Определение № 4348 от 09.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2667/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частна жалба на К. Кателиев с постоянен адрес в гр. Варна, на [улица], против Определение № 3470 от 30.11.2023 г., постановено по адм. д. № 1848 по описа за 2023 г. на Административен съд – Варна. Твърди се неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В условия на евентуалност се иска отмяна на атакувания съдебен акт в частта на отхвърлянето на исковата претенция за имуществена обезвреда за сумата от 2332.94 лв., представляваща сбор от сумата 2271.94 лв. и сумата 61.00 лв., всички явяващи се платени такси и разноски от частния жалбоподател по изпълнително дело (ИД) № 484/2015 г. по описа на частен съдебен изпълнител С. Данова. Ответникът по частната жалба – Община Варна със седалище в гр. Варна, на бул. „Осми приморски полк“ № 43, в писмен отговор от 01.03.2024 г., я оспорва с доводи за неоснователността й. По същество иска отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното определение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу акт, който подлежи на касационен съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предявена от К. Кателиев против Община Варна за осъждането й да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 24 009.23 лв., претърпени в резултат на отменен, като незаконосъобразен, Акт за установяване на задължения (АУЗ) № МД-АУ-046/02.04.2012 г. (за данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011 г., ведно с лихви) на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, отменен с Решение № 8/07.01.2022 г. по адм. д. № 2816/2020 г. на Административен съд – Варна, оставено в сила с Решение № 3661/05.04.2023 г. по адм. д. № 3513/2022 г. на Върховния административен съд, ведно със законна лихва за забава върху сумата на обезщетението в размер на 1 056.36 лв., считано от 05.04.2023 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно с лихва върху сумата 25 065.59 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане. С обжалваното определение е отменено Протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 08.11.2023 г., в което е даден ход на делото по същество, оставена е без разглеждане, като недопустима, исковата молба на Кателиев за присъждане на имуществена обезвреда и ищецът е осъден да заплати в полза на ответника 100.00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, Административен съд – Варна е приел, от правна страна, че, в случая, е налице предвиден в закон специален начин на обезщетение, поради което ЗОДОВ не се прилага. Посочил е, че, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Счел е, че с отмяната на процесния АУЗ по съдебен ред, е отпаднало и основанието за принудително събиране на установените с този акт задължения, включително когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по събиране на сумите, установени с него. Преценил е, че сумите за погасяване на задълженията за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци по АУЗ № МД-АУ-046/02.04.2012 г. на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, недължимо събрани от органи по приходите, съответно недължимо изплатени на Община Варна от частен съдебен изпълнител, подлежат на възстановяване по реда на чл. 128 и сл. ДОПК – служебно от органите по приходите или по отправено до тях искане от лицето, имащо право на възстановяване на сумите, след извършване на ревизия или проверка и издаване на акт за прихващане или възстановяване. Формирал е решаващия извод, че по конкретния казус е налице специален процесуален ред по ДОПК за възстановяване на недължимо платени суми за данъци и такси, който изключва приложимостта на исковия ред по ЗОДОВ. Мотивиран така, съдът е постановил атакувания съдебен акт. Обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Неоснователни са развитите от Административен съд – Варна доводи за предвиден в закона друг ред за възстановяване на изплатените от частен съдебен изпълнител на Община Варна суми, събрани в изпълнително производство за погасяване на задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци по АУЗ № МД-АУ-046/02.04.2012 г. на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ изключва прилагането на ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение. Цитираните от административния съд разпоредби не предвиждат специален начин на обезщетение. Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Член 128, ал. 1 ДОПК установява едно субективно потестативно право на лицата, които са платили недължимо – на несъществуващо или на отпаднало основание суми за публични задължения. Целта й е да създаде ред и условия, чрез които недължимо платеното да може да бъде възстановено на платилото го лице. Това право на платилите лица обаче не обхваща всички публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 ДОПК, а има за предмет само публичните вземания, породени от задължение за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство. Отделно от това, законодателят, с цитираната разпоредба, е ограничил и публичните вземания, с които може да се извърши прихващането. Това са публичните вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), Агенцията установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер. Процесният АУЗ касае публични общински вземания за данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци за периода 2007-2011 г., за които е установено със сила на пресъдено нещо, че са погасени, тъй като е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Претенцията на Кателиев е за обезщетяване на имуществени вреди, причинени му от отменен по надлежния ред административен акт. Твърденията на ищеца не се отнасят до недължимо платени данъци или до суми, подлежащи на възстановяване, съгласно данъчното законодателство, поради което позоваването от административния съд на разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК е неправилно. Съгласно чл. 128, ал.1 ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. От съдържанието на текста на цитираната норма става ясно, че законодателят е предвидил ред за възстановяване на недължимо платени суми за публични задължения, събирани по реда на ДОПК, т.е. тази разпоредба създава специален ред за връщане на суми, които не се дължат. Тя е израз на общия правен принцип - който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. редът по чл. 128 ДОП е специален ред за преодоляване на неоснователното обогатяване като институт на правото. Обезщетяването по реда на чл. 1 ЗОДОВ представлява по естеството си специален ред за преодоляване на непозволеното увреждане, чиято обща уредба се намира в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Двата института са самостоятелни правни институти и редица административни закони с материалноправен ипрацесуален характер създават специален ред за тяхното осъществяване в рамките на административното право. Смесването на двата правни института е неправилно. Това следва дори от граматическото тълкуване на нормите, като при неоснователното обогатяване законът говори за връщане на сумата, докато при деликта - за присъждане на обезщетение. В чл.8, ал.3 ЗОДОВ е посочено, че когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. От систематичното място на чл. 8, ал.3, която се намира се намира в ЗОДОВ и използва термина "обезщетение" се налага извод, че законодателят няма предвид неоснователното обогатяване, а именно непозволеното увреждане, извършено в резултат от упражнена административна дейност. Връщането на недължимо получените суми от държавата, събрани по реда на ДОПК не представлява обезщетяване за вреди по см. на чл.1 и чл. 8, ал.3 ЗОДОВ. Отделно от това следва да се има предвид и следното: Съгласно предмета на приложение на ДОПК, очертан в чл. 1, кодексът урежда производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители. Следователно вземанията за местни данъци и такси принципно не са предвидени за установяване и събиране по реда на ДОПК, освен ако специалният закон - ЗМДТ не препраща към тези производства. Такова законово препращане е налице с разпоредбите на чл. 4, ал. и чл. 9б ЗМДТ. Доколкото правната техника включва препращане към друг нормативен акт, провомощията са ограничени само в рамките на препращането. Препращането е само за процедурите, посочени в цитираните два законови текста, като органите, които извършва тези процесуални действия не са органите по ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Съобразно нормата чл. 9б от с.з., установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Възстановяването и прихващането по чл. 128 ДОПК не са сред процедурите, предвидени в чл. 4 и чл. 9бЗМДТ, поради което общинските органи, компетентни да извършват установяване и събиране на местните данъчи и такси, нямат компетентност да извършва прихващане и възстановяване по чл. 128 ДОПК. По тази причина редът по чл. 128 ДОПК не е приложим за съраните суми за местни данъци и такси и позоваването на чл. 8, ал.3 ЗОДОВ е неправилно.По изложените съображения, обжалваното определение, като неправилно, следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По исканията на страните за разноски ще се произнесе първоинстанционният съд с крайния си акт, съгласно чл. 226, ал. 3, във вр. с чл. 236 АПК. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия