Определение № 1028 от 07.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 715/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Юроспийд“ ООД срещу определение №755 от 9.10.2023 г. по ч. гр. д. №645 по описа за 2023 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е отменено определение № 555 от 14.09.2023 г. по ч. гр. д. № 764 по описа за 2023 г. по описа на Костинбродския районен съд за допускане на обезпечение на бъдещия иск, който К. К. Б. ще предяви против „Юроспийд“ ООД, чрез запор върху банковите сметки на дружеството в посочените банки до размера на бъдещия иск-50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпила на 17.06.2023 г. трудова злополука, в частта, с която обезпечението е постановено под условие да бъде внесена гаранция от 5 000 лв., като вместо това обезпечението е допуснато безусловно. Частният жалбоподател твърди, че определението е нищожно, неправилно, необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Моли това определение да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искането за обезпечение на бъдещия иск да бъде оставено без уважение. Г. Г. Р. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното: Г. Г. Р. е изложил в молбата си, че по време на работа като шофьор в „Юроспид“ ООД на 17.06.2023 г. около 17 часа на паркинг се е подхлъзнал и паднал от ремаркето. В резултат от злополуката е получил фрактура и е бил хоспитализиран. Била му е извършена операция с полагане на винт в дясната пета по повод многофрагментна фрактура, а след това и други оперативни процедури на таза и долния крайник. За обезщетение на неимуществените вреди от трудовата злополука е заявил намерение да предяви срещу работодателя иск с цена 50 000 лв., който желае да обезпечи посредством запор в посочени от него банки до размера на иска. Към молбата е приложил декларация за трудова злополука, разпореждане от ТП на НОИ за трудова злополука и медицински документи. Костинбродският районен съд е допуснал обезпечението на бъдещия иск посредством поисканите мерки, но при условието, че молителят внесе гаранция в размер на 5 000 лв. По жалба на молителя Софийският окръжен съд е отменил условието и е постановил обезпечението да се осъществи без внасяне на гаранция. Според въззивния съд от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е служител в ответното дружество и е претърпял трудова злополука при изпълнение на служебните си задължения. Злополуката е довела до нараняване на долния крайник, а неимуществените вреди ще бъдат определени от съда по справедливост. Ето защо бъдещият иск е вероятно основателен. Предвид характера на търсената си иска защита, съдът е счел, че е налице обезпечителна нужда, обезпечителната мярка е подходяща, тъй като препятства възможността ответното дружество да се разпореди с имуществото си и да затрудни реализирането на правата на молителя при евентуално уважаване на иска. При тези данни настоящата инстанция констатира, че въззивният съд, за разлика от първоинстанционния, е допуснал безусловно обезпечение на иска без внасяне на гаранция, тоест резултатът от въззивния акт е по-неблагоприятен за дружеството. Ето защо дружеството може да обжалва определението на въззивния съд в хипотезата на чл.396, ал.2, изречение трето от ГПК, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК. Наличието на тези предпоставки в случая не се установява. Определението на Софийския окръжен съд не е нищожно поради абсолютната си неразбираемост, както се твърди в изложението. Въззивният съд е изложил нужните според чл.391, ал.1, т.1 от ГПК мотиви относно вероятната основателност на бъдещия иск, който е подкрепен с представените писмени доказателства, както и относно наличието на обезпечителна нужда. Ето защо на това основание касационно обжалване не може да се допусне. Частният жалбоподател квалифицира обжалваното определение като очевидно неправилно, тъй като обезпечението било допуснато при липса на убедителни писмени доказателства и без представена гаранция. Подробно са развити също аргументи за очевидна неправилност, понеже посредством запора в различни банки фактически една и съща сума била неколкократно запорирана. Освен това се изтъква, че няма обезпечителна нужда поради доброто финансово състояние на дружеството, което се установява от заличените залози върху търговското предприятие и данните по изпълнителното дело, образувано въз основа на обезпечителната заповед. Всички тези твърдения за пороци на определението не могат да бъдат установени от неговото съдържание без анализ на представените към молбата и към частната жалба писмени доказателства. Ето защо не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност и не обуславят необходимост от допускане на касационно обжалване на това основание. Частният жалбоподател е формулирал въпроси, които според него са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Липсват обаче съображения защо разрешенията на тези въпроси биха допринесли за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Тези въпроси всъщност се свеждат до оплакването, че писмените доказателства не са достатъчни, за да обосноват вероятната основателност на иска, най-вече неговия размер. Всъщност, определяйки писмените доказателства като достатъчно убедителни, въззивният съд се е съобразил с разпоредбите на чл.55-60 от Кодекса за социално осигуряване и тълкуването им, дадено в практиката на ВКС, според която специализираните органи на НОИ определят коя злополука е трудова. Освен това е взел предвид и критериите за определяне на неимуществените вреди по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД и приложимата практика на ВКС. Няма причини за промяна или допълване на тази практика, поради което касационно обжалване по въпросите на касатора не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение