Определение № 4262 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3463/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Д. Б., подадена чрез процесуален представител адв. А. Р. против определение № 608 от 19.05.2025г. постановено по ч.гр.д. № 310/2025г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено определение № 432 от 12.02.2025г. постановено по гр.д. № 1586/2024г. по описа на Районен съд – Казанлък. С последния съдебен акт Районен съд – Казанлък на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК е върнал въззивната жалба с вх. № 2416/11.02.2025г. на И. Д. Б. срещу Решение № 13/09.01.2025г. по гр.д. _ 1586/2024г. по описа му като подадена след изтичане на срока за обжалването му. Частната жалба е основана на доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което отправя искане обжалваното определение да се допусне до касационно обжалване, да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му. Жалбоподателят поддържа, че на 17.01.2025г. е оттеглил упълномощаването на процесуалния си представител и упълномощил друг такъв, поради което уведомяването му чрез първия на 21.01.2025г. не е било редовно. По отношение на първия упълномощен процесуален представител по делото е било представено доказателство за заболяване, поради което същият е бил и в обективна невъзможност да поеме процеса пред въззивната инстанция. В изложение към частната жалба твърди, че въззивният съд се е произнесъл по релевантни правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: Заболяването на процесуалния представител на страната от първата инстанция, както и упълномощаването на нов такъв и невъзможността на първия поради заболяването да уведоми съда, осъществяват ли фактическия състав на факти и обстоятелства, които в своята съвкупност представляват „особени непредвидени обстоятелства“, които не е могло да бъдат преодолени? Въпросът се поставя като решен в противоречие с приетото от ВКС в определение № 216/18.12.2018г. по ч.гр.д. № 4360/2018г., II ГО; определение № 353/27.06.2011г. по ч.гр.д. № 126/2011г., III ГО и определение № 707/23.07.2012г. по ч.т.д. № 501/2012г., II ТО. В отговор на частната касационна жалба, ответникът „М+С Хидравлик“ АД, чрез процесуален представител адв. Е. Д. поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване поради липса на формулиран обуславящ правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, а евентуално сочи неоснователност на жалбата. Отправя искане да не се допуска касационно обжалване на обжалваното определение, респ. то да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото, с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Гр.д. № 1586/2024г. по описа на РС – Кърджали е образувано на 27.06.2024г. по искова молба на И. Д. Б., подадена чрез упълномощен представител адв. И. Г. против „М+С Хидравлик“ АД, с която са били предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 -3 от КТ. С пълномощно от 08.05.2024г. ищецът упълномощил Адвокатско дружество „И. и Л.“, представлявано от адв. И. Г. с посочен телефонен номер и адрес да го представлява пред всички съдилища. С решение от 09.01.2025г. по това дело, поправено с определение от 10.01.2025г., предявените искове са отхвърлени. Всички съобщения в хода на разглеждане на делото, както и за постановеното по делото решение са връчвани на ищеца чрез упълномощения от него процесуален представител адв. И. Г. на посочения в исковата молба съдебен адрес в [населено място], [улица]. Съобщението за постановеното решение, ведно с препис от същото, както и за определението, с което е поправена очевидна фактическа грешка са връчени на ищеца чрез адв. И. Г. на 21.01.2025г. На 10.02.2025г. И. Б., чрез процесуален представител адв. А. Р. подал въззивна жалба с вх. № 2416/11.02.2025г. против постановеното по делото решение, която с определение от 12.02.2025г. на РС – Казанлък е върната като подадена след изтичане на срока за обжалване. Към частната си жалба пред въззивния съд ищецът представил пълномощно от 17.01.2025г., с което в един документ упълномощил адв. А. Р. и оттеглил упълномощаването на адвокатското дружество представлявано от адв. И. Г., както и Амбулаторен лист от същата дата, издаден от д-р Д. Н. и обективиращ извършен първичен амбулаторен преглед на И. Х. Г.. Снетата при прегледа основна диагноза е неуточнена остра инфекция на горни дихателни пътища с анамнеза: болки в гърлото, дразнене, обща отпадналост, мускулни болки, температура. Предписана е медикаментозна терапия. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приел, че връчването на постановеното решение на процесуалния представител на ищеца и на посочения в исковата молба съдебен адрес, извършено на 21.01.2025г. /вторник/ е било редовно извършено на основание чл. 51, ал. 1 от ГПК, поради което законният двуседмичен преклузивен срок за въззивно обжалване на първоинстанционното решение е започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 04.02.2025г. /вторник/. Подадената на 10.02.2025г. въззивна жалба е била просрочена, поради което обосновал, че правилно е била върната от районния съд. Отчел, че по делото липсват данни за оттегляне на пълномощието по реда на чл. 35 от ГПК, нито за отказ от пълномощие по чл. 36 от ГПК. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, съдът съобрази следното: Извън случаите на чл. 280, ал. 2 от ГПК допускането до касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. Поставеният в изложението въпрос е относим към пропускането на установен от закона срок и възможността на страната да иска неговото възстановяване ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее по чл. 64, ал. 2 от ГПК. Въпрос за оттегляне на пълномощието и за възстановяване на срок не е решен в обжалваното въззивно определение. Такъв не е включен в предмета на делото, съответно разрешаването му не е обусловило решаващата правна воля на съда, постановения от него съдебен акт, нито изхода на частното производство. Въпросът не отговаря на общото основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК уредено като предпоставка обуславяща приложно поле на касационното обжалване. На това основание касационно обжалване не може да се допусне. Молба за възстановяване на срок по чл. 64, ал. 2 от ГПК ищецът не е подал пред първоинстанционния съд. Доводите за оттегляне на пълномощието и упълномощаване на нов процесуален представител са в подкрепа на този за нередовност на извършеното на 21.01.2025г. връчване на адвокат на основание чл. 51, ал. 1 от ГПК. Доводът е неоснователен доколкото уведомяване на съда по чл. 35 от ГПК ищецът не е предприел, а всички действия извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното остават в сила съгласно чл. 35, изр. 2 от ГПК. Липсва произнасяне на въззивния съд относно оттегляне на пълномощията на адв. И. Г., която е представлявала ищеца в производството пред първата инстанция. Твърдение, че ищецът е оттеглил пълномощията от първия и упълномощил нов процесуален представител е наведено за първи път в частната жалба срещу първоинстанционното определение. След като тази частна жалба е депозирана /18.02.2025г./ след изтичане на двуседмичния срок за обжалване на първоинстанционното решение /04.02.2025г./, то оттеглянето на пълномощието не би имало значение за изхода на производството по чл. 64-66 от ГПК дори и такова да бе инициирано от ищеца по надлежния ред, с оглед изричната разпоредба на чл. 35 от ГПК. В заключение, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, нито съдът служебно установи предпоставки за приложно поле на касационното обжалване в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение