Определение № 39 от 13.10.2020 г. на ВКС по д. № 28/2020 г.

Производство по чл. 135, ал. 4 от АПК. Образувано е по спор между Габровския районен съд (ГРС) и Административния съд в [населено място] (АСГ) относно подсъдността на правния спор, повдигнат с искова молба, подадена от В. Д. А., в качеството му на ЕТ „Авто-ванг В. А.“, срещу Агенцията по вписванията (АВ). С исковата молба е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата 1 007.50 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, претърпени от отменен с влязло в сила решение, незаконосъобразен отказ на длъжностно лице по регистрацията за вписване на обстоятелства в търговския регистър. Исковата молба е била подадена до Административния съд – София-град, който с определение № 4412/17.06.2020 г. по адм. д. № 4191/2020 г. я е изпратил по подсъдност на АСГ, по описа на който е образувано адм. д. № 203/2020 г. С определение № 640/08.07.2020 г. АСГ е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на ГРС. В мотивите към определението си АСГ е приел, че отмененият отказ за вписване на обстоятелства в търговския регистър е постановен в рамките на охранително производство по реда на ТЗ и ГПК и по отношение на него е осъществен съдебен контрол по гражданскоправен ред, поради което отказът не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, респ. – не е налице задължителната процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 1 от ЗОДОВ, който е подсъден на административните съдилища. АСГ се е позовал и на т. 7 от тълкувателно постановление (ТП) № 2/19.05.2015 г. на О. на ГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС, съгласно която, делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрация по ЗТР, са подсъдни на гражданските съдилища. Съдът е приел и че новата ал. 2 на чл. 28 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която, АВ отговаря по реда на ЗОДОВ за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, не определя компетентния съд, а само реда за разглеждане на иска. Пред ГРС е образувано гр. д. № 995/2020 г., по което е постановено определение № 260048/16.09.2020 г., с което е повдигнат спорът за подсъдност. В мотивите към определението си ГРС е приел, че съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5 (сега т. 6) от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, са подведомствени на административните съдилища, както и че новата разпоредба на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ е последваща във времето спрямо ТП № 2/19.05.2015 г. на О. на ГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС, поради което приетото в т. 7 от същото следва да се счита дерогирано с новата правна норма, обуславяща приложимостта на ЗОДОВ, респ. – компетентността на административния съд. В тази връзка ГРС се е позовал на трайно установената практика на смесени 5-членни състави на ВКС и ВАС. Настоящият съдебен състав намира, че компетентен да се произнася по исковете за обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, е съответният административен съд, в случая – Административният съд в [населено място]. Съображенията за този извод са изложените от ГРС, а именно: Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 (нова, обн. ДВ, бр. 105/30.12.2016 г.) от ЗТРРЮЛНЦ, отговорността за вреди, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на длъжностни лица по регистрацията, се реализира по реда на ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата чл. 128, ал. 1, т. 6 (предишна т. 5) от АПК, исковете за обезщетения за такива вреди са подведомствени на административните съдилища. Тъй като разпоредбата на цитираната нова ал. 2 чл. 28 от ЗТРРЮЛНЦ е последваща във времето спрямо приетото по-рано ТП № 2/19.05.2015 г. на О. на ГК на ВКС и I-ва и II-ра колегия на ВАС, т. 7 от последното (в мотивите към която се отрича тези искове да са по чл. 1 от ЗОДОВ) е дерогирана от новото законодателно разрешение, изрично установяващо приложимостта на ЗОДОВ, респ. – обуславящо и компетентността на административните съдилища по такива спорове, съгласно цитираната разпоредба на чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК. В този смисъл е и трайно установената и непротиворечива практика на смени 5-членни състави на ВКС и ВАС по чл. 135, ал. 4 от АПК (определение № 81/13.12.2017 г. по адм. д. № 76/2017 г., определение № 12/31.01.2018 г. по адм. д. № 71/2017 г., определение № 14/12.02.2018 г. по адм. д. № 5/2018 г., определение № 32/28.03.2018 г. по гр. д. № 37/2018 г., определение № 55/11.05.2018 г. по гр. д. № 56/2018 г., определение № 65/21.06.2018 г. по адм. д. № 45/2018 г., определение № 71/13.07.2019 г. по гр. д. № 62/2018 г., определение № 96/31.12.2018 г. по гр. д. № 89/2018 г., определение № 29/05.04.2019 г. по гр. д. № 15/2019 г., определение № 31/11.04.2019 г. по гр. д. № 13/2019 г., определение № 41/10.07.2019 г. по гр. д. № 22/2019 г., определение № 10/25.02.2020 г. по гр. д. № 57/2019 г. и пр.). По изложените съображения, делото следва да се изпрати на Административния съд в [населено място], който е компетентен да се произнесе по правния спор, повдигнат с исковата молба, подадена от В. Д. А., в качеството му на ЕТ „Авто-ванг В. А.“, срещу АВ. Мотивиран от гореизложеното, настоящият Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд