Определение № 1560 от 27.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 292/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т. Т. срещу решение №.416/17.10.25 по г.д.№.578/25 на ОС Русе, с което е потвърдено решение №.592/18.04.25 по г.д.№.6449/23 на РС Русе за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД и чл.124 ГПК за прогласяване нищожността на договор за продажба, изповядан с нот. акт №.../... ... ..., т..., рег.№..., д.№.../..., вписан в СВ Русе с вх.№...., акт №..., т..., д.№..../..., поради привидност /абсолютна симулация/ и признаване на касатора за собственик на имотите, предмет на този договор. Ответната страна И. И. Х. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че на 22.04.10 с оспорения нотариален акт М. А. С. е продала на ответника недвижим имот /ателие за творческа дейност и апартамент/, като на същата дата страните са подписали и обратно писмо; същевременно с нотариално завещание от 12.09.19 /нот. акт за нот. завещание №.../... ... ..., т..., рег. №..., д.№.../..., вписан в СВ Русе с рег.№.../... ... ..., т..., акт №.../.../ С. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на ищеца - неин внук; волята й е била изразено устно в присъствието на двама свидетели, подписали акта, като вместо подпис завещателката е положила отпечатък от десен палец, заявявайки, че не може да подпише поради влошено здравословно състояние. Доколкото ответникът с отговора на исковата молба е направил правоизключващо възражение, че ищецът не е наследник по завещание, тъй като то е унищожаемо /към момента на съставянето му завещателката не е била в състояние да разбира и ръководи действията си поради дългогодишно страдание от деменция/, съдът е намерил, че възражението е допустимо - в правната теория /Българско наследствено право, Х. Т., осмо издание/ и практика се приема, че всеки заинтересован /а не само наследниците/ може да иска унищожаване на завещанието, може да предяви иск или да го релевира във формата на възражение по предявен срещу него иск-както е в случая, като по този начин се оспорва материалноправната легитимация на ищеца. В разглежданата хипотеза от множеството събрани по делото писмени доказателства - медицински документи и информация, съдържаща се в документацията по настаняването на М. С. от дъщеря и Г. Т. в Дом за пълнолетни лица с деменция „Приста“ на 06.06.19, където е пребивавала до 04.09.19 /когато е била настанена в лечебно заведение от близките й поради влошаване на състоянието й/, както и от неоспореното заключение на психиатричната експертиза - е направен категоричен извод, че към датата на нотариалното завещание 12.09.19 завещателката е била в състояние, в което не е можела да изрази разумна воля. М.С. /родена на ... ... ..., починала на 2.10.19/ е била с диагноза „деменция при болест на Алцхаймер“, с клинично проявено начало около 70 годишна възраст, с давност на изразен дементен процес от 2018г.; в стадия, на който е било заболяването, не е било възможно С. да има просветление, разумна мисъл и поведение; в медицинската документация няма данни за подобрение на състоянието; тя не е била в състояние да състави изреченията, записани като нейна воля в завещанието; била е с отслабени задръжки, намалена до липсваща критичност, намалена самооценка, не е имала съзнание за болест - поради което и не е било възможно сама да обясни, че е във влошено здравословно състояние и че не може да се подпише; въз основа на описаните тежки нарушения на психичните сфери към 12.09.2019г. лицето не е могло да изрази разумна и осъзната воля, да разбира смисъла и съдържанието и последиците от такава воля за завещание /психиатрична експертиза/. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.43 ал.1 б.“а“ ЗН – според която завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, и разпоредбата на чл.13 ЗН - в която е посочено, че всяко лице, което е навършило 18г. и не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Приел е, че с оглед посочените законови норми и събраните доказателства, направеното от М. С. в полза на В. Т. нотариално завещание се явява унищожаемо, тъй като по време на съставянето му към 12.09.19 завещателката е била неспособна да завещава /поради здравословното си състояние не е била способна да действа разумно, т.е. нямала е завещателска годност/. При това положение, с оглед основателността на правопогасяващото възражение на ответника, материалноправната легитимация на ищеца е намерена за оборена и исковете му – за неоснователни. Касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Допустимо ли е възражение за унищожаемост на завещание, направено от лице, което не е наследник или заветник, и следва ли съдът да го разгледа?“ /реш.№.60107/4.11.21 по г.д.№.1085/21, ІІ ГО, реш. №.217/21.01.20 по г.д.№.582/19, ІІІ ГО, реш.№.290/18.10.13 по г.д.№.1362/ 12, ІV ГО, реш.№.735/5.10.09 по г.д.№.1411/08, ІV ГО/; 2.“Допустимо ли е съдът да зачете унищожаемостта на сделка и да отхвърли исковете на ищеца, когато не е налице успешно проведен иск за унищожаване от легитимирано лице, а ответникът не е носител на правото на унищожаване, но е направил възражение за унищожаемост?“ /реш.№.735/5.10.09 по г.д.№.1411/08, ІV ГО, реш.№.193/22.07.11 по г.д.№.1324/10, ІІ ГО, опр.№.285/23.01.24 по ч.г.д.№.155/24, ІІІ ГО, реш.№.307/10.06.25 по г.д.№.1594/24, ІІІ ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Сочената от касатора практика във връзка с първия въпрос е неотносима към него така, както е зададен /касае правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост, последици от нищожност на пълномощно, респективно порока на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, и правния интерес и легитимация на наследник на мнимо представляван в договор, сключен без представителна власт, по иск за нищожност, правен интерес на ищец от иск по чл.31 ЗЗД; доколкото решенията третират унищожаване на сделки, касаят хипотези, в които правата на страната, встъпила в договор, са били опорочени-поради което и е прието, че само тя или наследниците й могат да искат унищожаването му/. Същевременно отговора му зависи от фактите и обстоятелствата на случая и те са различни от тези в цитираните решения. В разглежданата хипотеза се касае за оспорване на активна легитимация на ищец по иск за нищожност, който основава претенцията си именно на твърдение, че е наследник по завещание на прехвърлителката /а не до иск за унищожаване на договор поради опорочаване на волята на праводател на ищеца/; при това положение ответникът - неин съконтрахент по атакуваната сделка, има правен интерес да оспори активната му легитимация – твърдейки, че завещанието, с което ищецът се легитимира като наследник, е нищожно или унищожаемо. Не става въпрос за самостоятелно предявен иск за унищожаемост. Поради това и преценката за допустимостта на иска зависи от особеностите на случая. В разглежданата хипотеза такава преценка е направена и е прието, че чрез възражението за унищожаемост се оспорва активната материалноправна легитимация и ответникът има правен интерес да го направи. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Аналогичното важи и за втория въпрос. Цитираните решения касаят въпроси, различни от изведения от касатора. Същевременно съдът не е приемал, че ответникът не може да релевира провоизключващо възражение за унищожаемост на завещанието – напротив, това, което е приел е, че има правен интерес да претендира унищожаването му, тъй като по този начин оспорва активната легитимация на ищеца – който обосновава правата си именно с качеството си на наследник на починалата прехвърлителка, твърдейки, че сключената от нея сделка е симулативна. При тези обстоятелства не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Разноски на ответната страна не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени такива. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,