Определение № 4322 от 05.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3883/2022 г.

Образувано е по частна касационна жалба на В. Д. Ч. и К. С. К.-ищци в производството, подадена чрез пълномощника им адвокат Г. П.-С. от САК, против определение № 647 от 23.06.2022 г. по в.ч.гр.д. № 417/2022 г. на ОС-Благоевград, с което е потвърдено определение № 132 от 11.03.2022 г. по гр.д. № 1077/2021 г. по описа на РС - Сандански, в обжалваните пред въззивния съд части, с които първостепенният съд е прекратил производството по делото в частта му:

• по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост на ищците върху реална част с площ от 450 кв.м., намираща се в северната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ.С., ведно с построената в него работилница за обработка на мрамор, състояща се от 2 бр. навеси, предявен срещу община Струмяни, поради недопустимост на иска.

• по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на К. К., че не е собственик по покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община] с площ от 4010 кв.м., поради недопустимост на иска.

• по иска, предявен от В. Ч. и К. К. против Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, против „Булхер“ ООД и против Й. У. и К. К., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на правото на собственост на ищците върху работилница за обработка на мрамор, състояща се от два броя навеси, намираща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], община С., поради недопустимост на иска в тази част.

С частната жалба се излага доводи за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, иска се неговата отмяна и връщане на делото с указания за по-нататъшното му процедиране. С приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди наличие на основанията по чл.280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК.

Частната жалба е допустима, подадена е от страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното:

Съдебното исково производство е образувано по искова молба на ищците В. Ч. и К. К., в която твърдят, че са собственици на реална част с площ от 450 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], целия с площ от 4 010 кв.м., ведно с построената в тази част работилница за обработка на мрамор, състояща се от два броя навеси. Ищците твърдят, че частта от 450 кв.м. е идентична с парцел * от кв.21 по неодобрен кадастрален план на [населено място], изработен през 1990 г. Сочат, че въз основа на Договор № 150/31.05.1009г., сключен между Председателя на ИК на ОбНС с.Струмяни, и от друга страна М. К. и М. А., Протокол № 5/20.04.1990 г. на ОбНС с.Струмяни за продажба на земята, Заповед № 211/06.06.1990 г. на ОбНС с.Струмяни за оценка на вещното право, М. К. и М. А. са придобили правото на собственост върху процесната земя парцел *, върху която за една година са построили по стопански начин – със свои сили и средства, процесните две сгради, като двамата владели имота от 31.05.1990 г. до 31.04.1998 г. А от 01.04.1998 г. до настоящем двамата ищци К. К. и В. Ч. владеят същия имот с постройката съвместно, спокойно и непрекъснато в продължение на 23 г. и с намерение да го своят, поради което са ги придобили по давност.

Ищците твърдят, че решили да се снабдят с нотариален акт за правото на собственост върху имота по обстоятелствена проверка. Поради това поискали от кмета на община Струмяни да завери тяхна молба-декларация по образец, да им издаде скица и удостоверение за данъчна оценка на имота, както и удостоверения от съответните отдели на Държавни имоти и Финансов отдел на Община Струмяни и от Дирекция „Общински приходи“. С писмо с изх. № 9400- 1389/1/ от 22.06.2021г. и писмо с изх. № 9400-1547/1/ от 05.07.2021г. от Община Струмяни им отговорили, че нямат данни за такъв имот в общината. Ищците твърдят, че с отговорa по същество община Струмяни оспорва правото им на собственост и им създава пречки за снабдяване с нотариален акт по реда на чл.587 ГПК. Твърди се че, при снабдяване с документите за извършване на обстоятелствена проверка е констатирано, че на 04.04.2013 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ между Министерство на земеделието и храните, представлявано от директора на ОД „Земеделие“ - Благоевград, като продавач и „Булхер“ ООД, като купувач, с който договор било прехвърлено правото на собственост върху имот №* с площ от 4.010 дка в м. „П.“ в землището на [населено място], в който имот попадал притежавания от ищците имот, представляващ реална част от него от 450 кв.м. С нотариален акт за покупко-продажба от 20.03.2014г. купувачът „Булхер“ ООД препродал имота на Й. У., която пък с нотариален акт за покупко-продажба от 24.11.2020 г. го продала на К. К.. Според ищците договорът за покупко-продажба от 04.04.2013 г. е нищожен поради противоречие със закона, тъй като към момента на сделката имотът не е бил земеделска земя, поради това и продажбатa от 20.03.2017г. не e породила вещно-транслативно действие. Двете сделки бил нищожни и поради заобикаляне на закона, тъй като били извършени за задоволяване на лични интереси на представителя на продавача по първата сделка. Поради недействителността на тези две сделки, с последната покупко - продажба от 24.11.2020 г., с която Й. У. е продала на К. К. имота, правото на собственост не било прехвърлено. Предявили са няколко иска, съобразно уточнения петитум на исковата молба: първо, спрямо всички ответници, за признаване установено правото на собственост на ищците върху реална част с площ от 450 кв.м., намираща се в северната част на поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], общ.С., ведно с построената в него работилница за обработка на мрамор, състояща се от 2 бр. навеси, второ, само срещу ответника К. К. и иск, за установяване, че ответникът К. не е собственик по покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], [община] с площ от 4010 кв.м., поради нищожност на придобивното основание на неговия праводател, и трето, искове за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ от 04.04.2013 г. и на последвалата го сделка покупко-продажба, извършена с нотар. акт № 36/20.03.2014 г. с който имотът е бил препродаден от „Булхер“ ООД на ответницата Й. У..

Отговори на исковата молба са подадени от ответниците община Струмяни, Държавата, представлявана от министъра на земеделието, Й. У. и К. К.. Ответникът община Струмяни възразява, че общината не е пасивно легитимирана по предявения срещу нея иск.

Ответникът К. К. е релевирал довод за недопустимост на предявения срещу него отрицателен установителен иск поради недопустимото му съединяване с положителен установителен иск между същите страни и за същия имот.

Ответницата Й. У. е релевирала възражение за недопустимост на установителния иск в частта за установяване правото на собственост върху работилница за обработка на мрамор, поради липса на изложени в исковата молба твърдения по какъв начин ответниците оспорват правата на ищците върху сградата.

Първостепенният съд, след неколкократно оставяне исковата молба без движение, е прекратил производството по част от предявените искове поради тяхната недопустимост, а именно:

• по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на правото на собственост на ищците върху реална част с площ от 450 кв.м., намираща се в северната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ.С., ведно с построената в него работилница за обработка на мрамор, състояща се от 2 бр. навеси, предявен срещу Община Струмяни,

• по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на К. К., че не е собственик по покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община] с площ от 4010 кв.м., поради недопустимост на иска.

• по иска, предявен против Държавата, представлявана от министъра на земеделието, против „Булхер“ ООД и против Й. У. и К. К., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на правото на собственост на ищците върху работилница за обработка на мрамор, състояща се от два броя навеси, намираща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], община С., поради недопустимост на иска в тази част, и по

• иска, предявен против Държавата, представлявана от министъра на земеделието и против „Булхер“ ООД, за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ от 04.04.2013 г., в частта му, в която са продадени имот № * с площ 39,123 дка и имот № * с площ 23,570 дка, доколкото интерес от този иск имали ищците само спрямо продадения с договора имот № *.

Ищците са обжалвали с частна жалба първоинстанционното определение частично - в частите по отношение първите три прекратителни диспозитива, посочени в първоинстнационното определение и по-горе.

С обжалваното въззивно определение № 647 от 23.06.2022 г. по в.ч.гр.д. № 417/2022 г. на ОС-Благоевград, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение в обжалваната част.

Относно прекратяването на производството срещу ответника община Струмяни поради недопустимост на положителния установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е прието, е претенцията на ищците произтича от писмо на ответната община, с което писмо (по повод на подадено от ищците искане за заверка на молба-декларация за нуждите на охранително производство за признаване право на собственост върху недвижим имот земя и постройка чрез извършване на обстоятелствена проверка) общината уведомява ищците, че в действащия регулационен план на с.Струмяни няма данни за имота, който е описан от тях. Прието е, че по това искане на ищците до общината е възникнало между страните правоотношение от административно естество, регулирано от метода на държавна власт и подчинение, а не от метода на равнопоставеност, поради което не се касае за спор за гражданско правоотношение, което да е предмет на установяване по иск по чл.124, ал.1 от ГПК. Изложено е още, че евентуалният изричен или мълчалив отказ на кмета на общината да завери представената молба-декларация, подлежи на обжалване по административен ред и не води до извод за наличие на вещноправен спор между страните, разбиран като претендирано от насрещната страна право върху същия обект, чието съществуване би осуетило правото на ищеца.

По отношение на определението на първостепенния съд, с което производството е прекратено поради недопустимост на отрицателния установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен срещу К. К., е прието, че с исковата молба ищците в настоящото производство са предявили срещу ответника кумулативно съединени положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК и отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, с които искат да бъде едновременно признато за установено, че ищците са собственици на реална част от поземлен имот, както и че ответникът не е собственик на поземления имот, и за ищците липсвал правен интерес да предявяват отрицателен установителен иск за целия поземлен имот, след като претендират собственически права само върху реална част от него. Прието е, че липсва правен интерес от предявяване спрямо един и същи ответник, на иск за установяване, че ищците са собственици на имота и едновременно с това – че ответникът не е собственик на имота, тъй като предметът на положителния установителен иск за собственост включва в себе си предмета на отрицателния установителен иск за собственост по отношение на един и същи имот.

По отношение на определението на първостепенния съд, в частта с която е прекратено производството поради недопустимост на положителния установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен срещу ответниците Държавата, „Булхер“ ООД, Й. У. и К. К., за установяване на правото на собственост на ищците върху работилница за обработка на мрамор, по повод оплакването на частните жалбоподатели, че не са им били давани указания да обосноват правния си интерес от неговото предявяване, е прието, че първостепенния път със свое разпореждане от 08.09.2021 г. е оставил исковата молба без движение с указание за отстраняване на констатирани нередовности на същата, вкл. с указание до ищците да обосноват какъв е интересът им от предявяване на иск за установяване на правото на собственост върху сградата - работилница срещу ответниците. В изпълнение на дадените указания, ищците са представили молба-уточнение от 29.09.2021г. в т.5 от която са посочили, че правният им интерес от предявяване на иск за установяване на собственост върху сградите е липсата на нотариален акт за собственост и отказа на община Струмяни да завери молба-декларация, с който отказ общината оспорвала правото им на собственост, както и че правото им на собственост се оспорва и от останалите ответници – участници в правни сделки с имота. Въззивният съд е приел, че указанията, дадени от първостепенния съд на ищците да обосноват правния интерес от предявяване на установителен иск с предмет работилница за обработка на мрамор, не са били изпълнени. Прието е, че в случая в исковата молба не са изложени твърдения, че предмет на прехвърлителните сделки са били и сградите върху терена, че ищците не са изложили релевантните факти, от които извличат правния си интерес от предявяване на иск с предмет работилницата за мрамор. При липса на твърдения за съществуващ спор за принадлежността на правото на собственост върху постройката, и неизпълнение на указанията на съда в тази насока, правилно постройката е била изключена от предмета делото.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане касационно обжалване са формулирани правни въпроси, по които се сочи наличие на основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, евентуално се сочи и основание очевидна неправилност на обжалваното определение по чл.280, ал. 2 ГПК. Поставени са следните въпроси:

1. Налице ли е спор за собственост, респективно правен интерес за предявяване на положителен установителен иск за собственост по реда на чл.124, ал.1 ГПК срещу ответната община, когато същата е отклонила искане за заверка на молба – декларация по образец за установяване на изтекла в полза на молителя придобивна давност и последващо констатиране правото му на собственост на основание чл. 587, ГПК вр. чл. 79 ЗС? - твърди се, че по поставения въпрос липсва постановена съдебна практика и е налице основанието за допускане до касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК;

2. Налице ли е правен интерес за предявяване на положителен установителен иск за собственост, когато ответникът оспорва иска? - твърди се, че въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС обективирана в определение № 57 от 05.02.2016 г. по гр.д. № 375/2016 г. на IV – г.о и решение № 35 от 01.09.2015 г. по търг.д. № 407/2014 г. на II – т.о.;

3. Как следва да процедира съдът при констатирано недопустимо обективно кумулативно съединяване на положителен и отрицателен установителен иск – да прекрати производството по предявения отрицателен установителен иск, или да даде указания на ищеца да посочи вида на търсената от него защита?- твърди се, че въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС обективирана в т.4 на Тълкувателно решение № 3/2015 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК;

4. Как следва да процедира съдът при констатирано несъответствие между петитума и обстоятелствената част на искова молба – да прекрати производството по предявения иск, или да даде указания на ищеца за отстраняване на несъответствията? - твърди се, че въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.4 на Тълкувателно решение по тълк.д. № 1/2001 г. на ОСГК и решение № 29 от 09.02.2016 г. по гр.д. № 4526/2015 г. на I – г.о.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК.

Първите два въпроса са поставени по искането за допускане касационно обжаване въззивното определение по иска срещу община Струмяни. По формулирания първи въпрос касаторът-ищец установява основание за достъп до касация, доколкото въпросът се явявя обуславящ решаващия извод на въззивния съд относно наличието/липсата правен интерес от иска срещу община Струмяни. По този процесуалноправен въпрос обаче, е налице произнасяне от касационния съд в определение № 14/29.01.2018 г. по ч.гр.д.№ 190/2018 г. на ВКС, ГК, I-во г.о., изводите по което определение се споделят и от настоящия касационен състав, и които изводи са приложими и към настоящия случай, поради което не се налага отново извеждане отговор по този въпрос. С горепосоченото определение по чл.274, ал.3 ГПК касационният съд е приел, че правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост е налице и в хипотеза, при която ответникът не оспорва пряко собствеността на ищеца, но с действията и актовете си създава пречки за установяване по предвидения в закона ред на чл.587, ал.2 ГПК за принадлежността на това право, а възможността тези актове и действия да се обжалват по административен ред, не може сама по себе си да обоснове извод за недопустимост на положителния установителен иск за собственост, тъй като в случая евентуалното провеждане на такова производство не представлява предвидена в закона предпоставка за установяване правото по исков ред. В настоящето дело ответната община Струмяни, с отказа си да удостовери по молбата-декларация на ищците за нуждите на производство по чл.587 ГПК, че за посочените от тях работилница са обработка на мрамор с два навеса и земята под тях от 450 кв.м., бивш парцел * от кв.21, нямало данни в действащия регулационен план на [населено място] и не може поради това да се провери дали имотът е общинска собственост, препятства възможността за ищците да установят правото си на собственост върху тях по реда на издаване нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Направената преценка от въззивния съд на тези действия на община Струмяни и извод, че с тях не се оспорва правото на собственост на ищците, се явяват несъответни на изложените по-горе изводи от касационния съд за наличието на правен интерес в такава хипотеза, поради което е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното определение в тази част поради противоречие с практиката на ВКС, неговата отмяна, при което, встъпвайки в правомощията на въззивния съд, с настоящото определение касационният съд следва да отмени и потвърдения първоинстанционен акт, като върне делото на РС-Сандански за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск.

Не е налице основание за допускане до касационно разглеждане по втория въпрос, доколкото извод за оспорване на иска от страна на община Струмяни не е правен от въззивния съд- напротив, посочено е, че общината не оспорва правото на собственост с действията си, поради което въпросът не се явява обуславящ по смисъла на т.1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д.№ 1/К2009 г. на ОСГТК на ВКС и по него не е налице общото основание за допускане касационно обжалване.

По третия въпрос, поставен относно въззивното определение по отрицателния установителен иск за собственост срещу ответника К. К., се установява наличие на соченото основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Както е прието в т.4 на ТР № 3/2015 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК, изборът на способ за защита на накърненото право е предоставен на заинтересованото лице и то го упражнява с оглед на вида на засегнатото право, обема на търсената защита, както и възможността за посочване и доказване в процеса на релевантните за спора факти. В съдебната практика е трайно прието, че съгласно прогласеният в чл. 6 ГПК основен принцип съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице, като предмета на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Следователно от волята на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. Изборът на способ на защита обаче принадлежи на ищеца, и когато съдът преценява, че е недопустимо предявяване кумулативно с една искова молба на положителен и отрицателен установителен иск за собственост за един и същи имот, между едни и същи лица, следва да даде указания на ищеца в подходящ срок, да избере с кой от двата иска за защити своя интерес, в изпълнение на вмененото на съда задължение и по чл. 7 от ГПК да следи служебно за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните. Едва след това, според поведението на ищеца, съдът може да преценява допустимостта на един от двата предявени искове за собственост за един и същи имот според обема на търсената защита и така да реши колизията между двата пътя на защита. Като е направил преценка, че отрицателният установителен иск се явява недопустим, тъй като за същия имот ищецът е предявил с исковата молба и положителен установителен иск за собственост, без да укаже на ищеца да избере с кой от двата иска да защити своя правен интерес, въззивният съд е процедирал в разрез с практиката на ВКС, поради което атакуваното определение и в тази част се явява неправилно. Изложените съображения касаят преценката допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост относно част от поземлен имот с идентификатор * - а именно реалната част от 450 кв.м., която е и предмет на предявения положителен установителен иск за собственост спрямо същия ответник. Относно останалата част от поземлен имот с идентификатор *- над 450 кв.м. до размера на имота съгласно КК, се установява наличие на соченото от касаторите като евентуално, основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК-очевидна неправилност. Независимо от предпоставките по чл.280, ал. 1 ГПК, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Като основание за допускане на касационното обжалване, очевидната неправилност визира пороци на съдебния акт от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, като чрез термина „очевидна“ се характеризира степента на проявление - квалифициран, особено тежък порок. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, довели до несъвместим със закона резултат - поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Въззивното определение в случая, в частта по преценка недопустимост на отрицателния установителен иск за собственост за частта от поземлен имот с идентификатор * над 450 кв.м., е направена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, проявено в квалифицирана степен и установимо от съдържанието на обжалвания акт. Налице е отсъствието на процесуални действия на съда по смисъла на чл.2, чл. 7, ал. 1 ГПК, и чл.129 ГПК, тъй като въззивният съд не е констатирал, че на ищците не са били давани указания по реда на чл.129, ал.2 ГПК да обосноват правния си интерес от този иск за частта от поземления имот над реалната част от 450 кв.м., а направо е приложил спрямо ищците санкционната последица по чл.124, ал.1 ГПК с преценка, че не са обосновали наличие на правен интерес от иска и за тази част от имота. Ето защо въззивното определение изцяло в тази част, в която е прието, че отрицателният установителен иск срещу ответника К. К. за поземлен имот с идентификатор * с площ 4010 кв.м. е недопустим, следва да бъде отменено, вкл. и потвърденото с него първоинстанционното определение по прекратяване производството по този иск, с връщане делото на първоинстанционния съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по делото, съобразно изложеното по-горе. При връщане делото на първоинстанционния съд, последният, освен даване на указания според гореизложеното за избор от ищеца как да защити интереса си - с положителен или отрицателен установителен иск за собственост за реалната част от 450 кв.м., следва да отстрани и констатираната нередовност на исковата молба, за която нередовност на ищците не са били дадени указания, а именно да обосноват ищците правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу К. К. за целия поземлен имот с идентификатор *** с площ 4010 кв.м., т.е. и за частта над 450 кв.м.

Поставеният от касаторите четвъртия въпрос за допускане касационно обжалване на въззивното определение в частта по прекратяване производството по иска за работилницата срещу ответниците /без общ.Струмяни/, не се явява обуславящ изводите на съда, тъй като този иск спрямо ответниците /без общ.Струмяни/ е приет за недопустим поради неотстраняване нередовност на исковата молба, въпреки дадените указания. Независимо от това касаторите установяват наличие на евентуално посоченото от тях основание за допускане касационно обжалване „очевидна неправилност“. По вече изложените по-горе мотиви при третия въпрос за съдържанието на понятието „очевидна неправилност“ и преценката за наличието на такава очевидна неправилност, настоящият касационен състав намира, че тя е налице и в случая. Въззивното определение в случая, в частта по преценка недопустимост на установителния иск за собственост относно работилницата срещу ответниците /без община Струмяни/, е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, проявено в квалифицирана степен. Налице е отсъствието на процесуални действия на съда по смисъла на чл.2, чл. 7, ал. 1 ГПК, и чл.129 ГПК да се изясни точния смисъл на изложеното в т.5 от подадената от ищците молба от 29.09.2021 г. в изпълнение разпореждането на районния съдия от 08.09.2021 г. по чл.129, ал.2 ГПК за обосноваване интереса от положителния установителен иск за собственост относно работилницата за мрамор от два навеса, което е установимо от съдържанието на мотивите на обжалваното въззивно определение. В в т.5 от тази молба ищците са обосновали правния си интерес от иска и за сградите, както спрямо община Струмяни, така и спрямо останалите ответници, с липсата на документ за собственост в полза на ищците за тези сгради, а по отношение на останалите ответници извън общината- и с участието им в правни сделки, последващи придобиването им от ищците на соченото от тях основание (сделки и давностно владение). С изложението в т.5 от уточнителната молба от 29.09.2021 г. се съдържат достатъчно ясно изложени обстоятелства, сочещи на интерес от иска за работилницата, основан на твърдения за наличие на обстоятелства в приложното поле на чл.92 ЗС, доколкото, разполагайки с документ, удостоверяващ право на собственост върху земята, се презумира, че ответниците /извън община Струмяни/ притежават правото на собственост и върху всички подобрения и приращения върху земята, съществуващи към момента на съответната сделка, дори и такива подобрения и приращения да не са били изрично посочени в документа, стига да не се установи друго. Именно изключване презумпцията за придобиване собствеността върху построеното е предмет на установяване (установяване на друго) в процеса, поради което и не се явява елемент от преценката за правния интерес от отрицателния установителен иск за собственост върху построеното. Като не е изяснил съдържанието на уточнението на исковата молба относно интереса от иска за собственост спрямо сградите срещу ответниците -извън община Струмяни, въззивният съд е постановил атакуваното определение в противоречие с основните начала на граждански процес, което налага отменяването му и в тази част, вкл. и потвърденото с него първоинстанционното определение по прекратяване производството по този иск, с връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и по този иск.

Не е направено от частните жалбоподатели искане за разноски в настоящето производство, поради което съдът не дължи произнасяне за тях.

Воден от изложеното настоящият състав на второ отделение на Върховния касационнен съд, Гражданска колегия,