Определение № 41 от 31.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 346/2011 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Мария Д. К. от [населено място], [община] чрез процесуален представител адв. Г. М. Н. срещу решение № 229 от 22.12.2010г. по в. т. дело № 522/2010г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение № 303 от 24.06.2010г. по т. дело № 695/2010г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Мария Д. К. иск против ЗК [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП с дата 14.04.2007г., предизвикано от З. А. Д. при управление на л. а. „Опел А.” с ДК [рег.номер на МПС], със застрахована гражданска отговорност при ответника, за разликата от 19 000 лв. до предявения размер от 45 000 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК: относно отговорността на застрахователя и ограничаването й до размера на присъденото обезщетение в наказателния процес по уважен граждански иск срещу делинквента; относно задължителната сила на присъдата за гражданския съд. Ответникът ЗК [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е изложил такива, а формулираните в изложението основания представляват касационни основания по чл. 281 ГПК, но не и по чл. 280, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд е приел, че присъдата, постановена по НОХД № 4372/2008г., изменена с решение № 104/13.04.2009г. на В. по ВНОХД № 14/2009г. съгласно чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деликта относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което е направил извод за наличие на елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност на З. А. Д. по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Изложени са съображения, че поради функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от тази на прекия причинител на вредата съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 и ал. 2 КЗ и с оглед обстоятелството, че отговорността на застрахования /делинквента/ е определена със сила на пресъдено нещо от наказателния съд с посочената присъда в размер 5 000 лв., в същия размер отговаря и застрахователят. Въззивният съд е приел, че когато размерът на дължимото обезщетение е определен с влязло в сила решение по отношение на делинквента, то съдът по спорове срещу други лица, отговорни за действията на прекия извършител, е обвързан от силата на пресъдено нещо за отхвърлителната или непредявената част от претенцията и не може да приеме, че вредите са в по-висок размер. Поставеният от касатора правен въпрос относно ограничаване обема на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност до размера на присъденото обезщетение в наказателния процес по уважен граждански иск срещу делинквента е релевантен за спора. По този въпрос не е формирана трайноустановена съдебна практика, поради което въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът е освободен от държавна такса съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Преди да отговори с решението си на релевантния правен въпрос, настоящият съдебен състав следва да прецени допустимостта на обжалваното решение съгласно задължителните указания в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ВКС, ОСГТК. Допустимостта на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ при уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД се решава противоречиво, поради което с разпореждане № 1/13.04.2010г. на Председателя на Върховния касационен съд е образувано т. дело № 1/2010г., което понастоящем е висящо. Предвид образуваното тълкувателно дело са налице предпоставките за спиране на настоящото производство на основание чл. 292 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение