Определение № 50417 от 07.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 302/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Г. Б., Ц. Б. Б. и Ж. Б. Б.-Г. чрез техния пълномощник адв. Л. М., срещу въззивно решение № 260908 от 14.07.2022 г. по в.гр.д. № 3162/2020 г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателите поддържат, че същото е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, тъй като въззивният съд не е опредилил правилно имотите, предмет на делбата, и квотите на съделителите в тях. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК е направено искане за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска за делба на складово помещение № 13 с площ 12 кв.м, находящо се в партерния етаж на четириетажната масивна административна страда на [улица] [населено място], построена в имот пл.№ ...., включен в парцел .....от кв. 35 нов, както и в частта, с която са определени квотите, при които съдът е допуснал извършване на съдебна делба на имота на [улица], представляващ магазин и дворно място. Жалбоподателите се позовават на основанието по чл. 280, ал.3, т.1 ГПК във връзка с което поставят следните въпроси: 1. Закупено чрез сделка, оформена с нотариален акт, складово помещение, което е приобщено към обема на друг самостоятелен обект на собственост, без да са налице данни за одобрени инвестиционни проекти за това, загубва ли самостоятелния си характер на обект на правото на собственост и може ли да бъде годен обект на делба. 2. Длъжен ли е съдът да изследва дали обектът на собственост, чиято делба се иска, е изгубил самостоятелния си характер, като служебно събере доказателства в тази насока, или е достатъчно да се позове на заключението на вещото лице, което е дало заключение, че обектът е приобщен към друго помещение, но без вещото лице да е изследвало дали приобщаването е станало въз основа на одобрени строителни книжа. Позовават се и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК- очевидна неправилност Ответниците по касация И. Л. Б. и К. К. Б. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е изменено решение № 260539 от 02.09.2020 г. по гр.д. № 18143/2016 г. на Пловдивския районен съд в частта относно квотите на съделителите, като е постановено по отношение на поземлен имот с пл.№ ....., включен в парцел ....,.....,....в кв. ....-нов, .....-стар по РП на [населено място], одобрен през 1982 г., с площ на имота 66 кв.м, съставляващ имот с идентификатор ...... с административен адрес [населено място], ул. ”Р. Д.” № ...., както и на построената в него триетажна сграда, застроена на 66 кв.м с идентификатор ..... с предназначение - жилищна, многофамилна, а съгласно Заповед за деактуване № ОА-1889 от 13.11.1992 г. – магазин на три етажа, делбата да се извърши при права 2/18 ид. части за съделителката О. Б., 2/18 ид. части за съделителката Ж. Б.-Г., 2/18 ид. части за съделителя Ц. Б., 9/18 ид. части за съделителя И. Б. и 3/18 ид. части за съделителката К. Б., а по отношение на поземлен имот с пл. № ....., включен в парцел І-комплексно застрояване в кв. .....-нов, .....-стар по регулационния план на [населено място], одобрен през 1982 г. с площ на имота 70 кв.м, с административен адрес [населено място], [улица], погрешно заснет в КК на [населено място] като част от имот с идентификатор ....., както и на построената в него триетажна сграда, застроена на 70 кв.м, делбата да се извърши при права 8/54 ид. части за съделителката О. Б., 1/54 ид. част за съделителката Ж. Б. - Г., 1/54 ид. част за съделителя Ц. Б., 24/54 ид. части за съделителя И. Б. и 12/54 ид. части за съделителката К. Б.. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от О. Г. Б., Ж. Б. Б.- Г. и Ц. Б. Б. против И. Л. Б. и К. К. Б. иск за делба на складово помещение № 13, съгласно скица, изготвена от арх. Б. и приложена по гр.д. № 3175/1945 г. по описа на Пловдивския околийски съд, находящо се на партерния етаж на четириетажната масивна административна сграда, на ул. ”О.” № .... в [населено място], построена в имот пл.№ ....., вкл. в парцел ....от кв. ....-нов, ....-стар, при граници: складово помещение към магазин № 3, двор, магазин на И. и Б. Л. Б., ведно с припадащите се на това помещение идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. По отношение на поземления имот, находящ се в [населено място], [улица], ведно с построената в него сграда- магазин на три етажа, по делото е установено следното: През 1949 г. на основание ЗОЕГПНС са били одържавени от Л. И. Б. 2/3 ид. части от магазина на посочения адрес, ведно с 1/3 ид. част от дворното място, цялото от 80 кв.м, и 1/3 ид. част от общите части на сградата. Съставен е АДС № 1408 от 22.05.1950 г., в който е посочено, че магазинът се състои от: партер - 1 магазин, първи етаж - галерия, втори етаж- канцеларии. По делото е представен и АДС № 697 от 22.05.1950 г., в който е посочено, че от магазина на [улица] са одържавени 2/3 ид. части от Л. И. Б., а останалата 1/3 ид. част е собственост на П. Б.. В този акт сградата е описана като четириетажна, състояща се от: партер - 3 магазина от по 1 помещение; І етаж - 2 стаи, кухня, антре и клозет; ІІ етаж- 2 стаи, кухня, антре, клозет и килер и ІІІ етаж- 1 стая, кухня и таванско помещение. Възникналата в резултат на одържавяването съсобственост между П. Б. и Държавата е прекратена по съдебен ред в производство по гр.д. № 890/1959 г., като след теглене на жребий в дял на Държавата са поставени дял І- първия етаж, заедно с 1/3 ид. част от общите части, и дял ІІІ- третият етаж, заедно с 1/3 ид. част от общите части, а в дял на П. Б. – вторият етаж, заедно с 1/3 ид. част от общите части на сградата. П. /П./ Б. е починала през 1968 г. Нейни наследници по закон са децата й Л. И. Б. и И. Т. Х.. През 1971 г. с нот. акт № .... г. И. Т. Х. е признат за собственик на основание придобивна давност на целия втори етаж от сградата, заедно с 1/3 ид. част от общите части и от мястото, върху което е построена. С Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 07.12.1976 г. на основание ПМС 60/75 г. И. Т. продал този имот на на СДТ, клон „Промишлени стоки”-Пловдив. След влизане в сила на ЗВСВНМРСА и в срока по чл. 1 от този закон получената от продажбата сума е върната на купувача. С договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № ...... г. И. Т. Х. и съпругата му Е. Д. Х. продали на И. Б. Б., Б. Л. Б. и И. Л. Б. втория етаж от сградата, ведно с 1/3 ид. част от общите части и от мястото, в което е построена. Към момента на продажбата Б. Б. е бил в брак с О. Б. /бракът им е сключен през 1969 г./, а И. Б. - с К. Б.. Купувачите са наследници на Л. И. Б., поч. през 1979 г. И. Б. е негова съпруга, а Б. и И. Б. - негови синове. Не е било спорно по делото, че на основание ЗВСОНИ собствеността върху отчуждените от Л. Б. 2/3 ид. части от магазина на [улица] възстановена. С нотариален акт № ..... г. И. Б. продала на сила си И. Б. 1/3 ид. част от триетажната сграда-магазин на [улица], ведно с 1/3 ид. част от общите части на сградата и от мястото, в което е построена. И. Б. е починала през 2016 г. Нейни наследници по закон са Г. А. Г. - син от първи брак, Б. Л. Б. и И. Л. Б.- синове от брака й с Л. Б.. Б. И. Б. е починал на през 2019 г. в хода на настоящото дело. Негови наследници по закон са съпругата му О. Б. и децата Ж. Б. Б. - Г. и Ц. Б. Б.. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че 2/3 ид. части от процесната сграда са придобити от И. Б., Б. Б. и И. Б. по наследство от Л. Б. и реституция по ЗВСОНИ. Оттук е направил извод, че дяловете на наследниците на Б. Б. са както следва: 8/54 ид. части за съпругата О. Б., и по 1/54 ид. част за децата Ж. Б.-Г. и Ц. Б.. И. Б. е придобил на собствено основание 2/9 ид. части и в режим на СИО с К. Б. - още 3/9 ид. части, или И. Б. е придобил общо 24/54 ид. части, а К. Б.- 12/54 ид. части. При тези квоти е допуснал да се извърши делбата на процесния имот. Настоящият състав намира, че съществува вероятност в тази част въззивното решение да е очевидно неправилно. Данните по делото - за отчуждаване на идеална част от сградата, последваща делба през 1971 г. и разпоредителна сделка с втория етаж, извършена през 1992 г. от И. Т. Х. в полза на И. Б. по време на брака му с К. Б. и Б. Б. по време брака му с О. Б. налагат извод, че е възникнала етажна собственост, в която отделните етажи, представляващи самостоятелни обекти на правото на собственост, принадлежат на различни собственици, както и че основанията за възникване на съсобственост върху отделните етажи са различни. Това разграничение не е направено от въззивния съд, а то е от значение за това индивидуализацията на допуснатия до делба имот и квотите на съделителите. Вместо това цялата сграда е допусната до делба като съсобствен между всички съделители единен обект. Изложеното налага въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване в тази част на основание чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК. Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в частта, с която е отхвърлен искът за делба на складово помещение № 13, находящо се в партерния етаж на четириетажната административна сграда на [улица]. Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че то не съществува като обособен обект, а е присъединено към изградения магазин в сградата, находяща се на [улица]. На въпроса дали е допустима делба на отделно помещение в сграда, което не е самостоятелен обект, а е присъединено към друг самостоятелен обект, в практиката е даден отрицателен отговор - напр. решение № 313 от 05.04.2000 г. по гр.д. № 793/97 г. на ВКС, І г.о., в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивният съд. Поради това по първият от поставените в изложението въпроси не осъществява хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Налице е и практика на ВКС/ виж решение № 712 от 04.02.2011 г. по гр.д. № 371/2009 г. на ВКС, І г.о./, според която реалното съществуване на определена вещ е предпоставка за съществуване на вещни права върху нея. Наличието на съдебна практика, доколкото не се твърди да е неправилна или да се нуждае от промяна или осъвременяване, изключва необходимостта от допускане на касационно по поставения въпрос при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. В тази връзка следва да се има предвид и че процесното помещение е допуснато до делба, но не като отделен обект на правото на собственост, а като принадлежност към триетажната сграда на [улица]. Процесуалният въпрос относно това дали съдът е длъжен да изследва дали обектът на собственост, чиято делба се иска, е изгубил самостоятелния си характер, като служебно събере доказателства в тази насока, или е достатъчно да се позове на заключението на вещото лице, което е дало заключение, че обектът е приобщен към друго помещение, но без вещото лице да е изследвало дали приобщаването е станало въз основа на одобрени строителни книжа, също не обосновава основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По своя характер така формулираният въпрос касае правилността на направения от въззивния съд извод относно статута на процесното помещение и в частност обосноваността на кредитираното от него експертното заключение, която не може да се проверява в тази фаза на касационното производство. По отношение квотите, при които е допусната делбата на поземлен имот с пл.№ ....., включен в парцел ....., ....,.....в кв. ....-нов, ....-стар по РП на [населено място], одобрен през 1982 г., с площ на имота 66 кв.м, съставляващ имот с идентификатор ......с административен адрес [населено място], ул. ”Р. Д.” № ...., както и на построената в него триетажна сграда, застроена на 66 кв.м с идентификатор ....., в касационната жалба не са въведени оплаквания, а в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК няма заявено искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и в тази част /изрично искането е ограничено до имота на [улица] складовото помещение/. Поради това в тази част, с оглед диспозитивното начало в процеса, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът