Определение № 250 от 26.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1456/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Кепитал валю“ АД срещу решение №147 от 17.03.2021 г. по в.т.д.№2493/2020 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №1275 от 28.08.2020 г. по т.д.№1613/2019 г. на СГС, в частта, с която са обявени за нищожни на основание чл.124, ал.1 от ГПК по искове, предявени от „Кепитал Фанд“ АД, решенията на общото събрание на акционерите на „Кепитал Валю“ АД, обективирани в протокол от заседание на извънредно общо събрание на акционерите на дружеството от 25.07.2019 г., оставени са без разглеждане предявените евентуални искове по чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на същите решения като противоречащи на закона и устава, а на основание чл.71 от ТЗ са отменени като противоречащи на закона и устава решения на съвета на директорите на „Кепитал Валю“ АД, обективирани в протокол от неприсъствено заседание, проведено на 25.07.2019 г. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Легитимиран ли е ответникът при предявени искове по чл.74, чл.71 от ТЗ, респективно чл.124, ал.1 от ГПК за прогласяване на незаконосъобразност /нищожност/ на решения на ОС на акционери, респективно органи на капиталово търговско дружество, да инвокира възражения за нищожност на джира. 2. Легитимирано ли е дружеството – ответник да предяви възражения за нищожност на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД – нищожност поради липса на каузално правоотношение, поради липса на основание за осъществяване на джирото, по силата на което дадено лице – ищец претендира акционерни права и претендира легитимация по иск по чл.74, чл. 71 от ТЗ или установителен по чл.124, ал.1 от ГПК. 3. Допустимо ли е като част от предмета на спора относно нищожността или незаконосъобразността на решения на ОС на акционерите да бъдат разглеждани доводи и възражения на извършено чрез джиро прехвърляне на акции /временни удостоверения/ или действителността на джирото може да бъде оспорвана само в самостоятелно производство по иск по чл.124, ал.1 от ГПК с участие само на джиранта и джиратаря. 4. При направено възражение за нищожност на джира поради липса на основание за извършването им, следва ли съдът да дава указания с доклада по делото, че следва да се посочи конкретно каузално правоотношение, предхождащо или съпровождащо джиросването на акциите. 5. При направено възражение за нищожност на джиро, следва ли съдът да изследва вида и съдържанието на каузалното правоотношение с оглед установяване законосъобразността на едностранната сделка. 6. Притежава ли трето лице, различно от джиранта и джиратаря, правен интерес да предяви установителен иск за нищожност на джирото, респективно да направи възражение за нищожността му. 7. Притежава ли трето лице, различно от страна по правоотношението правен интерес да оспорва действителността на сделка, респективно да направи възражение за нищожността й. 8. Джирото представлява ли оригинерен способ за прехвърляне на права върху акции. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация „Кепитал Фанд“ АД заявява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в случая абсолютна процесуална предпоставка за наличието на право на иск представлява качеството на акционер на ищеца по делото, като за установяване на това качество на „Кепитал Фанд“ АД по делото са представени временни удостоверение №002 и 004, които са прехвърлени чрез джиро от 14.03.2019 г., изписано на гърба на удостоверенията, подписано от пълномощник на притежателя на акциите „Стерлит пропъртис“ АД, като пълномощното е приложено като доказателство. Счел е, че направените от ответното дружество възражения за липса на представителна власт на същия и действия във вреда на представлявания не следва да бъдат обсъждани, тъй като това са възражения, които принадлежат само на лицето, което е увредено от действията на представителя, а ответникът по иска не е такова лице. По отношение твърдението, че джирата са нищожни поради липса на основание е посочил, че макар джирото да е абстрактна правна сделка, когато със същото се прехвърлят акции, то има вторична за каузалната сделка по прехвърлянето на акциите функция, а наличието на кауза /основание/ за извършеното прехвърляне е от съществено значение за действителността му. Изложил е съображения, че макар и по делото да не е установено точното съдържание на правоотношението, което е първично за извършеното чрез джирата от 14.03.2019 г. прехвърляне на акции от „Стерлит Пропъртис“ АД на „Кепитал Фанд“ АД, предвид съвпадащите изявления на страните по същото /с оглед твърденията на ищеца и на декларацията от законните представители на дижиранта по сделката за прехвърляне на акции „Стерлит Пропъртис“ АД/ е безспорно, че такова правоотношение съществува и именно това е от значение в конкретния казус - договорът за прехвърляне на поименни налични акции се сключва с постигането на съгласие по съществените условия на сделката – предмет и насрещна престация, като за същия законодателят не е предвидил изискване за спазването на определена форма за действителност. В този смисъл е достигнал до извод, че липсата на писмена форма не е основание да бъде счетено, че такъв договор не съществува, като не е необходимо и да се доказва изпълнение на задълженията по правоотношението, тъй като това са обстоятелства, които касаят само страните по същото. С оглед на така установените обстоятелства е намерил за неоснователно възражението за нищожност на джирата поради липса на основание се явява неоснователно, както и че ищецът е активно легитимиран да подаде иск за прогласяване за нищожни, респ. отмяна на решенията на общото събрание на дружеството и за отмяна на решенията на съвета на директорите. По отношение на основателността на исковете е изложил съображения, че на 25.07.2019 г. е било проведено общо събрание на акционерите на „Кепитал валю“ АД, в което са участвали чрез свои представители „Гранд ленд инвестмънт про“ ЕООД и „Българско търговско – промишлена група“ ЕООД, които са били вписани като акционери в представена от ответното дружество книга на акционерите. Посочил е, че вписването в книгата на акционерите не е елемент от фактическия състав на джирото и има значение само по отношение на самото дружество, доколкото декларира направеното прехвърляне, а джирото поражда своя транслативен ефект спрямо приобретателя от момента на неговото извършване и именно оттогава се пораждат членствените права, които акциите материализират. Изразил е становище, че когато са представени доказателства за придобиването на акциите чрез джиро от друго юридическо лице, вписването в книгата само по себе си не може да бъде прието за установяващо качеството на акционер на друго юридическо лице и тя, дори и да е изготвена от легитимните представители на дружеството, не може да докаже, че „Гранд ленд инвестмънт про“ ЕООД и „Българско търговско – промишлена група“ ЕООД са притежатели на посочения в същата брой акции. С оглед на това обстоятелство и тъй като не са представени други доказателства посочените дружества да са придобили акции от капитала на „Кепитал Валю“ АД /въпреки че с доклада по делото са дадени изрични указания, че в тежест на ответника е да установи този факт/, е приел, че към датата на провеждане на общото събрание на акционерите в „Кепитал валю“ АД от 26.07.2019 г. юридическите лица, които са участвали в същото не са имали качеството на акционери и съответно не са можели да вземат валидни решения /вкл. за избиране на нови членове на съвета на директорите/, което обуславя извод, че обективираните в протокола от 25.07.2019 г. за проведеното общо събрание на акционерите на „Кепитал Валю“ АД решения са липсващи /невзети/ и оттам - нищожни по смисъла, вложен в ТР№1/2002г. на ОСГК на ВКС. По отношение на решенията, взети на неприсъствено заседание на СД на „Кепитал Валю“ АД, проведено на 25.07.2019 г. е изложил съображения, че след като вече е прието, че решението за избиране на нови членове на съвета на директорите на „Кепитал валю“ АД е нищожно /невзето/, то от лицата, подписали протокола от неприсъственото заседание и съответно, изразили съгласие заседанието да бъде проведено по този начин, само К. К. има качеството на член на съвета на директорите. В този смисъл е достигнал до извод, че е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.3 от устава, основана на възможността, дадена с нормата на чл.238, ал.3 от ТЗ и предвиждаща, че за провеждане на неприсъствено заседание на съвета на директорите е необходимо всички негови членове да дадат писмено съгласие за това, а това от своя страна води до наличие на предпоставките на чл.71 от ТЗ за отмяна на взетите на посоченото заседание решения. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изложените в обжалваното решение мотиви, формулираните от касатора въпроси, не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. С тези въпроси се предпоставят становища, които изобщо не са възприети от въззивния съд в обжалваното решение – че дружеството ответник не е легитимирано и за него не съществува правен интерес да инвокира възражения за нищожност на джирото, по силата на което ищецът се легитимира като акционер /първи, втори, трети, шести и седми въпроси/; че не следва да се изследва каузалното правоотношение, с което джирото е било съчетано /пети въпрос/; че е направено неоснователно оплакване от ответника във въззивната жалба по отношение непълнота в доклада по делото относно необходимостта от посочване от страната на конкретното каузално правоотношение, предхождащо или съпътстващо джирото на акции /четвърти въпрос, по отношение на който следва да се посочи и че оплакване за непълнота на доклада в тази насока, изобщо не е направено във въззивната жалба/. Както бе посочено, въззивният съд е изследвал подробно, но е намерил за неоснователни наведените от ответника възражения за нищожност на джирото, като е изследвал и е приел наличие на валидно каузално правоотношение, с което джирото е било съчетано, а също така е възприел изцяло наведените във въззивната жалба доводи, че джирото е функционално зависимо от наличието на съгласие, изявено в предхождаща го сделка. В този смисъл формулираният от касатора и съдържащ вътрешно противоречие осми въпрос, също не е обусловил решаващата воля на съда, като при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК касационно обжалване по поставените в изложението въпроси не може да бъде допуснато. С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,