Определение № 1721 от 03.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 933/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. З. П. от [населено място] - чрез адв. З. Т., против решение № 46 от 06.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 847/2024 г. на Окръжен съд - Плевен. С посоченото решение е потвърдено решение № 1413 от 24.10.2024 г. по гр. д. № 6853/2023 г. на Районен съд - Плевен, с което са отхвърлени предявените от К. З. П. срещу „Банка ДСК“ АД искове, квалифицирани с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, за осъждане на „Банка ДСК“ АД да начисли и впише в спестовната книжка на К. З. П. по детска спестовна сметка в лева ДСК „Бъдеще“ лихва в размер на 20 430.11 лв. за периода от 01.10.2010 г. - 15.12.2021 г. и в спестовна книжка по детска спестовна сметка в евро ДСК „Бъдеще“ лихва в размер на 4 342.68 евро за периода от 01.01.2021 г. до 15.12.2021 г. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон - чл.57, ал.4 ЗПУПС, чл.147б ЗЗП и чл.111, б.“в“ вр. чл.116, б.“б“ ЗЗД. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и уважаване на предявените искове в пълен размер. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което е формулирано искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване „на основание, че е нарушен материалния закон“. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Банка ДСК“ АД със седалище в [населено място] - чрез юрк. М. И., в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол поради липса на надлежно обосновани основания по чл.280, ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, Окръжен съд - Плевен е приел за установено, че на 20.09.2007 г. е сключен договор за детска спестовна сметка в лева и е разкрита сметка № 14534782 с вид ДСК „Бъдеще“ с годишен лихвен процент 6.50 % и титуляр К. З. П. (на възраст 3 години). На 22.10.2009 г. е сключен договор за детска спестовна сметка в евро и е разкрита сметка № 17743916 с вид ДСК „Бъдеще“ при договорена годишна лихва в размер на 6.50 % с титуляр К. З. П. (на възраст 5 години). С подадената на 05.12.2023 г. искова молба ищецът е претендирал начисляване/заплащане на лихви върху внесените по двете сметки парични суми за периодите 01.10.2010 г. - 15.12.2021 г. и 01.01.2013 г. - 15.12.2021 г. В отговора на исковата молба ответникът се е позовал на изтекла погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД и с оглед естеството на вземането за лихви въззивният съд е възприел извода на първата инстанция, че дори да съществуват, претендираните от ищеца вземания за лихви са погасени по давност за времето преди 05.12.2020 г. При формиране на решаващите си изводи по съществото на спора въззивният съд е съобразил, че ищецът се легитимира като кредитор с представени спестовни книжки, издадени според изискванията на чл.42, ал.2 ЗБКД (отм., считано от 01.01.2007 г.) и чл.48, ал.2 ЗБ (отм., считано от 01.01.2007 г.). Договорите за детска спестовна сметка в лева и в евро, които по същността си представляват договори за банков паричен влог по смисъла на чл.421 ТЗ в полза на трето лице - ищецът К. П., са сключени след приемане на Закона за кредитните институции (ЗКИ) в сила от 01.01.2007 г., с оглед на което съдът е приел, че именно този закон урежда правоотношенията между страните. След преценка на реквизитите на представените спестовни книжки съдът е счел, че договорите за влог са сключени в съответствие с изискванията на чл.57, ал.2 ЗКИ, като е постигнато съгласие сумите по влоговете да се олихвяват с лихвени проценти, определени от УС на банката, промените в лихвения процент да са задължителни за страните и лихвата да се изчислява на база 360 лихводни за година, съответно 30 лихводни за месец, и да се капитализира в края на годината или при закриване на влога. Съдът е изложил съображения, че уговорката относно начина на олихвяване е в унисон с разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗКИ, тъй като условията по влога са формулирани по ясен и разбираем за клиента начин, а от събраните в хода на делото гласни доказателствени средства е установено, че банката е спазвала правилото на чл.59, ал.1 ЗКИ и е обявявала периодично всички промени в лихвените проценти за депозити, съгласно взети от УС решения, на видно за клиентите място в банковите салони. Въз основа на неоспореното заключение на назначената от първата инстанция съдебносчетоводна експертиза съдът е приел за установено, че в притежаваните от ищеца спестовни книжки редовно са отразявани извършваните операции по внасяне и теглене на парични суми, начислявани са лихви и е удържан данък по ЗОДФЛ; Начислените през 2020 г. и 2021 г. лихви по двата влога - в лева и в евро, са в размер, съответстващ на решенията на УС на „Банка ДСК“ АД. Предвид обвързаността на влоговете с уговорка за олихвяване на сумите съобразно определени с решение на УС на банката лихвени проценти, въззивният съд е направил извод, че през исковите периоди за ответника не е съществувало задължение да начислява лихви в първоначално посочения при сключване на договорите размер от 6.50 %, на базата на който са формирани исковите претенции. В съответствие с така формирания извод въззивният съд се е произнесъл, че исковете са неоснователни и за периодите, за които не е изтекла приложимата тригодишна погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни - проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като (и ако) той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл.290, ал.1 ГПК). В съобразителната част на тълкувателното решение (т.1) е разяснено, че значимият за изхода на делото правен въпрос трябва да е посочен от касатора, който е длъжен да обоснове и специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК допълнителни предпоставки. Изрично е отречено правомощието на Върховния касационен съд да извежда и да формулира служебно въпроса по чл.280, ал.1 ГПК от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърдения и обстоятелства, когато касаторът не е посочил такъв въпрос. В представеното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не е обосновал нито една от специфичните за достъпа до касационно обжалване допълнителни предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване е заявено „нарушение на материалния закон“ с препращане към конкретни оплаквания за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд по съществото на спора, възпроизведени в т.1 - т.7 на изложението. Непосочването на релевантен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, както и липсата на надлежно обоснован допълнителен селективен критерий по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, изключват възможността въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване. Поради недопускане на касационно обжалване касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за производството по чл.288 ГПК в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,