Определение № 32 от 18.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 820/2020 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „ХипоКредит„АД против решение № 2634/28.11.2019 г. по гр.д.№ 681/20019 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 3957/18.06.2018 г. по гр.д.№ 20659/2014 г. на Софийски градски съд и вместо това е постановено отхвърляне на предявените от „ХипоКредит”АД против С. Б., Д. Т. и „Консултантско-лизингова къща София„ ЕООД искове, с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.240 ал.1 ЗЗД, за осъждане ответниците, при условията на солидарна отговорност, да заплатят на ищеца сумата от 90 000 евро – част от обща непогасена главница по договор за заем № НСТ – 2000 -096-[ЕИК]/11.05.2005 г., в общ размер от 139 532,74 евро. Преди произнасяне по допускане на касационното обжалване, в производство по чл.288 ГПК, настоящият състав съобрази следното: Касаторът оспорва допустимостта, в евентуалност – правилността на въззивното решение. Един от доводите му е ,че в противоречие с принципа за диспозитивното начало в процеса, въззивният съд е разгледал нищожност на договорната клауза за наказателна лихва / с характер на неустойка / не в съответствие с въведения от ответницата Д. Т. довод – наказателна лихва от 1 % без краен срок за начисляване - а като противоречаща на добрите нрави, поради уговорено начисляване на същата както върху падежираната и обуславяща основание за заплащането на наказателна лихва, така и върху непадежирана част от главницата. В изложението по чл.280 ГПК, касаторът формулира и въпроса: Може ли съдът да се позове на невъведено от страната възражение за нищожност на неустоечна клауза, уговорена в договор за заем, поради противоречие с добрите нрави ? Страната е обосновала въпроса в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с решения по т.д.№ 2673/2018 г. на ІІ т.о., гр.д.№ 5803/2007 г. на ІV г.о., т.д.№ 4123/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС. Две от тези решения / по гр.д.№ 5803/07 г. на ІV г.о. и т.д.№ 4123/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС / са обосновали наличието на противоречива съдебна практика на ВКС по въпроса за служебното задължение на съда да следи за нищожността на сделка / аналогично би било разрешението и за нищожността на отделна договорна клауза /, за отговор на който е образувано и висящо тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от гореизложеното, разрешението по тълк.дело № 1/ 2020 г. на ОСГТК на ВКС се явява обуславящо, за преценката за наличието на основание за допускане на касационното обжалване по така формулирания въпрос, относим към надлежно въведен касационен довод за неправилност на въззивното решение, с оглед служебно съобразена от съда нищожност, макар на същото правно основание с релевираното от ответниците - противоречие с добрите нрави / чл.26 ал.1 пр. трето ЗЗД / – но по различни от техните съображения. Производството следва да бъде спряно, на основание чл. 292 ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1 / 2020 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение