Определение № 60248 от 04.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 495/2021 г.

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК. С решение № 260063 от 09.11.2020 г., постановено по въззивно гр. д. № 281/2020 г. на Врачанския окръжен съд е отменено решение от 16.01.2019 г. по гр. д. № 3976/2018 г. на Врачанския районен съд, като вместо него е постановено ново по същество, с което е отхвърлен предявения от С. Г. Б. срещу С. Г. Б. и Р. Р. К., участваща в процеса лично и със съгласието на своята майка и законен представител Ц. Г. Б., иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 4/6 ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № **, целият с площ от 788 кв. м., за който е образуван УПИ *, с площ 722 кв. м., отреден за жилищно застрояване в кв.62 по плана на [населено място], област В., заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № ***, със застроена площ 71 кв. м., прехвърлени от С. Г. Б. на Р. Р. К. с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 132, т.4, н. д. № 419/2017 г. за сума, съответстваща на тази идеална част от цялата продажна цена от 5 500 лв., както и предявения от С. Г. Б. срещу Ц. Г. Б. и Р. Р. К., участваща в процеса лично и със съгласието на своята майка и законен представител Ц. Г. Б., иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху описания по-горе недвижим имот, прехвърлени от Ц. Г. Б. на Р. Р. К., чрез нейния баща и законен представител Р. К. П., за сума, съответстваща на тази идеална част от цялата продажна цена от 5 500 лв. Обжалваното въззивно решение е постановено след обезсилване на първоначално постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане /решение № 20/24.06.2020 г. по гр. д. № 3379/2019 г. на ВКС, второ г. о./. Срещу това решение е подадена касационна жалба от адв. В. Л., като пълномощник на ищеца С. Г. Б.. Жалбата е подадена срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и в срока по чл.283 ГПК. В този срок е подадена и касационна жалба от адв. И. М., като пълномощник на ответницата С. Г. Б.. В изложението към касационната жалба на ищеца са поставени следните процесуалноправни въпроси: 1. може ли решаващият съд да изведе изводите си въз основа на предположения; 2. длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност събраните писмени и гласни доказателства; при обсъждане на гласните доказателства трябва ли да посочи защо кредитира показанията на едната група свидетели; 3. ако пред първата инстанция са били поискани двама свидетели, а съдът е допуснал един, следва ли въззивната инстанция при наведено оплакване, да се произнесе по искането за неговото допускане; 4. следва ли да се извърши пълно и главно доказване на даден факт, който не се оспорва от насрещната страна, спрямо която този факт се явява неизгоден; 5. ако пред въззивната инстанция ответникът признае основателността на иска, следва ли това признание да бъде съобразено от съда; 6. може ли въззивният съд да дерогира фактическите твърдения и правните доводи на страните, като им налага съображения, които се явяват различни от заявените от тях. Обосновано е приложното поле на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 214/15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г. на четвърто г. о., решение № 25/27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на четвърто г. о., решение № 327/03.04.2017 г. по гр. д. № 2119/2016 г. на четвърто г. о. /по въпроси първи, втори и трети/, решение № 121/21.06.2013 г. по гр. д. № 862/2012 г. на второ г. о. /по следващите три въпроса/. В изложението към касационната жалба на ответницата са поставени следните въпроси: 1. длъжен ли е въззивният съд да обсъди и основе решението си на всички доказателства; 2. следва ли да се извърши пълно и главно доказване на даден факт, който не се оспорва от насрещната страна, спрямо която този факт се явява неизгоден. Поддържа се основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се посочва, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 5/11.05.2020 г. по гр. д. № 1241/2019 г. на първо гр. о., решение № 280/22.01.2020 г. по гр. д. № 1509/2018 г. на четвърто г. о. /по първия въпрос/ и решение № 121/21.06.2013 г. по гр. д. № 862/2012 г. на второ г. о. /по втория въпрос/. Ответниците по касация Ц. Б. и Р. К. са подали отговор, в който изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното: Производството е образувано по предявени искове за изкупуване на принадлежалите на всяка от ответниците С. Б. и Ц. К. идеални части от процесния имот, с които същите са се разпоредили с договори за покупко-продажба, обективирани в един нотариален акт: съответно 4/6 ид. ч. и 1/6 ид. ч. от описания имот. Ищецът е изложил твърдения, че е узнал за всяко от разпорежданията в началото на месец юли 2018 г. Исковата молба е предявена на 28.08.2018 г. В отговора на исковата молба ответницата С. Б. е посочила, че не е предложила на ищеца да изкупи притежаваната от нея идеална част. Пред въззивната инстанция, след отстраняване нередовностите на исковата молба, ответницата е заявила, че предявения срещу нея иск е основателен и следва да бъде уважен. Същото становище е изразила и в първото съдебно заседание на 09.10.2020 г., в което е даден и ход на устните състезания. Ответницата Ц. Б. е възразила, че продажбата на 1/6 ид. ч. от имота в полза на дъщеря й Р. К. прикрива дарение. Ответниците Ц. Б. и Р. К. са посочили, че не е спазен двумесечния преклузивен срок за предявяване на иска. По делото е установено, че с нотариален акт № 132, том IV, рег. № 4614, дело № 419/2017 г. С. Б. и Ц. Б. са продали на Р. Б. собствените си 5/6 ид. ч. от УПИ * в кв.62 по плана на [населено място], заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, за сумата 5 500 лв., като са си запазили правото на ползване на етаж от сградата безвъзмездно, докато са живи. Съсобствеността произтича от наследяване от Г. Б., починал през 2008 г., като ответницата С. Б. е негова преживяла съпруга /не е спорно, че имотът е притежаван при условията на СИО/, а ищецът и ответницата Ц. Б. – деца. Въззивният съд е приел, че двете продажбени отношения, обективирани в нотариален акт № 132/2017 г., са действителни. Обсъдил е възражението с правно основание чл.17, ал.1 вр. чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД за недействителност на сключената между ответниците Ц. Б. и Р. К. сделка за 1/6 ид. част от имота, поради привидност и прикриване на договор за дарение. Посочил е, че единственото ангажирано доказателство в подкрепа на тези твърдения е представеният при новото разглеждане на делото пред въззивната инстанция документ, озаглавен „обратно писмо” /съставено след постановяване на касационното решение/. Приел е, че този документ не доказва твърдението за наличието на относителна симулация на сключената сделка за покупко-продажба като прикриваща дарение. Същият е подписан само от една от страните по сделката – продавачът, но не и от купувача Р. К., която при сключване на договора не е навършила пълнолетие, но е била представлявана от своя баща и законен представител Р. К.. Не е налице пълен обратен документ, установяващ относителна симулативност на сделката. Освен това този документ не изхожда от страна, която оспорва доводите за привидност, а тъкмо напротив - подписан е едностранно от страна по сделката, позоваваща се на нейната симулативност, поради което не може да бъде противопоставен на ищеца, който не е страна по сделката, като диспозитивен документ, разкриващ действителната воля на страните по нея. Документът е съставен в хода на съдебното производство, само и единствено за нуждите на процеса и обслужване защитната теза на ответниците, като удостоверява изгодни за издателя му факти, поради което няма доказателствена сила. Приел е също така, че по делото не е спорно, че ищецът не е бил поканен да изкупи дяловете на своите съсобственици. За да прецени основателността на исковете е обсъдил спазването на преклузивния двумесечен срок, установен в чл.33, ал.2 ЗС. Посочил, че като като спорен и по двата иска за изкупуване е въведен момента на узнаване за сключената сделка от ищеца. Изложил е съображения, че за точната или предполагаема дата на узнаването, както и че това е станало в рамките на горния срок, тежестта на доказване е на страната, която черпи права, т. е. на ищеца по делото. При направено възражение, че същият е узнал в по-ранен момент и двумесечният срок е пропуснат, тежестта за доказването е на релевиралите възражението ответници. В случая ищецът е поддържал, че и за двете сделки е узнал случайно в един и същи момент – в началото на месец юли 2018 г., когато е отишъл в общината, за да се снабди с документ за имота, с оглед на което в негова тежест е да докаже тези твърдения. Анализирани са показанията на свидетелката И., според които в началото на месец юли 2018 г. ищецът е отишъл при нея и й е казал, че същият ден е разбрал, че останалите съсобственици са прехвърлили правата си върху имота на ответницата Р. К., като й е показал и нотариалния акт. От удостоверение от Криводол се установява, че ответницата- купувач е декларирала имота на 29.06.2018 г. Счел е, че от писменото доказателство по никакъв начин не се установява момента на узнаване от ищеца на сключената между ответниците сделка, а единствено моментът, от който в общината е била достъпна информация за тази сделка. Нито от този документ, нито от показанията на посочената свидетелка се потвърждават изложените в исковата молба твърдения, че в началото на месец юли 2018 г. ищецът е посетил общинската администрация и е поискал да му бъде издаден документ за имота, във връзка с което е разбрал за извършената сделка. Напротив, от показанията й се установява, че макар и тя да е общински служител, е била посетена от ищеца в дома й, а не на работното й място, както и че той й е казал, че същият ден съпругата му е получила нотариалния акт от майка му. При преценката на показанията на тази свидетелка съдът е посочил, че тя възпроизвежда единствено това, което ищецът е споделил с нея относно момента на узнаването, както и че свидетелят е отишъл при нея с цел да й покаже документа за собственост. Нейните показания относно споделеното от ищеца не изключват възможността последният да е знаел в по-ранен момент за сделката, но да не е виждал нотариалния акт. Същевременно е изложил и съображения, че показанията на ангажираните от ответниците свидетели К. и П. не са в противоречие с показанията на свидетелката И. и също могат да бъдат кредитирани. Първият от тези свидетели е установил, че в началото на месец май 2018 г. е бил очевидец на скандал между ищеца и Р. К. /баща на ответницата Р. К./, при който ищецът е разбрал за прехвърлянето на имота. Вторият свидетел е посочил, че в рамките на същия ден е срещнал ищеца, който е споделил с него, че е имал скандал с Р. К., както и че майка му е прехвърлила дела си от имота на внучка си. В обобщение въззивният съд е направил извод, че показанията на тези свидетели се отличават с конкретика относно мястото на събитията, тяхната последователност, както и относно факта, който им е помогнал да запомнят конкретния период, в който са проведени разговорите с ищеца /около празника Г./. Съдът не е споделил доводите на процесуалния представител на ищеца, че са налице противоречия в показанията на свидетелите на ответниците, тъй като свидетелят К. е посочил, че скандалът е бил на 05.05.2018 г., който е съботен ден, а свидетелят П. е заявил, че е срещнал ищеца на работното си място в общината. Не е възприел горните доводи, тъй като първият свидетел не е посочил точна дата, а е казал, че скандалът е бил на четвърти или пети май, както и доводите за неправдоподобност на показанията на свидетеля. В обобщение е обосновал извод, че ищецът не е доказал по категоричен начин твърденията си относно момента, в който е узнал за сключените между ответниците сделки. Проведеното от ищеца доказване е разколебано от ангажираните от ответниците Ц. Б. и Р. К. гласни доказателства, от които се е установило, че ищецът е знаел за сделките в по-ранен момент /началото на месец май 2018 г./, т. е. повече от два месеца преди предявяването на исковете. По жалбата на С. Г. Б.. Жалбата на ответницата следва да бъде оставена без разглеждане. Искът за изкупуване на притежаваните от тази ответница 4/6 ид. ч., с които същата се е разпоредила в полза на ответницата Р. К., е отхвърлен. За нея не съществува правен интерес от обжалване на въззивното решение. По жалбата на С. Г. Б.. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищеца, като съображенията за това са следните: Решаващите изводи на въззивния съд са обусловени от неспазването на преклузивния срок по чл.33, ал.2 ЗС за предявяване на исковете. Същите са изисквали и преценка на заявените от страните обстоятелства, свързани с разглеждания спор и касаещи неговият предмет, включително съобразяване на твърденията за осъществени факти от насрещната страна в процеса, за която те са неизгодни. Горните съображения обуславят допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените в изложението четвърти, пети и шести въпроси, които са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и са от значение за изхода на делото, като същите могат да бъдат общо формулирани по следния начин: „необходимо ли е да се извършва пълно и главно доказване на осъществяването на факт, който не се оспорва от насрещната страна, за която този факт е неизгоден”. Следва да се извърши преценка на съответствието на въззивното решение с възприетото в практиката на ВКС, обективирана в решение № 98/21.03.2011 г. по гр. д. № 952/2010 г. на четвърто г. о. и решение № 121/21.06.2013 г. по гр. д. № 862/2012 г. на второ г. о. Жалбоподателят С. Б. дължи внасяне на държавна такса в размер на 110 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.