Определение № 923 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 321/2010 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпили са касационни жалби от О. Г. В. и от Ф. Г. М. срещу решение № 255 от 16.04.2009 г. по гр. д. № 472/08 г. на Софийски окръжен съд в частта, в която исковете им са отхвърлени. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът по касация П. И. П. оспорва жалбата. Ответниците по касация Ц. Г. Д., Н. П. К., Б. П. К., Г. П. К., М. Р. М., Е. Р. К., Р. И. И., Д. И. К. и В. И. К. не вземат становище. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С решение № 11 от 25.04.2002 г. по гр. д. № 245/00 г. Районен съд гр. С. е отхвърлил предявения от Ц. Д., О. В. и Ф. М. срещу Н. К., И. К., Б. К., Г. К., М. М., Е. К., Р. И., Д. К. и В. К. иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на 17 имота, възстановени на наследниците на И. В. и на С. К.. С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение. Постановил е ново решение, с което е признато по отношение на Н. К., П. П., Б. К., Г. К., М. М., Е. К., Р. И., Д. К. и В. К., че всички наследници на К. П., починал през 1940 г. към момента на образуване на ТКЗС са били собственици на 12 земеделски имота находящи се в с. Хераково. Оставил е в сила решението в останалата му част, в която исковете по отношение на останалите имоти са отхвърлени. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторите са формулирали въпрос за задължението на съда, при спор за материално право по отношение на заявени за възстановяване земеделски земи, да установи какви са правата на страните върху тях. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са наследници на К. П., починал през 1940 г. В емлячния регистър от 1929 г. на неговата партида били З.исани 21 земеделски имота. След смъртта му наследниците не извършили делба, затова към момента на образуване на ТКЗС имотите били собствени на всички наследници. С две решения на ОСЗ земеделските земи били възстановени на наследниците на С. К. и на Д. К.. Съдът приел че част от имотите следвало да бъдат възстановени на всички наследници. По отношение на останалите имоти описани в исковата молба е оставил в сила първоинстанционното решение с което исковете са отхвърлени, тъй като нямало идентичност между тях и имотите описани в емлячния регистър на общия наследодател. Настоящият състав счита, че въззивното решение не противоречи на решение № 854 от 11.10.1999 г. по гр. д. № 166/99 г., на ВКС II ГО. В него е прието, че при спор за материално право по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ предмет на делото са имотите посочени в исковата молба и съдът следва да установи чия собственост са били тези имоти към момента на обобществяването им. Съдът е разгледал правата на двете групи наследници по отношение на заявените за възстановяване земеделски имоти но приел, че за част от имотите не била доказано че са били притежание на общия наследодател. Решение № 980 от 6.06.1996 г. по гр. д. № 2747/95 г. на ВС I. ГО, според което при спор за материално право пред ОСЗ тя е длъжна на основание чл. 13 ал. 5 З. да спре производството по преписката до разрешаване на спора от съда по същество със сила на присъдено нещо, няма отношение към формулирания правен въпрос. Останалите изложени в касационните жалби аргументи, са свързани с правилността на въззивното решение и не могат да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК. Затова, не е налице основание за допустимост на касационно обжалване. Водим от горното, съдът