Определение № 1948 от 15.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 716/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. М., подадена чрез процесуален представител адв. Н. С. против решение № 184/21.11.2025г., постановено по в.гр.д. № 300/2025г. по описа на Окръжен съд – Силистра. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 210/03.04.2025г. постановено по гр.д. № 994/2024г. по описа на Районен съд – Силистра, с което на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД са отхвърлени предявените от М. Н. М. с ЕГН [ЕГН] против Н. К. Г. с ЕГН [ЕГН] и М. К. Р. с ЕГН [ЕГН] искове за прогласяване нищожността на сключения на 17.04.2014г. договор за покупко – продажба, обективиран в НА № .../2014г., с който Н. Н. М. продала на К. Н. Г. недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], бл. .., вх., представляващ апартамент №... – самостоятелен обект в сграда с ид. ..... по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-66/02.06.2008г. на ИД на АГКК, разположен в сграда с ид. ....., построена в имот с ид. ....., с площ от 97 кв.м., състоящ се от две спални, хол, кухня с кухненски бокс и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение № 8 с площ от 15.08 кв.м. и 5.51 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи: на същия етаж – обект с ид. ....., под обекта – ид. .... и ...., над обекта – ид. ...., като привиден и прикриващ действителен договор за дарение и за прогласяване на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД действителността на прикритата сделка /договор за дарение/, както и на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на дарението до размера, необходим за допълване на запазената част на ищцата от наследството на майка й М. Н. М., п. на 01.08.2019г. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат уважени. Касационният жалбоподател счита за неправилен извода на съда, че сключеният между майка й и брат й договор не е нищожен като привиден поради това, че страните са уговорили продажна цена по-ниска от данъчната оценка и пазарната стойност на имота. Поддържа, че съдът не е съобразил наличието на значителна нееквивалентност на ответната престация с оглед пазарната цена на продадения имот от 45400 лева или 4 пъти и половина по-висока от договорената. На това основание счита, че по делото е доказана относителна симулация – предварително уговорен дарствен характер на сделката и че цената по нея не е била заплатена. Съответно валидността на договора е оборена и той е нищожен. Поддържа, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на изслушаните по делото свидетели. В писмен отговор ответникът по касация М. К. Р. и Н. К. Г., чрез процесуален представител адв. В. В. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорват касационната жалба като неоснователна. Поддържат, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – ищци по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд е приел за установени следните факти: с договор за покупко - продажба, обективиран в НА № ..../2014г., на 17.04.2014г. Н. Н. М. – майката на ищцата, е прехвърлила в полза на сина си и брат на ищцата – К. Н. Г. /наследодател на ответниците/, недвижим имот, представляващ апартамент № ... и самостоятелен обект в сграда с ид. .... в [населено място] за сумата от 9900 лева, за която продавачът заявил в акта, че е получил напълно в брой от купувача и при запазено право на продавача да ползва безвъзмездно имота, докато е жив срещу задължението на купувача да не се разпорежда с имота и да не го ипотекира освен с изричното писмено съгласие на продавача. Н. Н. М. е починала на 01.08.2019г., когато била наследена от дъщеря си М. Н. М. – ищцата по делото и внуците й Н. К. Г. и М. К. Р. – ответниците по делото, заместили в наследяването баща си К. Н. Г., починал на 03.05.2015г. преди своята майка. От показанията на свидетелката Д. П. /дъщеря на ищцата/, въззивният съд приел за установено, че през м. август 2014г. узнала от майка си, че баба й е подарила процесния апартамент на своя син и неин вуйчо. Разочарована, свидетелката поискала да научи от баба си поради каква причина е взела това решение, при положение че самата тя живеела в близост до нея и възнамерявала да й оказва подкрепа в ежедневието, а прехвърлителката й отговорила единствено, че така е решила, поради което, обидена и ядосана, свидетелката прекратила отношенията си с нея. Впоследствие бабата останала сама и без подкрепа, поради което свидетелката започнала да я посещава и да й пазарува, а баба й, в знак на благодарност за оказаната помощ й дарила спестяванията си от рента, съхранявани в „Експресбанк“ на стойност около 3000 лв. От 2016г. здравословното състояние на възрастната жена не й позволявало да се самообслужва, поради което подготвили документите й за приемане в старчески дом, при което служители на институцията установили, че бабата не разполага с налични средства за покриване на разходите по престоя, но преценили, че пенсията и доходите й от рента ще стигнат за регулярното обезпечаване на нейните нужди. В показанията си свидетелят С. В., познат на семейството на Н. М. и дългогодишен съсед, посочил, че при едно от посещенията си у наследодателката през 2014г. или 2015г. тя му споделила, че е дарила апартамента си в полза на нейния син „Г.“, с уточнението, че името му е К., защото така е решила. При тези факти, от правна страна въззивният съд направил извод, че по делото не са събрани безспорни и категорични доказателства, годни да оборят валидността на сделката и да установят, че оспореният договор е привиден и прикрива друг действителен договор за дарение. Отчел в тази връзка, че симулацията може да бъде разкрита и чрез множество косвени доказателства, ако те в съвкупността си, водят до единствен и несъмнен извод за наличието на такива, изискващи освен това при иск за установяване на относителна симулация да се разкрие и действителната уговорка, но приел, че в случая такива доказателства не са събрани по делото. Обсъдил показанията на свидетелката П. като заинтересовани по реда на чл. 172 от ГПК и некореспондиращи с писмените доказателства по делото /данните за налични парични средства в размер на 7249.78 лв., останали във влог след смъртта на наследодателката съгласно извлечение то Банка „ДСК“ АД/, а тези на свидетеля В. като отдалечени във времето, неточни и вътрешно противоречиви. Приел, че от текста на НА и обективираните в него изявления на страните по договора се установява заплащането на уговорената по договора продажна цена; че този факт не е оборен по категоричен начин от ангажираните от ищцата гласни доказателствени средства, нито от другите доказателствата, като обосновал извод, че договорът е имал възмезден характер. За неоснователен приел довода на ищцата, че продажната цена е в размер под данъчната оценка позовавайки се на практиката на ВКС, според която продажбата на вещ на цена, по-ниска от пазарната, е допустима и не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Отбелязал, че щом не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е налице значителна нееквивалентност на ответната престация. С оглед възмездния характер на договора, приел, че предпоставките за възстановяване на запазената част на ищцата чрез намаляване на дарствено разпореждане, извършено в полза на нейния брат, не са налице, поради което достигнал до извод за неоснователност на предявените искове. В този смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът М. Н. М. обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК, поставяйки следния правен въпрос: Нееквивалентна ли е престацията по сделката /сключена на 17.04.2014г./ с цена от 9900 лева при пазарна цена на имота към момента /м. август 2019г./ на същата от 45500 лева? Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното: Основанията за допускане на касационно обжалване са регламентирани в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Според нея и разясненията по приложението й дадени в ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване е необходимо касаторът да е посочил точно и ясно въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл в решението си, които са от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, и по отношение на които са налице предвидените в чл. 280 от ГПК допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. Същите следва да са от такова естество, че разглеждането им да е от значение за изхода по конкретното делото, да доведе до промяна на крайния резултат по спора. В конкретния случай поставеният въпрос е неотносим към произнасянето на въззивния съд и не е обусловил правните му изводи в обжалваното решение. В същото съдът е разгледал иск за обявяване нищожността на договора поради привидност и за разкриване на симулацията. В исковата молба привидността на договора за покупко продажба е била обоснована от ищцата с доводи, че страните не са желаели последиците на продажбата – заплащане на уговорената цена, а действителната им воля била за безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост. След разкриване на симулацията и при прилагане на правилата относно прикритата сделка, отправила искане за намаляване на дарението до размера, необходим за допълване на запазената й част от наследството на майка й. В решението си въззивният съд е изложил мотиви, че искът за нищожност не е доказан по основание – нито пряко, нито косвено, както и че от неоснователността на същия е обусловена неоснователността и на съединените искове. Разгледал е иска за нищожност на явната сделка и за разкриване и обявяване на обвързващата сила на прикритата сделка въз основа на заявените от ищцата обстоятелства, на които същите са били основавани, установеното по фактите и обстоятелствата, формиращи основанието на иска и в пределите на претендираната защита. Довод, че продажната цена в договора е индиция за симулативност на продажбата е направен от ищцата в първото по делото заседание пред първата инстанция в становище във връзка с позицията на ответниците в отговора на исковата молба. Доводът е пояснен с твърдение, че в НА е записана сума по-малка от сумата, за която законът изисква превод по банков път – 10 000 лева. Довод за нееквивалентност на престацията като основание за привидност на договора не е заявен от ищцата. За определяне на разполагаемата част от наследството на прехвърлителя, първоинстанционният съд е допуснал съдебно-оценителна експертиза със задача за пазарната цена на прехвърления имот към момента на откриване на наследството Н. М. – 01.08.2019г., съобразно състоянието на имота към момента на сключване на договора – 17.04.2014г. В изпълнение на последното пред първата инстанция е прието заключение на СОЕ, установяващо, че пазарната оценка на имота към 01.08.2019г. възлиза на 45400 лева. Тази стойност е без значение за изхода на делото по иска за нищожност на договора поради привидност. За изхода на делото по предявения иск е без значение и сравнението между продажната цена по НА и пазарната оценка към момента на откриване на наследството на продавача. Ето защо, поставеният от касатора въпрос не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК – решаването му не е част от предмета на делото, не е разрешен от въззивния съд по значим за изхода на делото начин. Дори да бъде решен от касационната инстанция, това решение не би променило резултата по делото. Ето защо по въпроса не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Това е така, защото определящият решаващата правна воля на съда и резултата по делото извод на въззивния съд, обективирана в обжалваното решение е, че по делото не е доказана твърдяната привидност на договора за покупко продажба – че страните не са желаели последиците на продажбата, а действителната им воля е била за безвъзмездно прехвърляне на собствеността. Въпроси в изложението във връзка с този извод на въззивния съд не са поставени от касатора, а Върховният касационен съд в рамките на правомощията си в предметните рамки на производството по чл. 288 от ГПК не може да допусне касационно обжалване по служебно изведени въпроси съобразно критериите по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК. Това е израз на диспозитивното начало в гражданския процес, като обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Касационно обжалване се претендира да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – поради очевидна неправилност на решението. Съдът намира, че не е налице основание за допускане на обжалването и на това основание, тъй като при постановяване на решението съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила. Изводите, до които е достигнал въззивният съд не са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Очевидна неправилност на решение в смисъла на соченото специално селективно основание не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. В заключение, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът по касация М. Р. има право на поискани разноски. Доказаният размер на разноските под формата на платено възнаграждение на адвокат възлиза на сумата от 500 лева. В този размер, превалутиран съгласно чл. 11 - 13 от ЗВЕРБ, разноските следва да се възложат в тежест на касатора. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение