Определение № 12322 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10569/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – София град и Върховен административен съд относно компетентния съд да разгледа и да се произнесе по жалбата на Сдружение с нестопанска цел /СНЦ/ „Българска федерация по падел“ против заповед № РД-10-2 от 29.05.2023 г. на министъра на младежта и спорта. С определение № 10247 от 01.10.2024 г. по адм. дело № 7162/2023 г. Върховен административен съд е приел, че делото не му е подсъдно и го е изпратил на Административен съд – София град, като се е позовал на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/, в която не е записано, че оспорената заповед подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, както и на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК. С определение № 21036 от 23.10.2024 г., постановено по адм. дело № 9578/2024 г., Административен съд – София град е приел, че спорът не му е подсъден, като е изложил съображения, позовавайки се на чл. 8, т. 12 от ЗФВС и Решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд по к. дело № 13/2017 г., че оспорената заповед, с която е отказано издаване на спортен лиценз, е израз на конституционно възложените с чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България /КРБ/ функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавно управление на министъра на младежта и спорта. Приел е, че е налице хипотезата на чл. 135, ал. 6 от АПК и е изпратил делото на Върховния административен съд за произнасяне по спора за подсъдност. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, приема, че компетентен да разгледа и да се произнесе по жалбата на СНЦ „Българска федерация по падел“ е Административен съд – София град по следните съображения: Подведомствените на административните съдилища дела се разпределят между Върховния административен съд и съответния административен съд по правилата на родовата, съответно и местната подсъдност, визирани в чл. 132 и чл. 133 от АПК. Сред лимитативно изброените в чл. 132, ал. 2 от АПК дела, които подлежат на разглеждане като първа инстанция от Върховния административен съд са тези, образувани по оспорвания против актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление, освен в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, в които случаи тези актове подлежат на разглеждане от административния съд. Законовият текст е проекция на конституционно установеното правомощие на Върховния административен съд в чл. 125, ал. 2 от КРБ да се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. С Решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд по к. дело № 13/2017 г., на което се е позовал Административен съд – София град, при тълкуване на чл. 125, ал. 2 от КРБ е прието, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предл. първо от КРБ задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление. Както е посочено и в цитираното решение на Конституционния съд, идеята на конституционния законодател е прекият контрол за законност, осъществяван от Върховния административен съд като първа инстанция по административноправни спорове, да засяга единствено актовете на висшите органи на изпълнителната власт, които са израз на политическите им идеи за управлението на държавата. В случая с оспорената заповед, на основание чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗФВС, министърът на младежта и спорта отказва издаването на безсрочен спортен лиценз за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗВФС за вида спорт „падел“ на СНЦ „Българска федерация по пандел“. От една страна така упражненото чрез процесната заповед правомощие на министъра категорично не може да се квалифицира като манифестация на власт от разглежданата категория, обратно на приетото от административния съд. От друга страна изрично в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗФВС е регламентирано, че заповедта на министъра на младежта и спорта или оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 23, ал. 1 от ЗФВС /каквато е и процесната/ подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на АПК. По този начин законодателят изрично е определил родовата подсъдност на делата по обжалване на заповеди от категорията на процесната, която подсъдност изключва разглеждането на тези дела като първа инстанция от Върховния административен съд. В тази връзка следва да се има предвид, че и в мотивите на решението на Конституционния съд по к. дело № 13/2017 г. се сочи, че „Извън задължителния обхват на тълкуваната конституционна норма, който включва актовете, издавани при упражняване на конституционно установени властови правомощия, законодателят има правото да определя друга подсъдност за въникнали правни спорове.“. В конкретния случай следва да се има предвид също така, че в съдебната практика се приема, че Конституционният съд не е дал тълкуване на понятието „функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление“, но от изложените в решението му мотиви е видно, че под това понятие се имат предвид, тези които са предоставени от законодателя единствено и само на съответния министър в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт. Предвид на това и доколкото разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗВФС допускат правомощието на министъра на младежта и спорта по отказ за издаване на спортен лиценз да бъде делегирано и на други длъжностни лица, то може да се приеме, че то не е предоставено единствено и само на министъра като централен едноличен орган на изпълнителната власт. Поради това оспорената заповед не може да се определи като издадена при упражняване на конституционно възложени функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. По изложените съображения спорът е родово подсъден на административния съд. По правилата на местната подсъдност, регламентирани в чл. 133 от АПК, спорът е подсъден на Административен съд – София град, тъй като седалището на адресата на административния акт е в гр. София. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,