Определение № 1455 от 03.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 95/2024 г.

ВКСI търговско отделение03.06.2024 г.докладчик Елена Арнаучкова

Диспозитив

Допуска касационно обжалване на решение № 245 от 03.07.2023г. по възз.гр.д. № 654/2022г. на Окръжен съд - Кюстендил в обжалваната от ищеца част, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск против ответника В. Н. от [населено място]. Указва на касатора „Банка ДСК“ АД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщаването да представи платежен документ за внесена ДТ по сметка на ВКС в размер на 276лв., като го предупреждава, че при неизпълнение в срок на указанията – делото подлежи на прекратяване. След изпълнение на указанията - делото да се докладва на Председателя на I т.о. за определяне на дата за открито заседание, а в противен случай - на състава за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:

Мотиви

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК“ АД, [населено място], (правоприемник на ищеца в производството пред първоинстанционния съд „ОТП Факторинг България“ ЕАД-заличен търговец) срещу решение № 245 от 03.07.2023г. по възз.гр.д. № 654/2022г. на Окръжен съд - Кюстендил. В касационната жалба са релевирани касационните основания по т.3 на чл.281 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за уважаване на иска, както и за присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК е поддържано основанието за допускане на касационно обжалване по т.1, предл.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на т.10б от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. С подадения чрез адв.Б. Л. писмен отговор ответниците В. Н. и В. Н. от [населено място] оспорват наличието на основание за допускане на обжалване.Изрично възразяват, че касаторът не е формулирал правен въпрос.Претендира се за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско дружество „М.“ за осъщественото безплатно процесуално представителство. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на един от двамата ответници - В. Н. от [населено място] срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният против нея по реда на чл.422 ГПК иск на „ОТП Факторинг България“ ЕАД за признаване за установено, че дължи на ищеца главница в размер на 13 795.08лв., ведно със законната лихва, считано от 12.11.2020г. до окончателното изплащане, въз основа на споразумение от 27.10.2017г., за което вземане са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 19/2016г. на РС - Дупница, както и по въззивна жалба на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск против ответника В. Н. от [населено място] за признаване за установено, че дължи на ищеца същото това вземане, солидарно с ответницата В. Н.. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че ищецът „ОТП Факторинг България“ ЕАД, който е придобил оспореното вземане в заповедното производство в периода след издаване на заповедта за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК в полза на „Банка ДСК“ АД, не е активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК, тъй като няма качеството на банка.За това разрешение въззивният състав се е позовал на т.4г ТР №4/2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и на постановеното по чл.290 ГПК решение № 1/01.02.2017г. по т.д.№ 3228/2015г., II т.о. Както е изяснено в мотивите към т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т.1 - т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които касационният съд е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а само може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, да го конкретизира, уточни и квалифицира. В случая, противно на неоснователно поддържаното в отговора на касационната жалба, касаторът е формулирал правен въпрос.Това е процесуалноправният въпрос, на който е даден отговор в т.10б. от ТР № 3/2014г. на ОСГТК на ВКС.Този въпрос несъмнено е значим за крайния изход по делото, поради което по него е налице общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.До касационен контрол следва да се допусне въззивното решение само в обжалваната от ищеца част, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск против ответника В. Н..Обжалването се допуска на въведеното основание по т.1, предл.1 на чл.280, ал.1 ГПК за преценка дали даденото по него разрешение съответства на даденото нормативно тълкуване в т.10б. от ТР № 3/2014г. на ОСГТК на ВКС. Делото следва да се разгледа в открито съдебно заседание с призоваване на страните. На касатора следва да се дадат указания за внасяне на дължимата ДТ по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.:

Цитирани разпоредби

10