Определение № 50523 от 12.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1640/2021 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищците Й. Д. и М. Д..

Ответникът ЗК „Уника“ АД оспорва жалбата.

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалби на двете страни, въззивният съд е намерил за частично основателни разглежданите искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Приел е за установено, че в резултат на пътно-транспортно произшествие, виновно причинено от водач на МПС с покрита от процесната застраховка отговорност, е настъпила смъртта на пострадалия баща на ищците.

За да определи като справедливи по смисъла на чл. 52 ЗЗД от 110 000 лв. за ищцата и 100 000 лв. за ищеца, въззивният съд е съобразил възрастта на пострадалия (57 години) и на ищците (съответно 29 и 33 години), създадените между тях отношения с мястото, което пострадалият е заемал в живота на ищците, внезапността на загубата и причинените от нея стрес и значителни по степен и интензивност негативни емоции, както и икономическите условия в страната към момента на произшествието. По отношение на ищцата е отчел като обуславящи по-висок размер на обезщетението доказаните обстоятелства, че е живяла в едно домакинство с пострадалия и че смъртта му е предизвикала разстройство в адаптацията с последвала невротична симптоматика с интензивност за около три месеца.

Въззивният съд е уважил предявеното от ответника възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е приел принос на пострадалия за настъпване на произшествието, съответно уврежданията, в размер на 30 %. Изводите си в тази насока е основал на приетите за установени обстоятелства, че пострадалият в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 1-2 ЗДП е предприел пресичане на пътното платно на необозначено за целта място при наличие на обективна възможност за пресичане през намиращия се в близост пешеходен надлез, и то при условията на интензивен трафик върху двупосочно пътно платно, в тъмната част на денонощието и при ограничена от дъжд видимост.

Допускането на касационно обжалване се обосновава с доводи за противоречие на изводите на въззивния съд с цитирана от жалбоподателя практика на ВКС по въпросите:

• относно задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като съобрази степента и броя на травматичните увреждания, вида на лечението и интензитета на болките и страданията;

• следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди нормативно установените лимити по задължителната застраховка „ГО на автомобилистите“, конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси;

• относно задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за приложението на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Не са налице нито общата, нито специалната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е обосновано значението и на трите въпроса за конкретното дело съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК, доколкото само бланкетно е заявено, че въззивният съд не е отчел всички релевантни обстоятелства, в частност интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания и изключително тежките в психологически и емоционален аспект последици, без да е конкретизирано кои конкретни за случая обстоятелства са останали несъобразени. И по трите въпроса конкретно установените по делото обстоятелства от релевантните категории са отчетени от въззивния съд, като в действителност изложението се свежда до оплаквания за неправилна оценка на относителната тежест на тези обстоятелства, довела до занижен размер на обезщетението, респ. завишен размер на приноса на пострадалия. По същите съображения не е налице и отклонение от установената по трите въпроса практика на ВКС, което изключва специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП жалбоподателите дължат на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

С тези мотиви съдът