Определение № 60705 от 15.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1948/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Берковица против решение от 3.2.2021 г. по в.гр. д. № 289 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Монтана, поправено с решение от 7.4.2021 г. по същото дело, с което е отменено решението на Районен съд-Берковица от 9.10.2020 г. по гр. д. № 41/2020 г. и е постановено друго за отмяна на заповед № РД-19-211 от 5.12.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с К. Й. К., за възстановяване на служителката на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на Община Берковица да и заплати 10 381, 74 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение.

Касаторът твърди, че решението на Окръжен съд-Монтана е недопустимо, неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т.2 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 и чл.236 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 от ГПК, да установи правилно фактите и да ги прецени от гледището на закона, както и трябва ли въззивната инстанция конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а когато по делото са събрани разноречиви доказателства мотивирано да каже защо и на кои вярва, кои възприема и кои не?

2. Основателен ли е иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, в случай че уволненият служител е заемал тази длъжност по срочен трудов договор на основание чл.68, ал.1, т.4 от КТ-до провеждане на конкурс за длъжността, в случаите, когато преди постановяване на съдебното решение по отмяна на уволнението обявеният конкурс е проведен и е възникнало трудово правоотношение с лицето, спечелило конкурса?

Ответницата по касационната жалба К. Й. К. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд-Монтана, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 700 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

К. Й. К. е изложила в исковата молба, че с трудов договор 21.12.2015 г. е била назначена за директор на Дома за възрастни хора с деменция в [населено място]. Трудовото и правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 и т.11 от КТ, тъй като за заемане на длъжността е въведено изискване за висше образование със степен магистър и специалност „социален мениджмънт“, а тя притежава висше образование със степен бакалавър и специалност „социални дейности“. Посочила е, че уволнението и е незаконосъобразно, понеже представлява злоупотреба с право от страна на работодателя, чиято единствена цел е да прекрати трудовото и правоотношение. Ищцата е изтъкнала няколко обстоятелства, от които според нея се разкрива злоупотребата на работодателя. Той е предложил прекратяване на трудовия договор на друго основание, което тя не е приела. Последвала е промяна в изискванията за заемане на длъжността, а в обявата за провеждане на конкурс като изискуема квалификация е посочена отново специалност, която тя притежава. Поискала е от съда да отмени уволнението, да я възстанови на заеманата преди това длъжност и да и присъди обезщетение в размер на 10 381,74 лв. за оставането и без работа. Към исковата молба ищцата е представила трудов договор от 21.12.2015 г., в който не е посочено, че длъжността се заема до провеждане на конкурс. В отговора на исковата молба работодателят не е оспорил този трудов договор, не е формулирал възражение срещу иска за възстановяване на предишната длъжност, основаващо се на наличието на клауза по чл.68, ал.1, т.4 от КТ-за определено време-до провеждане на конкурс. Такова възражение е повдигнато в писмената защита на пълномощника на работодателя, след като по делото е прието личното трудово досие на ищцата, съдържащо друг екземпляр от трудовия договор с такава клауза.

Районен съд-Берковица е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна, поради което е отхвърлил предявените искове. Окръжен съд-Монтана е отменил първоинстанционното решение и вместо него е постановил друго, с което е отменил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, възстановил я е на заеманата преди това длъжност и е осъдил работодателя да и заплати поисканото обезщетение за оставането и без работа. Въззивният съд е констатирал, че работодателят е извършил злоупотреба с право, което се установява от цялостното му поведение преди и след изменение на длъжностната характеристика. Позовал се е на счетените за обективни показания на свидетелката Н. В., според които от деветте социални институции само за две са били въведени изисквания за по-високо образование. В един и същи ден е променена длъжностната характеристика и е връчено предизвестието и заповедта за уволнение. Образованието на новоназначения ръководител на Дома също не отговаря на новото изискване за образование по специалността „социален мениджмънт“-той е с квалификация икономика и управление на промишлеността. Като последователност и съвкупност, макар поотделно да са били легитимни, действията на работодателя сочат, че с тях е целен един резултат-прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.

В диспозитива на решението на въззивния съд са сгрешени датата и номера на делото на решението на Районен съд-Берковица, което се отменя, но допусната явна фактическа грешка е поправена с решение от 7.4.2021 г. Твърдяната от касатора грешка във фамилията на ищцата в мотивите на решението също не може да доведе до неговата недопустимост. Следователно решението на Окръжен съд-Монтана не е недопустимо и не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

Вторият въпрос на касатора е формулиран във връзка с възражението, че искът за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност е следвало да бъде отхвърлен, тъй като трудовият и договор е бил срочен-до провеждане на конкурс за длъжността. Работодателят обаче не е повдигнал такова възражение в отговора на исковата молба, не е оспорил истинността на представения с исковата молба трудов договор, в който такава клауза липсва. Ето защо това негово възражение е преклудирано на основание чл.133 от ГПК и въззивният съд не само е могъл, но е бил и длъжен да не го обсъжда в решението си. Следователно този въпрос няма значение за изхода на спора, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.

Въззивният съд е обсъдил другите относими възражения и доводи на касатора. Този съд не е пренебрегнал писмените доказателства, сред които заповед № РД-15-705 от 27.12.2019 г., на която се позовава касаторът. В мотивите ясно е обобщено, че действията на работодателя взети сами по себе си поотделно, са легитимни. Тази заповед наистина поставя същите образователни изисквания и пред участниците в конкурса. Съобразено е било обаче какъв е крайният резултат от привидно законосъобразните актове и действия-назначаване на лице, което не отговаря на новото изискване за образование по специалността „социален мениджмънт“, а е с квалификация икономика и управление на промишлеността. При обсъждането на доказателствата, доводите и възраженията на страните не се установява противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС по първия въпрос на касатора. Напротив, съдът се е съобразил с предмета на доказване, въведен с исковата молба-злоупотреба с право от страна на работодателя, която се установява предимно със съвкупност от косвени доказателства, а не с изолиран върху отделните правни актове и действия анализ.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Окръжен съд-Монтана не следва да се допуска.

При този изход на спора Община Берковица дължи на К. Й. К. 700 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение