Определение № 862 от 09.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 663/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Миртал“ ЕООД /н./ срещу въззивно решение № 789/12.12.2022 г., постановено по в. т. д. № 668/2022 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 260329/11.05.2022 г. по т. д. № 416/2020 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу „Съни Скай“ АД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер 123 000 евро, представляваща разлика между цена, платена на публична продан, и договорена цена по предварителен договор от 29.02.2016 г. за покупка на недвижими имоти.

Касаторът обжалва въззивното решение с оплаквания за допуснати нарушения по смисъла на трите хипотези, регулирани от чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че решението е неправилно, тъй като съдът неправилно е оценил доказателствата и тълкувал сключеният между страните предварителен договор за покупко-продажба на земя и сгради от 29.02.2016 г. Необосновано съдът е приел, че реалната стойност на заменения между страните недвижим имот е тази, посочена от вещото лице по делото, а не описаната в нотариалния акт. Заявява, че в действителност реалната цена, на която ответното дружество е придобило въпросния имот пл. № 403 е 24 796, 66 евро. В крайна сметка вместо уговорената стойност от 500 000 евро по предварителния договор ответното дружество е заплатило сума в размер на 45 370, 35 евро.

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулира въпроси, които според него са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция, а именно:

1. „Длъжен ли е апелативният съд да се произнесе по събирането на доказателства, които не са събрани от първоинстанционния съд и във въззивната жалба са наведени твърдения в тази връзка?“

2. „При направено доказателствено искане за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза от страна на ищеца, против което искане ответникът не е възразил, следва ли съдът да допусне изготвяне на експертиза, като кредитира заключението в съвкупност с останалите доказателства, събрани в хода на съдебния процес?“

3. „Може ли съдът да откаже събиране на доказателства от съществено значение за правния спор, за които не се е произнесъл с доклада си по чл. 146 ГПК, че приема за безспорни?“

4. „Съдът има ли право самостоятелно по свой почин да извършва тълкуване на договорни отношения между страните, въз основа на които е предявен искът?“

Първият въпрос според касатора е разрешен в отклонение от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Втори и четвърти въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Отделно, касаторът счита решението за очевидно неправилно поради непълно тълкуване на събраните по делото доказателства.

При заявените в касационната жалба доводи „Миртал“ ЕООД /н./ формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касация и отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер, евентуално в размер на 212 472, 39 лева, заедно със законна лихва.

Ответникът по касационната жалба „Съни Скай“ АД я оспорва като неоснователна и заявява становище за липса на предпоставки касационно обжалване да бъде допуснато. Счита, че формулираните от касатора въпроси не кореспондират с фактите по делото, отделно са вътрешно противоречиви и неясни. При евентуалност моли въззивното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по молба на „Миртал“ ЕООД /н./, обективираща претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер 123 000 евро. Искът е обоснован с твърденията, че между страните на 29.02.2018 г. е бил сключен предварителен договор за покупка на земя и сгради, по който ищецът твърди пълно изпълнение вследствие на което ответникът е придобил имоти на цена от 362 202 евро, поради което съгласно уговореното в чл. 3, ал. 1, т. 6 от договора дължи разликата до 500 000 евро. При подадена от ищеца въззивна жалба състав на Апелативен съд София е потвърдил постановеното от Софийски градски съд отхвърлително решение. Въззивният съд е възприел установената от първостепенния съд фактическа обстановка, а именно, че с цитирания по-горе предварителен договор страните са постигнали съгласие „Миртал“ ЕООД да прехвърли на „Съни Скай“ АД шест недвижими имота, както и да съдейства за придобиването на идеални части от имот с пл. № 402, имот с пл. № 403, имот с пл. № 406, и 6 кв. м. от имот с пл. № 405 срещу обща покупна цена в размер на 500 000 евро. В чл. 3 от договора страните са уговорили начина на плащането й, а именно - 5 000 евро при подписване на договора; платената от купувача цена за придобиването на имоти от трети лица и заплатените от него задължения на продавача по договори с трети страни се приспадат от общата цена; разходите по сключване на окончателни договори се поемат поравно между страните, като същото важи и за разходите по заличаване възбраните; част от цената в размер на 60 000 евро се заплаща като купувачът прехвърли на посочено от продавача лице конкретно описан апартамент. При анализ на събраните по делото писмени доказателства въззивният съд е заключил, че за част от имотите, описани в предварителния договор, купувачът е заплатил на трети лица сума в общ размер на 206 571 евро, по изпълнително дело № 22140004097/2014 г. - 368 952, 60 лева, а по силата на нот. акт № 65, т. І, рег. № 3072, дело 43/2019 г. - уговорената цена в размер на 60 000 евро (117 349, 80 лв.). Наред с това, с нот. акт № 101, т. ІV, рег. № 12722, дело 639/2018 г. е била извършена замяна на Ѕ идеална част от имот пл. № 403, кв. 24, който представлява реално обособена част от УПИ І – 399, 400, 401, 402, 406, 403, 404, кв.24 по плана на [населено място], ведно с намиращата се в него сграда с площ от 83 кв. м., срещу апартамент с площ 63, 75 кв. м. и идеални части от общите части на сградата и правото на собственост върху мястото с доплащане на 10 000 евро (равна на 19 558, 30 лв.). Въззивният е кредитирал заключението на вещото лице С. като кореспондиращо с останалите доказателства по делото и неоспорено от страните и е приел, че пазарната стойност на прехвърления в замяна апартамент е 133 210 лв. без включени в нея подобрения, за които е счел, че не са били събрани доказателства. В мотивите на решението си съставът на Апелативен съд София е отчел и заплатени от купувача разходи в общ размер на 28 094, 70 лв., които е прибавил към общата сума, равняваща се на 996 838, 47 лв. Преценил е, че тя се явява по-голяма в сравнение с левовата равностойност на общата продажна цена – 977 915 лв. (500 000х1, 95584), поради което е счел за неоснователно твърдението на ищеца, че купувачът е в неизпълнение задължението си да плати уговорената цена по сключения между страните предварителен договор от 29.02.2016 г., респективно, че претенцията по чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователна. При този извод е отказал разглеждане на противопоставеното при условия на евентуалност възражение за прихващане и е потвърдил обжалваното решение на СГС.

С определение № 679/26.10.2022 г. въззивният съд се е произнесъл по направеното от въззивника доказателствено искане за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи каква е общата сума, заплатена от ответника по предварителния договор и как тя се съотнася към уговорената крайна цена от 500 000 евро. Оставил е искането без уважение с мотив, че за отговор на поставените въпроси не се изискват специални знания, доколкото става въпрос за аритметично действие събиране, както и за сравнение между две стойности.

Не са налице основанията, релевирани от касатора, за директен и факултативен достъп до касационен контрол.

Наведеното твърдение за очевидна неправилност на въззивното решение не е обосновано съобразно установената от настоящата инстанция практика, а са изтъкнати доводи за наличие на обикновена неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Не се сочи прилагане от въззивния съд на несъществуваща/отменена правна норма, или прилагане на норма в нейния обратен смисъл, както и драстично нарушаване правилата на формалната логика и на основни правни принципи. Подобни пороци не се констатират от настоящия състав при запознаване с мотивите на обжалвания съдебен акт.

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК въпроси не притежават характеристиката, очертана в чл. 280, ал. 1 ГПК и разяснена с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, да са обусловили произнасянето на въззивния съд и да са включени в предмета на спора. Те са свързани с отказа на въззивния съд да допусне съдебно-счетоводна експертиза. Този отказ е надлежно мотивиран в определение № 679/26.10.2022 г., поради което не отговаря на фактите заложената зад въпросите теза, че съдът е неглижирал формулираното във въззивната жалба на „Миртал“ ЕООД /н./ доказателствено искане. Следва да бъде посочено и, че въззивният съд няма задължение да извършва доклад по делото в приложение на чл. 146 ГПК и това е изяснено с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Наред с това, първите три въпроса не кореспондират нито с оплакванията в касационната жалба, нито с тези, наведени във въззивната жалба. Недоволството на дружеството произтича от обстоятелството, че замененият с нот. акт № 101, т. ІV, рег. № 12722, дело 639/2018 г. имот, представляващ ап. Б09, е оценяван от инстанциите по същество по неговата реална пазарна цена, а не по данъчната му оценка /“Неправилно съдът е приел реално заплатената продажна цена по нотариалния акт за замяна….неправилно съдът е приел изготвената от вещото лице пазарна оценка за реална стойност на имота, съобразно нотариалния акт за замяна…./, т. е. въпросите в крайна сметка изразяват недоволство от изводите на съда по повод оценка на доказателствата по делото, респ. по същество на спора. Тази преценка обаче е базирана на неоспорено от страните експертно заключение, прието в хода на първоинстанционното производство, а и в стадия на селекция няма как да бъде ревизирано становището на въззивния съд. Отделно, следва да се отбележи и обстоятелството, че съставът на апелативния съд не е тълкувал договорните клаузи, доколкото ги е намерил за ясни и безпротиворечиви, поради което и четвъртият въпрос е негоден да обоснове достъп до касационна проверка.

При липса на общия селективен критерий безпредметно се явява обсъждането на сочените от касатора допълнителни такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като трябва да се отбележи и, че по отношение на трети въпрос въобще не е наведен някои критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Изложеното налага извод за липса на предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол.

При изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 81 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в доказания по делото размер, а именно 6 096 лв. – адвокатски хонорар.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС