Определение № 472 от 05.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 53312/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община [населено място] срещу въззивно решение № 203 от 26.06. 2015 г. по т.д.№ 1/ 2015 г. на Варненски апелативен съд, с което общината е осъдена да заплати на [фирма] [населено място] сумата 240 300 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за извършена работа по договор за проектиране от 24.02.2009г., ведно със законната лихва и разноски от 24 806 лв. Според касатора решението е неправилно, тъй като по силата на договора между страните възнаграждението за изпълнителя е било уговорено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие- финансиране по европейска оперативна програма, за несбъдването на което събитие касаторът няма вина. В тази връзка касаторът поставя и двата правни въпроса, по които се е произнесъл въззивният съд и по които иска да се допусне касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, а именно 1. Представлява ли такова отлагателно условие уговорката, че възнаграждението ще се заплати след одобряване на проекта и получаване на финансовите средства от европейските фондове? и 2.Следва ли да се счита за недобросъвестно поведението на касатора с оглед на конкретните фактически обстоятелства по делото и във връзка с практиката по приложението на чл.25, ал.1 ЗЗД ? По първия въпрос се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС, а по втория- наличието на противоречива практика на съдилищата. Към изложението са представени р.№ 254/ 10.02.2014 г. по т.д.№ 1495/2013 г. на САС, р.№ 2087/ 6.11.2013 г. по т.д.№ 3343/2013 г. на САС, р.№ 129/ 12.07.2013 г. по т.д.№ 558/ 2012 г., ІІ т.о. ВКС, р.№ 162/ 18.11.2010 г. по т.д.№ 998/ 2009 г. І т.о., р.№ 502/ 26.07.2010 г. по гр.д.№ 222/ 2009г., ІV г.о. ВКС. Ответникът”А.” / ищец по делото/ оспорва касационната жалба, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане. Счита че общината сама се е поставила чрез бездействието си в невъзможност да се сбъдне отлагателното условие, поради което е неизправна страна по договора и следва да изпълни задължението си за плащане на цялото възнаграждение за извършената работа. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Община [населено място] е участвала в процедура за финансиране по една от европейските програми „Околна среда”, като е представила проект за рехабилитация на водопроводната и изграждане на канализационна система на селото. За изготвяне на проекта сключила договор с ищцовото дружество, като се е задължила при получаване на проекта да заплати 10 % от стойността му, а останалите 90 % да заплати след получаване на средствата от фонда. Предмет на иска е втората сума от 240 300 лв., която общината не е заплатила, тъй като процедурата за избор на проекти била прекратена. За да уважи предявения иск въззивният съд е изложил съображения, че в случая общината е бездействала, като не е подновила участието си, поради което е намерил, че се прилага чл. 25, ал.1, изр.1 ЗЗД, тъй като страната, която има интерес от несбъдване на събитието, недобросъвестно е попречила за настъпването му. С оглед на тези мотиви, обосноваващи уважаването на предявения иск, решаващият правен въпрос е този по т.2 от изложението, а именно за приложението на чл.25, ал.1 ЗЗД, като по този въпрос касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради наличието на задължителна съдебна практика, която разглежда въпроса за прилагане на фикцията по чл.25, ал.1, изр.1 ЗЗД- напр.р.№ 15 от 22.04.2014 г. по т.д.№ 46/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., където е прието, че при липса на недобросъвестно поведение на ответника тази фикция не може да се приложи. По р.№ 2087/6.11.2013 г. по т.д.№ 3343/2013 г. на Софийски апелативен съд/ недопуснато до касационно обжалване / обратно- било е установено, че ответникът с бездействието си, продължило около три години, недобросъвестно е попречил да се сбъдне предвиденото в договора условие и затова е ангажирана отговорността му за изпълнение. Първият развит в изложението правен въпрос също е от категорията на правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, но по него няма основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по въпроса няма противоречие както между въззивното решение и представената съдебна практика, така и според изразеното от касатора становище, а именно че условието по чл.5 ал.3 от договора представлява едно бъдещо несигурно събитие по смисъла на чл.25 ЗЗД. Останалата представената съдебна практика е неотносима към основанието за допускане на касационното обжалване, тъй като в нея се разглеждат други правни въпроси. Така р.№ 254/ 10.02.2014 г. по т.д.№ 1495/ 2013 г. на Софийски апелативен съд /влязло в сила на 19.02.2015 г. поради недопускане до касационно обжалване/, въпреки че е свързано с чл.25 ЗЗД, разглежда случай, при който въобще не е повдиган въпроса дали ответникът недобросъвестно е попречил да настъпи отлагателното условие по договора. По другите решения- р.№ 129 / 12.07.2013 г. по т.д.№ 558/ 2012 г., ІІ т.о., р.№ 162/ 18.11.2010 г. по т.д.№ 998/ 2009г., ІІ т.о. и р.№ 502/ 26.07.2010 г. по гр.д.№ 222/ 2009г., ІV г.о. правните въпроси, по които се е произнесъл съдът, са във връзка с тълкуването на договорите и практиката по приложението на чл.20 ЗЗД. По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение