Определение № 3882 от 13.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5176/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. Б. срещу решение № 335/06.07.2023 г. по в.гр.д. № 172/2022 г. на ВТОС, с което е потвърдено решение № 1424/17.12.2021 г. по гр.д. № 1731/2021 г. по описа на ВТРС, в частта му, с която жалбоподателката П. М. Б. е осъдена на основание чл.266, ал.1 вр. чл.258 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, да заплати на „Йотов Консулт” ЕООД, сумата 6 460.57 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за консултантски услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 4 871.27 лева, представляваща уговорена между страните мораторна неустойка за периода от 29.05.2020 г. до 11.06.2021 г.. Ответната страна „Йотов Консулт” ЕООД не е подала писмен отговор. Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване, жалбата е подадена в срок от страна по делото, която има право и интерес да обжалва и е редовна. След като е изяснил делото от фактическа страна, от правна страна въззивният съд е приел следното: Предявени са обективно кумулативно съединениriufle - иск с правно основание чл.266, ал.1 вр. чл. 258 ЗЗД, дължима, но незаплатена част от възнаграждението по сключения между страните договор за консултантски услуги, както и иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на мораторна неустойка върху незаплатената част от възнаграждението по същия договор, 1. По основателността на исковата претенция с правно основание чл.266, ал.1 вр. чл.258 ЗЗД. С оглед на приетото за установено от фактическа страна, въззивният съд е формирал правния извод, че между страните е съществувало договорно правоотношение, възникнало на основание сключен помежду им договор за консултантски услуги от 04.05.2015 г., ведно с Приложение № 1 от 05.06.2015 г., към същия. Ясно и недвусмислено е посочен и предметът на съглашението, в т.ч. сроковете и начинът за заплащане на възнаграждението на изпълнителя. Въззивният съд е приел, че така предявената искова претенция е основателна в пределите, уважени в хода на първоинстанционното производство. От представените писмени доказателства, по безспорен начин се установява, че са били изготвени както бизнес проект, така и заявление за кандидатстване по посочената програма за получаване на безвъзмездна финансова помощ, каквито всъщност за били задълженията на дружеството -ищец по сключения договор. Действително в хода на провеждане на процедурата по кандидатстване пред административния орган - ДФЗ, са констатирани известни неточности и нередовности в подадената и изготвена документация, като от страна на дружеството - ищец са положени усилия в насока на отстраняването им в необходимия срок. Не следва обаче, единствено в тежест на дружеството - ищец да бъдат възложени неблагоприятните последици от продължилата процедура по кандидатстване и одобрение на административния орган, като следва да бъде отчетен постигнатият фактически и правен резултат от същата, а именно, че ответната страна е била одобрена, макар и частично й е била предоставена безвъзмездна финансова помощ по изготвения бизнес - проект, т.к. позитивният интерес на кредитора по сключеното между страните съглашение (ответната страна), макар и частично е бил удовлетворен. С оглед на това обстоятелство, следва да се приеме, че ищецът има право на възнаграждение за незаплатената част, дължима от ответната страна, но съразмерно на частта, с която имуществения й интерес от изпълнението на ищцовото задължение е бил удовлетворен. А именно, в конкретната хипотеза, както и правилно първостепенният съд е сторил, дължимото възнаграждение следва да се определи от размера на одобреното от административния орган финансиране, съобразно с уговорената между страните и посочена в договора процентна величина (5%). Въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ответната страна в отговора на исковата молба, че клаузите в договора и приложението към него, свързани с начина на формиране на възнаграждението и начина и сроковете за изпълнението на задължението за заплащането му са нищожни, както и че е налице 2 Актът е постановен на 19.08.2024 изричен отказ /разваляне на договора от ответната страна. Както вече съдът е отбелязал, макар осъщественото от страна на дружеството-ищец изпълнение да е неточно, то ответната страна се е ползвала от същото, като е била частично одобрена за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФЗ, т.к. неточното изпълнение в настоящата хипотеза не би могло да се приравни на пълно неизпълнение, от което кредиторът (ответната страна) да няма никакъв правен интерес. Обстоятелството, че процедурата пред административния орган се е забавило неоправдано дълъг период от време следва да държи сметка и за естеството на самата процедура, както и за законосъобразността на действията на самия административен орган, пред който се е развила. За наличието на валидно упражнено право на отказ/ разваляне на съществуващото съглашение следва да е налице именно неизпълнение, което да обуславя правния интерес на кредитора да преустанови облигационната връзка, тъй като същата не обслужва интереса му от изпълнението. В настоящата хипотеза такава предпоставка не е налице, поради което не следва да се приеме, че действително е било налице изрично отправено волеизявление от ответната страна за отказ /разваляне на договора с ищцовото дружество. В тази насока въззивният съд е заявил, че споделя като изцяло основателни и аргументите на първостепенния съд, изложени по наведените възражения с отговора на исковата молба. С оглед на изложеното, въззивният съд е формирал правен извод за дължимост на престацията за заплащане частта от възнаграждението по договора за консултантски услуги от 04.05.2015 г. и Приложението към него, в размер на 6 460.57 лева, определен съобразно одобрения размер на инвестиционните разходи със Заповед № 03-РД/3526 от 13.04.2020 г. на ДФЗ. 2. По основателността на исковата претенция с правно основание чл.92 ЗЗД. В настоящата хипотеза, предвид наличието на валидно договорно правоотношение между страните, с оглед установената от фактическа и правна страна частична основателност на вземането за възнаграждение, както и обстоятелството, че вземането за неустойка е уговорено между страните за обезпечаване на точното (навременно) изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение по договора, то частично основателна се явява и претенцията за заплащането на неустойка. С оглед на изложеното, въззивният съд е формирал правен извод за дължимост на вземането за неустойка за забавено изпълнение на задължението на ответната страна за заплащане на част от възнаграждението по договора за консултантски услуги от 04.05.2015 г. и Приложението към него, а именно за сумата от 4 871.27 лева, съобразно началния момент на настъпване на забава, изрично уговорен между страните - 29.05.2020 г., до датата на подаване на исковата молба - 11.06.2021 г. По отношение на възраженията, изложени във въззивната жалба, за допуснати от нарушения от страна на първоинстанционния съд, във връзка с осъществения доказателствен анализ, обуславящ погрешни правни изводи по съществото на спора, настоящата въззивният съд е приел, че същите са изцяло неоснователни. Неоснователни са и конкретно посочените възражения, възпроизведени във въззивната жалба от отговора на исковата молба и обсъдени от първостепенния съд, както и от въззивната съдебна инстанция, в изложението си по съществото на правния спор. Така въззивният съд е приел, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение следва да бъде потвърдено в обжалваните му части. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Жалбоподателката е навела доводи за неправилност на въззивното решение и неоснователност на исковете: Със свидетелски показания е доказано, че писменият договор е развален; Същото следва и от следващ представен от ответника писмен договор с друг консултант; „Йотов Консулт“ ЕООД не е изпълнил точно задълженията си по договора, той е неизправна страна, т.к. на възложителя е отказано финансиране от ДФЗ; Протоколът за приемане не е доказателство за това, т.к. възложителят (жалбоподателката) няма необходимите знания да прецени изпълнението, именно затова се е обърнала към изпълнителя, тя е обжалвала и се е обърнала към други консултанти; По проекта е одобрена значително занижена сума, поради което възложителят (жалбоподателката) няма вече нужда от изпълнението; т.18 и т.19.3 от договора са нищожни – в тях няма нищо определено - 5 % от размера на инвестиционните разходи; Присъдените възнаграждение и неустойката са прекомерни. В изложението си на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя следните въпроси, за които твърди, че осъществяват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, без да обосновава нито едно допълнително основание, предвидено в т.1, т.2 или т.3 от разпоредбата: 1. Трябва ли решаващият съд да приеме безпротиворечивите свидетелски показания при липса на оспорването им от ответната страна за доказващи развалянето на договора за консултантски услуги от 4.05.2015 г.? 2. Неточното изпълнение на договора за консултантски услуги от 4.05.2015 г. от страна на Йотов консулт ЕООД основание ли е за разваляне на договора от П. М. Б.? 3. При положение, че П. Б. не е получила средства от ДФЗ вследствие на неточното изпълнение на Йотов консулт ЕООД, дължи ли заплащане на възнаграждение и заплащане на неустойка? 4. Отказването на финансирането на П. М. Б. по заявление за подпомагане на ИД № на проекта 04/04/1/0/0278 за сумата 233 057.41 лева вследствие на неточното изпълнение на „Йотов Консулт” ЕООД води ли до това „Йотов Консулт” ЕООД да е 4 Актът е постановен на 19.08.2024 неизправна страна по договора от 04.05.2015 г.? 5. На неизправната страна по договора от 4.05.2015 г. „Йотов Консулт” ЕООД дължи ли изправната страна П. М. Б. заплащане на неустойка и възнаграждение? 6. Действителна ли е клауза 18 от договора от 4.05.2015 г. за възнаграждение, която е неопределена и е със следното съдържание: разликата от 5 % от размера на инвестиционните разходи? 7. Действителна ли е клауза 19.3 от договора от 4.05.2015 г. за възнаграждение, която е неопределена и е със следното съдържание: разликата от 5 % от размера на инвестиционните разходи е дължима до 30 календарни дни след официалното уведомление за одобрение на проекта? 8. очевидно неправилно ли е решение № 335/6.07.2023 г. при положение, че в него няма логични мотиви за това защо решаващият състав приема, че по договора от 4.05.2015 г. се дължи възнаграждение и неустойка? Настоящият съдебен състав намира, че поставените въпроси не са правни, каквото е изискването на чл.280, ал.1 ГПК, а са фактически – за факти, които имат значение за конкретния спор. Такива въпроси не могат да обосноват наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и това е достатъчно основание въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване. Отговорът на фактически въпроси означава установяване на факти. Предпоставка за това е обсъждане на събраните по делото доказателства, което не подлежи на извършване в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото, което се изчерпва с преценка за наличието на предвидените в чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Второ такова основание (за недопускане) е, че жалбоподателката не обосновава нито едно от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, предвидени в т.1, т.2 или т.3 от разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, на която се позовава (това е самостоятелна липса на основание по чл.280, ал.1 ГПК). Въпреки изложеното може да се добави, че от самия прочит на мотивите на въззивния съд е видно, че поставените въпроси не са обуславящи, поради следното: Първите два въпроса нямат значение за изхода от спора, тъй като въззивният съд е приел, че за валидно упражнено разваляне на договора е необходимо да бъде установено неизпълнение (на насрещно задължение), което да обуслови правния интерес на кредитора от развалянето, а в случая такава предпоставка (неизпълнение и интерес от разваляне) не е налице (не е установена, доказана) и тъй като се твърди развалянето на договор, сключен в писмена форма, за развалянето на който е необходимо писмено изявление, каквото въззивният съд не е установил да е отправено 5 Актът е постановен на 19.08.2024 и получено (чл.87, ал.1, изр.2 ЗЗД и чл.164, ал.1, т.3 ГПК). Третият въпрос не е обуславящ, доколкото въззивният съд е приел, че ответната страна (жалбоподателката и ответник по иска П. Б.) е била одобрена от ДФЗ, и е била предоставена безвъзмездна финансова помощ по изготвения бизнес – проект, макар и не в пълния поискан размер; интересът и макар и частично е бил удовлетворен. Въззивният съд е определил възнаграждение на ищеца („Йотов Консулт” ЕООД) съразмерно на предоставената безвъзмездна финансова помощ (уважил е иска за възнаграждение съразмерно на изпълнението). Поради това и четвъртият и петият въпроси не са обуславящи, доколкото въззивният съд не е присъдил възнаграждение за неизпълнената от „Йотов Консулт” ЕООД (неточно изпълнената) част от договора. Шестият и седмият въпроси не са обуславящи, тъй като въззивният съд не е установил неопределена уговорка. Към това следва да се добави и че въпросите са основани на неверни твърдения: С Приложение № 1 към договора за консултантски услуги № 36/2005 г. (л.20 по делото на ВТРС) страните са изменили уговорката на чл.18 от договора както следва: „За извършване на услугите по този договор възложителят дължи на консултант-изпълнителя обща стойност без ДДС – 11 097.97 лева, дължим ДДС- 2 219.59 лева, обща стойност с ДДС – 13 317.56 лева“, т.е. определили са конкретно възнаграждение (постигнали са ясно и конкретно съгласие за размера на възнаграждението). С това съответно е изменена и уговорката на чл.19.3 от договора – остатъкът е дължимото възнаграждение е определен като разлика между неговия размер и дължимите преди това плащания на два пъти по 750 лева. Деветият въпрос не е обуславящ. Настоящият съдебен състав възпроизведе в пълнота и точност правните изводи на въззивния съд и от тях не е видна нито липса на правни изводи, нито тяхната нелогичност. Доколкото с последния въпрос жалбоподателката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, то настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение – че това основание не е налице. Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Поради изложеното дотук настоящият съдебен състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 и ал.2, предл.3 ГПК. С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски и не е представил доказателства да е направил такива, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът