 382/1992 г. на ІІ г.о. на ВС е дадено разрешението, че нищожността на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание се предпоставя от заболяване на прехвърлителя, детерминиращо близката му смърт твърде скоро след сключването на договора, както и знание на приобретателя към момента на сделката за скорошното настъпване на смъртта на съконтрахента му. Сред тези заболявания са и онкологичните, но само в т. нар. терминален стадий, който предшества смъртта с няколко дни. Допускането, че прехвърлителят по такъв алеаторен договор може скоро да почине, не е равнозначно на знание за близка неизбежна смърт и поради това не лишава сделката от основание. Въззивното решение е съобразено с така установената съдебна практика, поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК не е налице. Вторият въпрос е некоректно формулиран и е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд. Никъде в обжалваното решение не се презюмира, че щом ответникът е управител и собственик на капитала на търговско дружество, то неминуемо е получавал доходи от дейността му. Съдът е формирал изводите си за изпълнение на задължението на приобретателя за положени грижи и дадена издръжка въз основа на събраните по делото доказателства, а небазирайки се на предположения. В допълнение към изложеното, дори приобретателят да не е получил реално дивидент от дружеството, това не представлява абсолютна и непреодолима пречка да издържа родителите си и да се грижи за тях. Ето защо и този въпрос не обосновава допускане на решението до касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,