Определение № 43 от 18.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4983/2021 г.

ВКСII гражданско отделение18.02.2022 г.докладчик Здравка Първанова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 7017/08. 10.2021 г. на Б. Д. Й. и Д. Б. Й., [населено място], срещу въззивно определение № 1129/16.09.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1528/2021 г. на Окръжен съд - Бургас Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 7017/08. 10.2021 г. на Б. Д. Й. и Д. Б. Й., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. Т., срещу въззивно определение № 1129/16.09.2021 г. по ч. гр. д. № 1528/2021 г. на Окръжен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно поради нарушение на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Може ли молителят в производство по обезпечение на доказателствата да носи отговорност по чл. 3 ГПК за разноските на ответника в това производство, в случая, когато тези разноски са предизвикани в резултат на недобросъвестното му поведение и като е препятствана възможността на ответника по молбата за обезпечение на доказателствата сам да предяви нарочен отрицаателен установителен иск за обезпеченото с доказателства право да търси присъждането на разноските по чл. 209 ГПК; 2. Допустимо ли е предявяването на отрицателен установителен иск за липса на обезпечавано с доказателства субективно право, ако след приключването на производството по обезпечение на доказателства молителят е изоставил претенциите си, не ги поддържа и сам не предявява иск за съществуването на обезпеченото с доказателства правоотношение и може ли правният интерес от предявяването на такъв иск да се обоснове само и единствено с възможността в образуваното производство да се търсят разноските по обезпечението с доказателства по реда на чл. 209 ГПК? – по този въпрос се сочи противоречие с т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С въззивното определение е потвърдено определение № 1592/05.07.2021 г. по гр. д. № 2113/2021 г. на Районен съд - Бургас, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявени от Б. Д. Й. и Д. Б. Й. срещу И. М. С. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищците съответно сумите от 1000 лв. и 800 лв., представляващи разноски, извършени в производство по чл. 207 и сл. ГПК. Въззивният съд е приел, че разноските, извършени в производството по чл. 207 ГПК, са неделима част от разноските, които се извършват в исковия процес. Защита чрез предявяване на иск по чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК може да бъде търсена при претърпени вреди, различни от разноските в исковото производство. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес от предявяването им. Частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ред. след изм. ДВ, бр. 86/2017 г.) това са въззивните решения с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая са предявени субективно съединени искове срещу И. М. С. с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер 1000 лв. на Б. Д. Й. и 800 лв. на Д. Б. Й.. Всеки от тези искове е с цена, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК /равна на търсената сума/, под законоустановения минимум от 5 000 лв., което обуславя необжалваемост на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 3 ГПК на въззивното определение. Ето защо подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол, а образуваното по нея производство да се прекрати. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

Цитирани разпоредби

11