Определение № 1447 от 15.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6551/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по искане на М. В. Г. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 221 от 24.06.2014 г. по гр.д.№ 307/ 2014 г. С него е обезсилено частично и е потвърдено частично решение на Генералтошевски районен съд по гр.д.№ 55/ 2013 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против П. В. К. и П. И. К. иск за обявяване на нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ***, т.*, рег.№ ****, н.д.№ 868/ 2009 г. на нотариус рег.№ ***, с който М. Н. И. прехвърля на П. В. К. ½ ид.ч. от недвижим имот – нива с площ 126 дка в м.”П. н.”, № ****** по КВС на [населено място] поради липса на основание, а производството по исковете за обявяване на нищожност на същия договор поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и липса на съгласие, както и за унищожаването му поради невъзможност на прехвърлителката да разбира свойството и значението на постъпките си към датата на сключването му, е прекратено. Прекратено е и производството по иска за унищожаване на пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, рег.№ **** и **** от 10.09.2009 г. на нотариус рег.№ ***, с което М. Н. И. упълномощава П. В. К. да се разпореди в своя полза с горепосочения имот, включително чрез договор за издръжка и гледане, като издръжката и гледането се отнасят за вече положените през предходните 6 години и тези, които ще бъдат полагани, докато упълномощителката е жива. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига множество правни въпроси, които след прецизирането им съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до: материалноправни въпроси, свързани с условията на действителност на нотариално удостоверяване на подпис (когато вместо такъв е положен отпечатък от палец и когато след подписа на упълномощителя на печатния текст е направена ръкописна добавка, както и когато не е представена декларация по чл.25 ЗЗНД); с условията за действителност на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за полагане на грижи и даване на издръжка (когато приобретателят знае за предстоящата близка смърт на прехвърлителя и когато пълномощното, с което се е легитимирал представител на прехвърлителя, е нищожно); и процесуалноправните въпроси за валидността на решение, с което съдът се произнася по действителността на сделка, различна от оспорената от ищеца и в което волята на съда не е ясна; за правомощията на въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по предявените искове исковете поради нередовност на исковата молба, без да са дадени преди това указания за отстраняването им; за правомощието на въззивния съд да обезсили частично първоинстанционното решение като постановено по нередовна искова молба, а в друга част да се произнесе по същество; за значението на липсата на подпис на клиента в договор за платено адвокатско възнаграждение и за задължението на въззивния съд да намали поради прекомерност платеното адвокатско възнаграждение от страна по делото. Според жалбоподателката по тези въпроси са налице и всички допълнителни основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК и поради това моли въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Ответните страни, П. В. К. и П. И. К., оспорват жалбата като претендират, че жалбоподателката не е уточнила кои от въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, кои имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и кои се решават противоречиво от съдилищата. Според тях решенията, на които жалбоподателката се позовава за да обоснове наличие на противоречие с практиката на ВКС и противоречиво разрешаване на въпросите от съдилищата, са неотносими към обстоятелствата по настоящето дело. Молят касационното обжалване да не бъде допускано, като излагат и доводи по основателността на касационната жалба. Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за частично основателно. За да обезсили първоинстанционното решение в частта, в която са били отхвърлени исковете за унищожаване на пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, рег.№ **** и **** от 10.09.2009 г. на нотариус рег.№ ***, въззивният съд приел, че такива не са били предявени нито с първоначалната, нито с уточняващата искова молба. В тях били изложени твърдения за нищожност на сделката, изповядана от нотариуса въз основа на това пълномощно, но нито в обстоятелствената част, нито в петитума на молбите имало твърдения за порок на пълномощното или искане за унищожаването. Въззивният съд посочил, че първата инстанция се е произнесла по иск, който не е бил предявен и на основание чл.270 ал.3 изр.1 ГПК обезсилил решението й в тази част и прекратил производството. По отношение на тази част от първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете за обявяване на нищожност на алеаторния договор поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и липса на съгласие, както и за унищожаването му поради невъзможност на прехвърлителката да разбира и ръководи действията си към датата на сключването му, въззивният съд приел, че исковата молба е била нередовна. В нея не е имало изложение на фактически обстоятелства, на които се основава искането за обявяване на нищожността. Нередовността е констатирана от първата инстанция, която е дала указания за отстраняването им, но те не са надлежно изпълнени. В уточняващата молба на ищцата (сега касационна жалбоподателка) също не са изложени фактически обстоятелства, които да съответстват на искането за обявяване на нищожност или за унищожаване на сделката, съответно решението по същество, с което тези искове са отхвърлени, е недопустимо като постановено по подлежаща на връщане искова молба. Поради това въззивният съд е обезсилил обжалваният пред него първоинстанционен съдебен акт и в тази част, като прекратил производството по делото. Като приел, че исковата молба е редовна в частта, в която е предявен иск за установяване на нищожност на сделката поради липса на основание, съдът разгледал по същество спора по така предявения иск и го приел за неоснователен. От фактическа страна установил, че ищцата и ответницата са наследници по закон на Мита Н. И., която на 10.09.2009 г. упълномощила ответницата К. да се разпореди от нейно име в своя полза с процесния имот, включително като го прехвърли чрез договор за издръжка и гледане – заради положените в продължение на 6 години грижи и заради тези, които ще бъдат положени в бъдеще. Сделката била нотариално оформена на същата дата (по време на брака на ответницата К. с ответника К.), а на 11.09.2009 г. М. И. починала. При тези факти съдът приел, че договорът има основание, защото е сключен както с оглед вече престирани гледане и издръжка, така и с оглед бъдеща престация на приобретателя. Не е посочено каква част от имота касае миналите и каква – бъдещите грижи и издръжка, поради което същият има единен характер. Положените в миналото грижи и дадената издръжка дават основание на договора, без оглед датата на смъртта на прехвърлителя, поради което същият не е нищожен на претендираното от ищцата основание. При тези мотиви на инстанцията по същество процесуалноправният въпрос за правомощията на въззивния съд да обезсили обжалвано пред него първоинстанционно решение и да прекрати производството по предявените искове поради нередовност на исковата молба, без да са дадени преди това указания за отстраняването им, обуславя обжалваният акт. Въззивният съд е приел от правна страна, че след като не са отстранени нередовности на исковата молба въпреки дадените от първата инстанция указания по чл.129 ал.2 ГПК, то решението й и предявените с нередовната молба искове, са недопустими. Констатацията за недопустимостта е направена с обжалваното решение, без въззивният съд да е дал указания за отстраняване на нередовности. Разрешението е дадено в противоречие със задължителното тълкуване, извършено с Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в тази му част, която касае посочения процесуалноправен въпрос, а именно, с която е прекратено производството по исковете за обявяване на нищожност на договора поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и липса на съгласие и за унищожаването му поради невъзможност на прехвърлителката да разбира свойството и значението на постъпките си към датата на сключването му. В останалата част няма основания за допускане на касационно обжалване. Материалноправните въпроси, свързани с условията на действителност на нотариално удостоверяване на подпис и на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за полагане в бъдеще на грижи и даване на издръжка, ако пълномощното е нищожно, не обуславят въззивното решение, тъй като се отнасят до съществото на спора. По исковете за нищожност на договора поради липса на форма и съгласие, както и по иск за нищожност на нотариално удостоверяване, въззивният съд не се е произнесъл по същество с акта си, по тези искове той е прекратил производството. Съответно съдът не е разглеждал въпросите валидно ли е пълномощното, въз основа на което е изповядан нотариалния акт и валиден ли е сключеният с този акт договор, ако упълномощаването е недействително. Тези въпроси не обуславят решението му и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато. Обуславя решението материалноправният въпрос действителен ли е алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за полагане на грижи и даване на издръжка, когато приобретателят знае за предстоящата близка смърт на прехвърлителя, но той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, не се разрешава противоречиво от съдилищата и няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По него практиката е уеднаквена от касационната инстанция и е съобразена в обжалваното решение. Според тази практика, когато се прехвърля вещно право срещу получени в миналото издръжка и гледане и срещу задължение такива да се осигуряват в бъдеще, престацията на прехвърлителя има своето основание, независимо от това дали приобретателят знае за предстоящата в близко време смърт на другата страна (решение № 88/ 16.04.2013 г. по гр.д. № 528/ 2012 г., ІV г.о.). Когато страните не са се съгласили каква част от имота се прехвърля срещу миналите и каква част – срещу бъдещите издръжка и грижи, договорът е единен, тъй като не може да се предполага, че прехвърлителят би прехвърлил нещо срещу миналите грижи, без да си осигури такива и за в бъдеще. Прехвърлянето срещу минали грижи в този случай прави прехвърлянето с основание, дори когато на страните е била известна предстоящата в съвсем близко бъдеще смърт на прехвърлителя. Не са налице визираните в т.1, 2 и 3 на ал.1 на чл.280 ГПК предпоставки и по процесуалноправния въпрос за допустимостта въззивната инстанция да обезсили частично обжалваното пред нея решение, а в друга част да се произнесе по жалбата срещу него по същество. Такова правомощие въззивният съд има, когато с исковата молба са предявени повече искове и по отношение на някои от тях има надлежно изложени основание и петитум в исковата молба, а за другите молбата е останала нередовна, въпреки дадените на ищеца указания да изложи обстоятелствата, на които основава искането си и да го формулира в съответствие в тях. В този случай съдът се произнася по същество по исковете, които са предявени редовно, а по другите искове прекратява производството. Обжалваното решение е съобразено с така установената практика и по този въпрос няма основания за допускането му до касационен контрол. Такива основания не са налице и по отношение на въпросите за значението на липсата на подпис на клиента в договор за платено адвокатско възнаграждение и за задължението на въззивния съд да намали поради прекомерност платеното адвокатско възнаграждение от страна по делото. По въпроса за доказването на платеното адвокатско възнаграждение е налице задължително тълкуване, извършено с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което в частта за плащането договорът за правна помощ има значението на разписка, ако плащането е извършено в брой. Разписката е едностранно съставен документ от получателя на сумата и липсата на подпис на платеца е без значение за редовността й. Въззивният съд е длъжен да се произнесе по своевременно релевирано възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, но не е длъжен да го уважи, ако прецени, че размерът му съответства на фактическата и правна сложност на делото. В съответствие с установената практика са разрешени и процесуалноправните въпроси за валидността на решение, с което съдът се произнася по действителността на сделка, различна от оспорената от ищеца и в което волята на съда не е ясна. Решение, с което съдът подменя въведения от ищеца спорен предмет по делото, е недопустимо, а не е нищожно. За недопустимостта се следи служебно, включително от касационната инстанция, но в случая основания за съмнения в допустимостта на обжалвания акт няма. Въззивният съд е отхвърлил иск за установяване на нищожност именно на сделката, оспорена от ищцата, а не на някоя друга. Нищожно е това съдебно решение, в което волята на съда е неразбираема, но и за тази предпоставка в случая няма съмнения, защото въззивният съд е формирал ясно какво решава по съществото на спора и какво – по допустимостта на предявените искове. Поради това в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателката против П. В. К. и П. И. К. искове за обявяване на нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на основание и в частта, в която е прекратено производството по иска за унищожаване на пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, рег.№ **** и **** от 10.09.2009 г. на нотариус рег.№ ***, няма основание да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Обжалването следва да се допусне в останалата част в която производството е прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд