Определение № 4826 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4496/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 267 от 04. 07. 2023 г. по гр. д. № 645/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав, е отменено решение № 46 от 16. 06. 2022 г. по т.д. № 56/2021 г. на ОС – Пазарджик и е постановено решение, с което: а/. е осъдено „Силвер“ ЕООД, на основание чл. 108 ЗС, да предаде на М. М. Х. владението върху 549 броя (36231 кв. дм) кожи овча напа антик, съгласно спецификация № 152 от 22. 10. 1997 г., издадена от „Велур“ ЕАД, както и 40 броя кожени облекла, ушити от 318 броя (21897 кв.дм) кожи овча напа; б/. е отхвърлен, като погасен по давност, предявеният от М. М. Х. против „Силвер ЕООД, при условията на евентуалност, иск за присъждане на сумата 24501 лв., представляваща паричната равностойност на липсващите движими вещи по т. „а“; в/. е отхвърлен, като погасен по давност, предявеният от М. М. Х. против „Силвер“ ЕООД иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата 66294 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата 24501 лв. за периода 22. 10. 1997 г. – 16. 07. 2020 г. Срещу решението в отхвърлителните му части е подадена касационна жалба от ищеца М. М. Х., чрез адв. Т. М.. Излагат се съображения за неправилност на същото и се иска допускането му до касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, отмяната му и уважаване на предявените искове. Не е подаден отговор на касационната жалба от „Силвер“ ЕООД. Решението е обжалвано и от ответника „Силвер“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. П. С., като недопустимо – постановено по непредявен иск, евентуално – като неправилно. Иска се допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – за проверка на допустимостта му, евентуално – на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, евентуално – отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Не е подаден отговор на касационната жалба от ответника М. М. Х.. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: В подадената от М. М. Х. срещу „Силвер“ ЕООД искова молба и уточняващи молби вх. № № 14561/07. 08. 2020 г., 261970/4. 03. 2021 г., 957/4. 06. 2021 г. са изложени следните твърдения: През пролетта на 1997 г. ищецът предал на „Велур“ АД 4926 бр. (136188 кв.дм) сурови овчи кожи за обработка срещу възнаграждение в размер на 4780 щ.д. Ищецът нямал възможност да заплати дължимото за обработката възнаграждение, поради което между М. М. Х., ЕТ „Силвер-СТ“ (праводател на ответника „Силвер“ ЕООД“) и „Велур“ АД било постигнато устно споразумение праводателят на ответника да заплати на „Велур“ АД сумата 4780 щ.д. и да получи 867 бр. (58128 кв.дм) обработени овчи кожи на стойност 20926 лв., които да върне на ищеца след връщане на сумата 4780 щ.д., както и да изработи за ищеца 40 бр. кожени облекла срещу възнаграждение 1430 щ.д., платимо с 1430 бр. сурови ярешки кожи. Облигационните отношения между М. М. Х. и праводателя на „Силвер“ ЕООД били преуредени със споразумение от 23. 01. 1998 г., с което праводателят на ответника се е задължил да върне на ищеца 549 бр. (36231 кв.дм) обработени кожи овча напа, а за останалите 318 бр. обработени кожи овча напа да изработи 40 бр. кожени изделия срещу възнаграждение 1400 щ.д. Ищецът се е задължил да върне на ищеца сумата 4950 щ.д. и да му плати сумата 1400 щ.д. за изработката на кожените изделия. Страните са приели, че от сумата 4950 щ.д. ищецът е издължил 1430 щ.д. (с предоставените на ответника през пролетта на 1997 г. 1430 бр. сурови ярешки кожи ), при което от сумата 4950 щ.д. остават неиздължени 3520 щ.д. Общият размер на задълженията на ищеца към ответника възлиза на 4920 щ.д. (3520 щ.д.+1400 щ.д.). В споразумението не са уговорени срокове за изпълнение на поетите от всяка от страните задължения. С влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 73/2003 г. на РС – Пазарджик е отхвърлен предявеният от М. М. Х. срещу „Силвер“ ЕООД иск за присъждане на сумата 14946, 58 лв. – равностойността на 6069 щ.д., представляваща стойността на 867 бр. овчи кожи и на сумата 2864, 72 лв. (равностойността на 1430 щ.д.) и е уважен насрещен иск на „Силвер“ ЕООД срещу М. М. Х. за сумата 8905 лв. – неизпълнено парично задължение по споразумението от 23. 01. 1998 г. и 1507, 53 лв. мораторна лихва. Присъдените в полза на „Силвер“ ЕООД суми са били събрани принудително от М. М. Х. на части, чрез удръжки от пенсията му, в продължение на повече от 10 години. След изплащане от М. М. Х. на задълженията му, произтичащи от споразумението от 23. 01. 1998 г., ответникът „Силвер“ ЕООД не е изпълнил задължението си да му върне 549 бр. овчи кожи и да му предаде 40 бр. изработени изделия от кожа. Предвид изпълнение на договорните задължения на М. Х., произтичащи от споразумението от 23. 01. 1998 г., се иска осъждането на „Силвер“ ЕООД да изпълни насрещните си договорни задължения, като върне на ищеца 549 бр. обработени овчи кожи – овча напа и му предаде 40 бр. кожени изделия, изработените от останалите 318 бр. овчи кожи. В случай, че се установи, че описаните вещи са изгубени или унищожени, се иска присъждане на равностойността им. В исковата и уточняващите молби ищецът е конкретизирал, че връщането на кожите и предаването на изработените кожени изделия се претендира на договорно основание. Като правно основание на исковете ищецът е посочил чл. 79 ЗЗД. Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по чл. 79 ЗЗД и е отхвърлил същите. Въззивният съд е квалифицирал главния иск по чл. 108 ЗС и е уважил същия. Въпреки уважаването на главния иск е разгледал по същество евентуалните искове за присъждане равностойността на движимите вещи и на обезщетение за забава, като е отхвърлил същите като погасени по давност. При тези данни настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, за проверка на допустимостта му. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,