Определение № 2539 от 03.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1897/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Еос матрикс“ ЕООД срещу определение №1589 от 25.06.2024 г. по ч.в.т.д.№518/2024 г. на САС. С определението в обжалваната част е потвърдено определение №541 от 10.11.2023 г. по гр.д.№242/2022 г. на ОС Благоевград в частта, с която е отхвърлена като неоснователна молбата на „Еос матрикс“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението, предвид обстоятелството, че жалбоподателят е признал предявения срещу него иск по чл.439 ГПК и не дал повод за завеждане на делото с поведението си, респективно не дължи заплащане на направените от ищцата разноски. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Дали само с наличието на изпълнителен лист се счита, че кредиторът е дал повод за завеждане на делото по чл.439 ГПК. Твърди се, че определението е и очевидно неправилно. Ответникът по частната касационна жалба З. И. Ш. не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежни страни, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че съгласно трайно установената практика на ВКС, хипотезата, в която ответникът признава иск за установяване несъществуването като погасено по давност вземане, за което не е снабден с изпълнителен титул, е различна от тази, при която такъв титул е налице и въз основа на него е образувано изпълнително производство, макар да е настъпила перемпция. Посочил е, че в настоящия случай по делото е безспорно установено, че ответниците разполагат изпълнителен титул, респ. конституирани са като взискатели в изпълнително производство срещу длъжника-ищца, поради което същите не могат да бъдат освободени от отговорност разноски и при направено от тях признания на иска. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Формулираният от частния касатор въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. С този въпрос /а и с оглед цитираната практика на ВКС/ се предпоставя, че срещу ищцата по иска по чл.439 ГПК не е образувано изпълнително производство, респективно, че ответникът по делото не е предприел действия по принудително изпълнение въз основана на издадения срещу ищцата изпълнителен лист. Изрично обаче в определението на въззивния съд е посочено (а и се установява по делото), че ответникът жалбоподател е взискател по образуваното срещу ищцата (и други лица) изпълнително производство (за което не съществуват данни да е прекратено, вкл. поради перемпция), респективно решаващият извод на въззивният съд относно поведението на ответника и станало ли е то повод за завеждане на иска, е направен именно с оглед наличието на образувано въз основа на изпълнителния лист висящо и понастоящем изпълнително производство. С оглед изложеното и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК касационно обжалване не следва да бъде допуснато, поради което, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,