Определение № 338 от 14.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 326/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 5580/30.08.2021 г. на Д. М. М. и С. П. М., [населено място], подадена чрез адвокат С. С., срещу въззивно решение № 190/11.07.2021 г. по в. гр. д. № 310/2021 г. на Окръжен съд - Русе. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към подадената от касационна жалба се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 1, 2 и 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустима ли е замяната на свидетели без съгласието на общината и без мотивация защо и по чие искане е допусната замяната на свидетели в производство по издаване нотариален акт по обстоятелствена проверка; 2. Редно ли е двама от тримата свидетели да бъдат съпрузи или други свързани лица, след като могат взаимно да влияят върху показанията си. Ако това е незаконосъобразно – действителен и допустим ли е издадения нотариален акт.; 3. Допустимо ли е нотариален акт за обстоятелствена проверка да почива върху основата на документ с невярно съдържание, установен по съответния експертен път, ако не – какъв е самият нотариален акт – действителен и допустим ли е или не. 4. Ако показанията на единия от свидетелите уличават същия в неточност по отношение периода на фактическа власт, какъвто е конкретния случай, а касаят период, следващ периода, за който се твърди, че е упражнявана фактическата власт, това може ли да санира нотариалния акт, който касае предходен период /2003 г. – 2013 г./.; 5. Какво би следвало да е действието на съда при установяване, че за издаване на процесния нотариален акт е ползван документ с невярно съдържание /договорът за продажба от 2002 г./ и следва ли да се потърси отговорност от страната, която го е представила – откъде разполага с него и как този документ е попаднал у тази страна? Следва ли съдът да реагира по определен начин, и по какъв.; 6. Редно ли е съдът да подхожда значително по-лековерно, без да иска съответни доказателства; 7. Кой би следвало да установи дали, по какъв начин и кой точно и с чии средства е извършвал плащанията за имота до 2013 г. и дали въобще са извършвани такива плащания.; 8. Наличието на своене налице ли е при липса на предварителен или друг договор между семейство Т. и семейство Н.. Какво означават проведените преговори между тях за сключване на отчуждителна сделка – наличие на такава сделка или само анимус за сключване на такава. 9. Как следва да се тълкува изявлението и на [община] /отдел МДТ/ и на област Р., че имотът е собствен на Х. Т.. Защо съдът доста „тактично“ е замълчал по този въпрос и не се е съобразил с мнението на компетентните органи.; 10. Имайки предвид, че основният свидетел по нотариалното производство – Ц. Н., не бе разпитан от съда, редно ли е едно решение да почива на показанията на другите свидетели – С. Д. със съмнителни показания, и Д. Н. /съпруга на Ц. Н./.; 11. Спрямо кого и откога започва да тече давността, при положение, че стоянка Т. е упълномощена от съпруга си Х. Т. през 2003 г., починала е през 2016 г., Х. Т. е починал в края на 2019 г., а синът им П. М. е починал през 2020 г. Защо съществените подобрения в имота са извършени след 2010 г., съобразно показанията на свидетелите и вещото лице. Ответниците по касация И. П. Н. и М. Т. Н., [населено място], са подали писмен отговор, в който твърдят, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Претендират сторените по делото съдебни разноски. Касационнaтa жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 260240/10.03.2021 г. по гр. д. № 3092/2020 г. на Районен съд – Русе, с което са отхвърлени предявените от Д. М. М. и С. П. М. срещу И. П. Н. и М. Т. Н. искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на ПИ с идентификатор № ***, [населено място], [община], по КККР, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ земеделска земя в местността „К.“, с площ от 462 кв.м., с предназначение на територията – земеделска, заедно с построените сгради в имота – сграда с идентификатор № ****, със застроена площ от 21 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор № ****, със застроена площ от 32 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: селскостопанска сграда; за отмяна на констативен нотариален акт № 121, т. 1, рег. № 1185, д. № 99/2020 г. по описа на нотариус Р. Л., рег. № 625 на НК, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, както и предявените в условията на евентуалност искове по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 8000 лева, представляваща стойността на имота към настоящия момент без подобренията. Въззивният съд е приел, че ищците са наследници по закон на П. Х. М., починал на 14.04.2020 г., като първата ищца е негова преживяла съпруга, а втората ищца - дъщеря. П. М. е наследник на С. П. Т., починала на 23.12.2016 г., и Х. М. Т., починал на 17.12.2019 г. На основание ПМС № 76/1977 г. на Х. Т. е бил предоставен земеделски имот - нива от 0,500 дка в м. „К.“, землището на [населено място], която да се ползва за трайни насаждения. С разрешение за строеж от 17.06.1980 г. на Т. е разрешено да построи стопанска постройка за сезонно ползване с площ 20 кв. м. По делото са представени заповеди на кмета на [община] от 26.03.2002 г. и 23.04.2002 г. във връзка с придобиване право на собственост от ползвателя Х. М. Т. върху имот - земеделска земя в м. "К.", представляващ парцел № *, и е утвърдена цената на имота 304лв., която е заплатена на 05.08.2003 г. С пълномощно с нотариална заверка на подписа Х. Т. упълномощава съпругата си С. П. Т. да го представлява пред нотариус, данъчна служба и където е необходимо, като оформя документи и книжа и извършва фактически и правни действия относно прехвърляне собствеността на вилен имот в м."К.". Съгласно писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.02.2002 г., Х. Т. продава вилен имот в м. "К. " на И. П. Н.. Съгласно представената почеркова експертиза, подписът, положен за "продавач" в договора за покупко-продажба не е изпълнен от Х. Т.. Последният е декларирал собственост върху имот в м. "К. " с данъчна декларация от 06.08.1998 г. в съсобственост със съпругата си С. П. Т.. Данъците за имота са платени до 2013 г. включително, като начислените задължения за имота за периода 2014 - 2020 г. са платени от наследниците Д. М. М. и С. П. М., на 05.05.2020 г. Ответниците И. П. Н. и М. Т. Н. се легитимират като собственици на процесния имот, като придобит по давност, с констативен нотариален акт № 121, т. 1, рег. № 1185, д. № 99/2020 г. по описа на нотариус Р. Л., рег. № 625. Съдът е приел, че от 2003 г. ответниците живеят в процесния имот непрекъснато и необезпокоявано, като демонстрират, че имотът е тяхна собственост. През годините са извършили множество подобрения на значителна стойност. От свидетелските показания се установява, че ответницата твърдяла,че имотът е платен на родителите на П. М.. Индиция за заплащането на земята от страна на ответниците, както и за намерението им да изповядат покупко-продажбата по нотариален ред е фактът, че оригиналите на всички документи, издадени през 2003 г. за процесния имот, се намират при Н.. Съгласно свидетелските показания, едва през 2020 г., след смъртта на П. М., ищците установили, че на името на неговите родители се води имот в м. „К. чешма“ и поводът бил неплатени данъци за определен период от време след 2014 г. До 2013 г. ответниците са заплащали данъците за имота. Въззивният съд е приел, че ответниците са доказали правото си на собственост върху недвижимия имот, като придобит по давност още през 2013 г., поради което предявеният срещу тях ревандикационен иск е неоснователен. Претенцията по чл. 537 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт, с който ответниците се легитимират като собственици, също следва да се отхвърли. В настоящия случай е установено, че ответниците владеят имота като собственици, на оригинерно придобивно основание - изтекла в тяхна полза придобивна давност и не е налице неоснователно обогатяване за сметка на ищците. Предявеният иск по чл. 59 ЗЗД е неоснователен. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основание по чл. 280, ал. 2, предл. 1, 2 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Първият, вторият, третият, четвъртият и петият въпрос от изложението, касаещи незаконосъобразното провеждане на производството по издаване нотариален акт по обстоятелствена проверка, не могат да бъдат преценени като относими, доколкото същите не са обусловили решаващата воля на съда. В случая въззивният съд е приел, че ответниците са доказали правото си на собственост върху недвижимия имот, придобито от тях по давност още през 2013 г., поради което предявеният ревандикационен иск е неоснователен.Следователно посочените въпроси не съдържат общата предпоставка за допускане до касация, съгласно по чл. 280, ал. 1 ГПК. Останалите въпроси изискват преценка на представените по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, каквато не може да бъде извършена в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Ето защо повдигнатите въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Следва се има предвид, че касационно обжалване не може да бъде допуснато и по заявеното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като правният въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая не са обосновани тези хипотези и липсва и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се констатира наличие на порок на въззивното решение, който да налага прилагане основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК. Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в изискуемата писмена форма, подписано е и е ясно мотивирано. То не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, доколкото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на делото, касаторите Д. М. М. и С. П. М. следва да заплатят в полза на И. П. Н. и М. Т. Н. сумата от 500 лева – съдебни разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.