Определение № 267 от 05.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3594/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК вр. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. И. Й. и Й. Г. Г.,чрез пълномощника им адвокат В. Н., срещу определение от 03.10.2012г. по ч.гр.дело № 9161/2012г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 23.02.2011г. по гр.д. №30908/2007г. на Софийския районен съд. Жалбоподателите сочат наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Считат, че е налице произнасяне по процесуалноправните въпроси: длъжен ли е съдът да изпълни задължението си по чл.7,ал.1 и ал.2 ГПК и по чл.2 ГПК /стар и нов/; може ли след като е обявил делото за решаване,съдът да прецени, че ищецът не е завел иск на онова правно основание, което съдът смята за правилно и да остави исковата молба без разглеждане; не се ли отнема по този начин правото на страната по чл.114,ал.1 ГПК. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на така предявения установителен иск за собственост върху търговска сграда, находяща се в [населено място], въззивният съд е приел, че не е налице правен интерес за ищците. Сградата е във владение на ответника. Избраният път за защита на твърдяното от ищците право на собственост, не съответства в пълен обем на правомощията им като собственици на спорния имот. Според разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по делото в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Правният въпрос, следва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда. Посочените от касаторите въпроси са неотносими към решаващите изводи на съда. Изводите на въззивния съд касаят недопустимостта на иска,поради липса на абсолютна процесуална предпоставка, а повдигнатите въпроси – задължението на съда да разгледа и разреши подадената до него искова молба. Оттук следва, че не е налице визираното в частната жалба основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на определението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.