Определение № 1305 от 17.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4952/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК Образувано е по касационна жалба на Д. М. Б. ,чрез адв С. С. от САК срещу въззивно решение №3099 от 20.05.2025г по в. гр.дело № 6706/2023г. на Софийски градски съд в частта, с която след отмяна на решение № 156533/22.07.2020г. по гр.д. № 619/2019г. по описа на Софийски районен съд в обжалваната от ищците Д. П. Ш. и Д. Ц. Ш. част, въззивният съд частично е уважил исковете им за обезщетение на имуществени вреди ,като следва: на основание чл.45 ЗЗД Д. М. Б. е осъдена да заплати на Д. П. Ш. сумата 3376,45 лв. – представляваща ½ от 6752,91 лв и на Д. Ц. Ш. сумата в размер на 3376,45 лв .- ½ от 6752,91лв,представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени в жилището на ищците, находящо се на първи етаж от жилищна сграда в УПИ с адрес:гр. София, [улица] идентификатор № ......................... в резултат на некачествено строителство, извършено от през 2018г. върху покрива на жилището и обезщетение за вреди причинени на самия покрив. В необжалваната понастоящем част,въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете ответницата да заплати на всеки от ищците по ½ част от сумата над 6752,91 лв. до размера от 7347,91 лв, от същия деликт.Претенцията на двамата ищци в така посочения сборен размер от 7347,91 лв е била предмет на обжалваното понастоящем въззивно решение, след като с решение № 50056/02.06.2023г. по гр.д. № 2524/2002г.състав на Върховен касационен съд, I г.о е обезсилил решение№260961/17.03.2022г. по в.гр.д №10097/2020г на Софийски градски съд в допусната до касационно обжалване негова част, а именно за присъдено в този размер обезщетение,по нередовна искова молба. Решение № 260961/17.03.2022г. по в.гр.д№10097/2020г на Софийски градски съд е влязло в сила по отношение на частично уважени или отхвърлени искови претенции - поради необжалване, или недопустимост за касационно обжалване по чл. 280, ал.3 т.1ГПК в тази част. Съгласно отменителното решение на Върховен касационен съд, наред с други обективно и субективно съединени искове, разгледан е бил един иск с цена 15 000 лева ,без да са отграничени правопораждащите основания,като едното е за непозволено увреждане от действия на ответницата през 2007г,а другото от действията й през 2018г.Делото е върнато за ново разглеждане с указание да се изиска от ищците да уточнят двете си претенции, като от значение за повторното разглеждане на делото е уточнението им ,че исковете за вредите от деликта през 2007г са отхвърлени за разликата над първоначално (но недопустимо) присъдените 7347,91 лв, до размера на поисканите 15 000 лева поради погасяване по давност и в тази част първоинстанционното решение вече е влязло в сила .Поради това, за обезщетение на имуществените вреди ,нанесени през 2018г, в уточнението ищците претендират 7347,91 лв за която сума няма обвързващо страните и съда влязло в сила решение (молба от 10.11.2023г).Като необходимо уточнение въззивният съд е приел и направеното с молба вх.№71130/28.07.2023г, че всеки от ищците претендира ½ част от тази сума. В касационната жалба се съдържат оплаквания на основание чл.281т.3 ГПК поради неправилно приложение на закона и съществени процесуални нарушения. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се посочва предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Формулират се материалноправни въпроси - за разграничаване на основанията по чл. 45 и чл.49 ЗЗД, както и представлява ли виновно и противопрвано поведение предприетото в изпълнение на съдебно решение и постановление на ЧСИ за доброволно изпълнение.Формулират се и процесуалноправни въпроси ,свързани със задълженията на въззивната инстанция като решаващ съд. Всеки от двамата ответници по касационната жалба е депозирал отговор чрез пълномощник, в който оспорва да са налице условия за допускане на въззивното решение до касационно обжалване .Претендират се разноски Касационната жалба е постъпила в срок, но срещу въззивно решение, изключено от касационен контрол предвид цената на разгледаните искове.Въззивното решение е постановено по субективно съдединени искове, всеки с цена под размера в чл. 280, ал.3 т.1 ГПК. Въззивната инстанция е произнесла решение по искове за обезщетение на имуществени вреди, надлежно уточнени от ищците по основание и размер едва при новото разглеждане на делото във въззивна инстанция /след обезсилване на недопустимо поради нередовност на исковата молба съдебно решение /, поради което цената им не може да се приеме за стабилизирана /чл. 70 ГПК/в сборния размер, посочен от тях първоначално.Нормата на чл.280,ал.3 т.1 ГПК е императивна и съдът следи за нейното прилагане, поради което подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане. На ответниците по жалбата Д. П. Ш. и Д. Ц. Ш. следва да се присъдят установените разноски за адвокатска защита,установени в размер на платените 880 лева, т.е следва да се присъдят 449,94 евро. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.