Определение № 762 от 22.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 50283/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от [фирма] срещу решение № 2138 от 05.11.2015г., постановено по в.т.д. № 1539/15г. на САС. В жалбата се съдържат касационни основания за неправилност на решението. В Изложението по чл. 280 от ГПК, ищецът е формулирал следния материално- правен въпрос- „ Може ли съгласието за продължаване на срока по чл. 147, ал.2 от ЗЗД да бъде дадено предварително, включително и в самия договор за поръчителство?“, на който според него въззивният съд е дал неправилен отговор. Според касатора разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по този въпрос няма постановена задължителна практика на ВКС. В срока за отговор, ответникът е възразил, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по поставения въпрос в съгласие с практиката на ВКС. След като съобрази, че се обжалва въззивно решение по търговско дело с цена на иска над 20000лв., съдът намира, че касационната жалба е редовна, подадена е от легитимирано лице в законния срок. По поставения предварителен въпрос за допустимост на касационното обжалване, съдът намира следното: По иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от [фирма] срещу Р. С. К., САС е приел, че поръчителят не носи отговорност по договора за банков кредит на основание чл. 147, ал.1 от ЗЗД. Съдът е приел, че поръчителят не е дал съгласие за продължаването на срока за изпълнение, уговорено между Банката и кредитополучателя, тъй като поръчителят не е подписал Анекса по договора за банков кредит. Съдът обаче не се е произнесъл по възражението на Банката, че съгласието е дадено предварително още със сключването на договора за поръчителство. Съгласно т.р. 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. При посочените в Изложението основания е необходимо отговорът на поставения правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. ВКС не е задължен да изведе въпроса от представеното Изложение, а може само да го уточни и конкретизира. В случая, В. съд не се е произнесъл по формулирания правен въпрос и правните му изводи са обусловени от тълкуването на разпоредбата на чл. 147, ал.2 от ЗЗД в хипотезата, когато поръчителят не е дал съгласие със сключен Анекс към договор за банков кредит. В. съд е пропуснал да се произнесе по възражението на Банката, че съгласието е дадено предварително, още със сключването на договора за поръчителство. Този пропуск на съда, обаче, не е релевиран чрез формулирането на процесуално правен въпрос относно правомощията на въззивната инстанция и в производството по чл. 288 от ГПК, ВКС не може да вземе предвид това обстоятелство. Тъй като въззивният съд не се е произнесъл по формулирания от касатора материално- правен въпрос и правните изводи на съда са обусловени от отговори на други правни въпроси, то не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК.. Воден от горното, ВКС