Определение № 145 от 09.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3717/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на М. С. К. чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат Б. Н. против решение № 5077 от 20.08.2020 г., постановено по гр.д. № 4920 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, IV-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение № 40815 от 20.02.2017 г. по гр.д. № 52619/2013 г. на Софийски районен съд, 36-ти състав за осъждане на М. С. К. на основание чл.109 ЗС да преустанови неоснователно бездействие, като отстрани неизправности на канализационни тръби и теч в баня с тоалетна в апартамент № 18 в [населено място], кв.“М. I“, [жилищен адрес] с което пречи и ограничава правото на собственост на А. К. С. върху апартамент № 10 на третия етаж в същия вход и на Х. С. П. върху апартамент № 14 на четвъртия етаж в същия вход, както и на основание чл.45 ЗЗД да заплати на А. К. С. 1607.71 лв., обезщетение за имуществени вреди /стойност на вложени труд и материали за отремонтиране на баня в ап.10, етаж трети/ и на Х. С. П. сумата 1787.13 лв. обезщетение за имуществени вреди /стойност на вложени труд и материали за отремонтиране на баня в ап.14, ет.4/ ведно със законната лихва върху сумите, считано от 16.12.2013 г. до окончателното изплащане. Делото е насрочено за произнасяне по чл.288 ГПК в закрито заседание на 9.02.2021 г. С молба вх.№ 9391 от 30.11.2020 г. адвокат Б. Н. е поискал да му бъде определено възнаграждение за касационното производство на разноски на ищците. Преди да определи възнаграждението съобразно чл.47, ал.6 ГПК, съдът следва да прецени допустимостта на касационната жалба. Касационната жалба против въззивното решение в частта, с която са разгледани субективно съединените искове по чл.109 ЗС е процесуално допустима. Касационната жалба против въззивното решение в частта, с която са разгледани субективно съединените искове по чл.45 ЗЗД, всеки от които е с цена под 5000.00 лв., е процесуално недопустима на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане. При тези констатации на адвокат Н. следва да бъде определено възнаграждение за изготвяне на касационна жалба против въззивното решение по исковете по чл.109 ЗС. Подадена е една касационна жалба с общи доводи и поставени в изложението въпроси и по двата субективно съединени иска. Поради това следва да бъде определено възнаграждение в размер на 600.00 лв. на основание чл.9, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като всеки от ищците следва да представи доказателства за внасяне на по 300.00 лв. С изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение