Определение № 441 от 26.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 639/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (преди „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) срещу решение № 625 от 06.10.2022 г. по т. д. № 901/2021 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 260083 от 21.07.2021 г. по т. д. № 211/2020 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която предявеният от П. С. П. от [населено място] иск с правно основание чл. 82 ЗЗД е уважен за сумата 12 235.68 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от забавено изпълнение на договор от 03.08.2012 г. и допълнително споразумение към него от 02.11.2017 г. Касаторът поддържа, че в атакуваната му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Изразява несъгласие с извода, че са налице предпоставките на чл. 82 ЗЗД за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи поради забавата в изпълнението на процесния договор, като, от една страна, се позовава на липсата на изрично твърдение в исковата молба за намерението на ищеца да отдава имота си под наем, а от друга страна – твърди, че същият не е доказал реалната възможност за отдаването му под наем. Освен това, счита, че в нарушение на процесуалното правило на чл. 184, ал. 1 ГПК съдът е отказал да приеме разпечатан на хартиен носител електронен документ – извлечение от сайта „imot.bg“ във връзка с оспорване заключението на техническата експертиза. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Доказването на размера на среднопазарната наемна цена, на която са се отдавали под наем жилища в района, достатъчно ли е, за да обоснове пропуснати ползи на ищеца, чието обезщетяване се претендира; 2. Ако в исковата молба ищецът не е изложил твърдения, че е имал намерение да отдава имота под наем, допустимо ли е съдът да уважава претенцията му за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена наемна цена; 3. Представлява ли извлечението/разпечатката от сайта „imot.bg“ електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. и чл. 184, ал. 1 ГППК; 4. Представлява ли неприемането на посочения електронен документ съществено нарушение на съдопроизводствените правила, включително на чл. 184, ал. 1 ГПК“. По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, съответно: Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г. на IV г. о., решение № 124 от 04.07.2013 г. по т. д. № 184/2011 г. на II т. о. и решение № 172 от 11.12.2013 г. по т. д. № 588/2012 г. на I т. о. (за въпроси № 1 и № 2) и решение № 97 от 15.09.20201 г. по гр. д. № 2479/2019 г. на IV г. о.. (за въпроси № 3 и № 4). Ответникът по касация – П. С. П. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 20.12.2022 г. Претендира присъждане на разноски. Третото лице-помагач на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД – [община] – не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че: Между страните е сключен договор от 3.08.2012г. за присъединяване обект(„Пристройка на жилищна сграда на [улица], [населено място]) на ищеца П. С. П. към електроразпределителната мрежа, при уговорен относително определен срок за изпълнение на работите за изграждане на присъединителното съоръжение от 8 месеца, считано от издаване на разрешението за строеж; С оглед датата на издаване на разрешението –13.12.2013г., така уговореният срок за изпълнение е изтекъл на 13.08.2014 г.; Обстоятелства, стоящи извън поведението на страните, са наложили сключването на допълнително споразумение към договора от 2.11.2017 г., с което е уговорен и нов двумесечен срок, считано от датата на сключването му, за изпълнение и за въвеждането му в експлоатация, т. е. до 02.01.2018г.; Този срок не е спазен, доколкото въвеждането на съоръжението в експлоатация е извършено 29.10.2020 г. При посочените факти решаващият състав е приел, че през периода от 03.01.2018 год., когато е изтекъл срокът за изпълнение по допълнителното споразумение, до въвеждането на присъединителното съоръжение в експлоатация на 29.10.2020 г., „ЧЕЗ Разпределение България“АД е било в забава. За доказани съдът е преценил и предпоставките на чл. 82 ЗЗД за присъждане на обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи от забавата в изпълнението на поетото от дружеството задължение, които вреди ищецът съизмерява с невъзможността да получава наемна цена за периода на забавата. Посочил е, че за разлика от естествените плодове, гражданските плодове, към които принадлежи и наемната цена, предполагат съществуването на правоотношение между собственика на вещта и трети лица, като възможността за увеличение на имуществото на кредитора налага извършването на преценка относно възможностите за пазарната щ реализация, осуетена от договорното неизпълнение. В тази насока решаващият състав е взел предвид постановките на Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, като е счел за осъществена едната от двете примерно посочени хипотези, всяка от които поотделно е от естество да обоснове сигурното увеличаване на имуществото на кредитора, а именно – че при конкретните пазарни условия през периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем. Този извод е формиран въз основа на заключението на приетата в първоинстанционно производство съдебно-техническа и оценителна експертиза, установяваща по несъмнен начин, че по своите технически характеристики, по своето местоположение - непосредствена близост до централната част на града, както и предвид състоянието на околната пътна и транспортна инфраструктура - обезпечена транспортна комуникация, осигуряваща достъп до него (пешеходен, автомобилен или чрез обществен транспорт), собственият на ищеца имот е годен обект на наемно отношение, като единствената пречка за пазарната му реализация чрез отдаването му за ползване под наем, е липсата на електрозахранване. Отчитайки, че експертизата е определила средната пазарна наемна цена по метода на пазарните аналози в сравнение с тази на други съпоставими имоти, намиращи се в същия район на [населено място], съдът е преценил за доказано наличието на пазарен интерес за възмездно предоставяне ползването на имоти, аналогични на процесния, намиращи се в същия район. Поради това е приел претенцията по чл. 82 ЗЗД за доказана по основание и е определил размера на дължимото обезщетение с оглед заключението на вещото лице, че пазарният наем на процесния апартамент за един месец е 185 евро, равностойни на 362 лв. Като неоснователно е преценено оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е съобразил представените от него възпроизведени на хартиен носител части от електронния сайт „имот.бг“ (т. нар. „разпечатки“) в подкрепа на твърдението му, че определената от експерта наемната цена е завишена. Според решаващия състав, от една страна, макар да е оспорил заключението на съдебно-техническата експертиза, ответникът не е направил искане да й бъде поставена допълнителна задача, която да даде заключение за средната пазарна наемна цена на процесния имот, като съобрази посочените от него имоти, данните за които са свободно достъпни на споменатия сайт. От друга страна, съдът е съобразил, че съгласно възприетия от експертизата метод, наемната цена не е механичен средноаритметичен резултат от сумираните данни за аналогични имоти, а е определена по сложен алгоритъм, който включва корекционни коефициенти, отразяващи качествените и количествени отклонения на еталонните имоти от оценявания обект, както и другите му конкретни характеристики, които сочат констатирано от вещото лице сходство и различие с него. По тези съображения, въззивната инстанция е потвърдила обжалваното решение по отношение на иска с правно основание чл. 82 ЗЗД в размера, за който същият е уважен. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат преценени като обуславящи за изхода на конкретното дело. Съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая нито един от въпросите не отговаря на посочените изисквания. По отношение на първия въпрос този извод произтича от несъответствието му с мотивите на обжалвания акт. Въззивният съд не е приел, че доказването на размера на среднопазарната наемна цена, на която са се отдавали под наем жилища в района, е достатъчно да обоснове пропуснати ползи за ищеца, а е преценил за доказано от заключението на техническата и оценителна експертиза наличието на пазарен интерес за възмездно предоставяне ползването на имоти, аналогични на процесния, намиращи се в същия район, т. е. преценил е за доказан факт, относим към основанието на претенцията. Ирелевантността на въпроса по т. 3 от изложението се дължи на обстоятелството, че изобщо не е обсъждан в решението, поради което същият няма значение за постановения правен резултат – съдебният състав не е преценявал дали т. н. „разпечатка“ представлява електронен документ, а е счел, че представянето й по делото, без да е поставена допълнителна задача за съобразяването й от експертизата, е безпредметно, още повече, че информацията в нея е свободно достъпна на самия сайт. Що се отнася до въпросите по т. 2 и т. 4, произнасянето по тях предпоставя проверка на правилността на обжалваното решение, каквато е възможна само при вече допуснат касационен контрол. С оглед липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не подлежи на обсъждане наличието на поддържаните от касатора конкретни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на сумата 400 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане в брой се установява от представения договор за правна защита и съдействие № 20 от 12.12.2022 г. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК