Определение № 60650 от 20.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 529/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.Образувано е по касационна жалба на Т. К. Т., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 260068 от 10.11.2020 г. по т.д. № 440/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 217 от 30.12.2019 г. по т.д. № 35/2019 г. на Окръжен съд – Кърджали за отхвърляне на предявения от Т. Т. срещу „Агротек-2007“ ООД, ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.137, ал.5, вр. ал.4 от ТЗ - за прогласяване нищожността на решения на общото събрание на съдружниците, взети на 24.10.2018 г. В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост и неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил събраните доказателства, като липсват мотиви, съответстващи на указанията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Според касатора, възприетото от съда тълкуване на чл.137, ал.4 ТЗ не съответства на законовото изискване за нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието на протокола от общото събрание на съдружниците, и въобще на института на нотариалните заверки. Освен това, в жалбата се сочи, че въззиваемото дружество е участвало в производството пред апелативния съд чрез лице, без надлежна представителна власт. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като са поставени следните въпроси: 1. Как следва да процедира съдът, когато се констатира, че общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност е проведено без да е налице валидна покана за свикването му, и/или пък е била налице такава, но не е бил спазен законоустановения срок за провеждането му; 2. Следва ли да се прилага разпоредбата на чл.137, ал.4 ТЗ, в редакцията й след ДВ бр.105 от 2016 г., в случаите, когато в устава/дружествения договор липсва изрично посочване на формата на протокола, в който се обективират решенията по т.1, 2, 4, 5, пр.1 и т.7 от чл.137, ал.1 ТЗ. Следва ли, че дружествата, които провеждат ОСС за вземане на решения по тези точки на чл.137 ТЗ, трябва най-напред да изменят устава си/дружествения си договор и едва тогава да ги обективират в протокола; 3. По какъв начин следва да бъде извършена едновременната заверка на съдържанието и подписите на протокола от ОСС в хипотезата на чл.137, ал.4 ТЗ – на мястото на провеждане на ОСС или в кантората на нотариуса. Подчинена ли е тази заверка на правилата на чл.573, ал.3 ГПК, или не и 4. Какво е решението на съда, когато то противоречи на съществуващи – приети и неоспорени по делото писмени доказателства, а се основава само на устни обяснения на страната, дадени не по реда на раздел III от Глава XIV ГПК – недопустимо или необосновано. Касационният жалбоподател счита, че въззивното решение противоречи на определение по т.д. № 1461/2017 г. на ВКС, I т.о. Освен това сочи, че решаването на въпросите е от значение за развитието на правото, тъй като ще доведе до уеднаквяване на практиката на съдилищата по прилагането на норми, регламентиращи нотариалното удостоверяване на подписи и съдържание на документи, както и ще даде отговор на въпроса – нищожни ли са решенията на ОСС, което се е провело без покана за свикването му. В депозиран по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът „Агротек-2007“ ООД, чрез процесуален пълномощник, счита за неоснователно искането за допускане на касационно обжалване, а по същество твърди правилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което се преценява като процесуално допустима. За да постанови атакуваното решение, съставът на Апелативен съд – Пловдив, след отразяване на твърденията и доводите на страните, извършените от тях процесуални действия, и съображенията на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.137, ал.5 ТЗ, е приел от фактическа страна, че на процесното общо събрание на съдружниците са взети решения за: освобождаване на Т. К. Н. /с идентични имена -Т. Е. Д. или Т. К. К./ като управител на „Агротек-2007“ ООД; избирането на А. О. за нов управител; промяна на седалището и адреса на управление на дружеството; завеждането, на осн. чл.137, ал.1, т.8, вр. чл.145 ТЗ, на гражданско дело срещу освободения управител за вреди, причинени на дружеството и възлагане на новия управител да извърши обследване на финансовото и имотно състояние на дружеството и да ангажира адвокат за водене на делото. Апелативният съд е приел, че спазването на предвиденото в чл.137, ал.4 ТЗ изискване за форма обуславя действителността само на решенията за освобождаване на стария управител и за избор на нов управител на дружеството. Според съда, въведеното от законодателя изискване за форма за действителност на част от решенията, от компетентност на общото събрание на съдружниците / ДВ бр. 105 от 2016 г./, е с цел създаване на сигурност, че съответните съдружници са формирали воля за приемане на решенията и че същите имат твърдяното съдържание. Съдът е изтъкнал, че в ТЗ не е въведено изискване за момента на съставяне на протокола, нито изискване за провеждане на ОСС в присъствието на нотариус, както и, че на удостоверяване ще подлежат подписите на съдружниците, формирали мнозинството за вземане на съответно решение. При съобразяване на разпоредбите на чл.589 и чл.590 ГПК, е изведен извод, че съдружниците, изразили воля за вземане на съответното решение, следва да потвърдят подписите си върху вече изготвен протокол от общото събрание, или да го подпишат пред нотариуса. Поради това, доводите на ищеца-въззивник за отсъствието му от страната при провеждането на общото събрание на съдружниците, са възприети за неотносими. Отхвърлено е и възражението за неспазена местна компетентност на нотариуса, с оглед на вида на процесното нотариално удостоверяване. Преценявайки представения по делото протокол със заверка на подписа на лицето, представлявало останалите двама съдружника по време на общото събрание и изразило от тяхно име воля за приемане на съответните решения, с едновременно удостоверяване и на съдържанието на протокола, решаващият състав е извел извод за неоснователност на исковата претенция по чл.137, ал.5 ТЗ, поради което е потвърдил решението на първостепенния съд. Въззивният състав, след съобразяване на постановките в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, е изразил становище, че искането за прогласяване нищожност на решенията на ОСС поради пороци при свикването и провеждането му е неоснователно, т.к. такива пороци водят до незаконосъобразност, а не до нищожност на взети решения. Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото. Предвид решаващите правни изводи на апелативния съд, като обуславящ за изхода на спора може да се прецени само въпрос № 3, свързан с начина за извършване на едновременна заверка на подписите и съдържанието на протокол от общо събрание на съдружниците, обективиращо решенията за освобождаване на касатора като управител и за избор на нов управител на ответното дружество. Доколкото в Търговския закон не са предвидени специални правила, приложение намират предвидените в ГПК особени правила за нотариално удостоверяване на подпис и съдържание на този частен документ, в каквато насока е и изразеното от въззивния състав становище. Начинът, по който нотариусът извършва нотариално удостоверяване едновременно на съдържание и подпис върху частен документ, е ясно и точно регламентиран в чл.590, ал.4 ГПК /нова – ДВ бр.50 от 2008 г./, с препращане към правилата за удостоверяване на подпис върху частен документ, предвидени чл.589, ал.2 ГПК. Чрез тези нотариални удостоверявания се доказва съдържанието на документа, неговата идентичност с екземпляра, който се подрежда в специална книга, както и, че документът е подписан от лицето, чието изявление е обективирано. По приложението на посочените законови разпоредби не е налице противоречива или неправилна съдебна практика, налагаща казуално тълкуване. Не е установена и първата допълнителна селективна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото определението, с което е обоснована, е постановено в селективната фаза на касационното производство и то не е в обхвата на съдебните актове на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / в този смисъл е ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. По въпроса, касаещ приложението на разпоредбата на чл.137, ал.4 ТЗ, в редакция след изменението /ДВ бр.105 от 2016 г./, не се установява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е отрекъл приложението на посочената разпоредба, след като е отчел, че в дружествения договор не е предвидена писмена форма за изрично изброените решения на ОСС. По втората част от въпрос №2 липсва произнасяне от въззивния съд, поради което не са изпълнени критериите, при които правният въпрос може да се определи като обуславящ за изхода на делото. Въпросите, свързани с изискванията за редовно свикване и провеждане на общото събрание на съдружниците, не удовлетворяват общата предпоставка за достъп до касационен контрол. Те са изцяло относими към конститутивен иск по чл.74 ТЗ, какъвто не е предявен от ищеца. В тази насока са задължителните за всички съдилища в Република България постановки в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, на които се е позовал апелативният съд. Процесуалноправният въпрос под № 4 е изведен въз основа на поддържаното оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила, регламентиращи задължението на въззивната инстанция за мотивиране на съдебния акт. Това сочи на неговата пряка относимост към правилността на решението, преценката за която не попада в обхвата на селективното производство /съгл. указанията в т.1 от ТР № 1/2009 г. ОСГТК/. Що се отнася до доводите на касатора за недопустимост, във фазата по чл.288 ГПК те биха могли да се преценяват само като вероятност за наличие на такъв тежък порок на съдебния акт. В случая липсват данни за конкретни нарушения на процесуалноправни норми, които законът свързва с изискванията за допустимост на решението. Независимо от изхода на делото, искането на ответното дружество за присъждане на деловодни разноски подлежи на отхвърляне, поради липса на приложени доказателства за действително сторени такива за касационното производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение