Определение № 1349 от 18.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 152/2023 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 ГПК, образувано по частна жалба на Т. С. Т. срещу определение № 1464/25.10.2022г. по в.гр.д.№ 370/2022г. на ОС Плевен, с което в производство по реда на чл.248 ГПК, инициирано от Т. Т., молбата за изменение на решение № 351 от 10.08.2022г. в частта за разноските е оставена без уважение. В частната жалба се поддържа, че с молбата по чл.248 ГПК е поискано допълване на решението в частта за разноските чрез осъждане на насрещната страна да заплати на Т. разноските за първата инстанция в размер на 900лв., вместо което, с атакуваното определение въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по отношение на разноските за въззивното производство. Искането е за отмяна на определението и уважаване на молбата. Настоящият състав констатира, че частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като атакуваното определение не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд: С влязло в сила определение № 913 от 31.10.2023г., постановено по реда на чл.288 ГПК по т.д.№ 153/2023г. на Първо т.о. на ВКС, е оставена без разглеждане на, основание чл.280,ал.3 ГПК касационната жалба, подадена от Т. С. Т., срещу решение № 352 от 10.08.2022 по в.гр.д.№ 370/2022г. на ОС Плевен при съобразяване на обстоятелството, че ответникът е физическо лице - потребител, на обстоятелството, че съгласно чл.113,изр.второ ГПК делото подлежи на разглеждане като гражданско, но цената на предявения по реда на чл.422 ГПК иск е 2 373.26лв. (заявена като част от вземане в общ размер на 12 317.93лв). Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.второ ГПК определението за изменение на решението в частта за разноските подлежи на обжалване, но по реда, по който се обжалва решението, по отношение на което е искано изменение или допълване в частта за разноските. Следователно, съгласно изричното и специално правило на чл.248,ал.3, изр.второ ГПК приложението на принципа, че определенията, чиято обжалваемост е предвидена в закона, подлежат на двуинстанционно разглеждане, е предпоставено от възможността да бъде обжалвано решението, по отношение на което е постановено определението по чл.248 ГПК. В случая не може да бъде приложена т. 24 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС (указваща реда за атакуване на въззивните определения по чл.248 ГПК) поради невъзможността да бъде иницииран съдебен контрол по отношение на акта на въззивната инстанция, чието изменение в частта за разноските е било поискано. Императивната разпоредба на чл.280,ал.3 ГПК предопределя и необжалваемостта на същото решение и в частта му за разноските. По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.