Определение № 367 от 28.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 2152/2013 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 предл.2 вр.чл.280 ал.2 ГПК. Постъпила е частна жалба от М. Б. срещу Определение № 45 от 25.02.2013 год. по т.д.№ 1128/2013 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о. с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу Решение № 583 от 16.10.2012 год. по в.гр.д.№ 867/2012 год. на ОС-Русе. За да приеме, че депозираната на 28.11.2012год. касационна жалба е недопустима, съставът на ІІ т.о. се е позовал на разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК, поради обстоятелството, че делото е търговско-договорът от който е възникнало спорното вземане е сключен между търговско дружество и касатора и цената на всеки един от обективно съединените искове е под 10 000 лв. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, тъй като правният спор е във връзка със съществуване на вземане в размер на 5 384.92лв.-неплатени месечни вноски, ведно със законна лихва по договор за потребителски кредит, сключен с [фирма] и делото не е търговско. От насрещната страна отговор на частната жалба не е постъпил в срока по чл.276 ГПК. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Въззивният съд се е произнесъл по предявен по реда на 124 във вр. с чл. 415 и чл.422 ГПК иск на [фирма] за дължимостта на сумата 5 384.92лв.-неизплатени месечни вноски по договор за потребителски кредит от 23.06.2010г., сключен с ответника М. Б. като заемополучател. Преценката на състава на ІІ т.о. е правилна. Спорът между страните произтича от търговска сделка-договор за потребителски кредит, която е сключена от търговското дружество във връзка с упражняваното от него занятие-чл.9,ал.4 от Закона за потребителския кредит. Това предопределя и търговския характер на спора, тъй като за сделката са приложими правилата за търговските сделки. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Производството по касационната жалба не е било висящо към датата на влизане на изменението на ГПК в сила. Към момента на постановяване на въззивното решение е действала редакцията на чл.280 ал.2 ГПК, ограничаваща касационния контрол на търговски дела с цена на иска под 10 000 лв., поради което въззивното решение е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му, независимо от неправилното посочване в диспозитива му. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.