Определение № 4869 от 13.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 333/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 14493/25.09.2025г. на А. М. Б., М. М. В., П. М. Б. и Ф. М. Л., чрез процесуалния представител адвокат Г. К. от САК, срещу решение № 408 от 24.07.2025г. по в. гр. д. № 841/2024г. на Благоевградския окръжен съд, в частта му имаща характер на определение, с която е обезсилено определение № 195 от 21.03.2024г. по гр. д. № 916/2022г. на Районен съд Гоце Делчев, в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателите, обективирано в молба с вх. № 1383/28.02.2024г., по реда на чл. 248 ГПК за допълване на решение № 11 от 18.01.2024г. по гр. д. № 916/2022г. на РС Гоце Делчев в частта за разноските, като в полза на А. М. Б., М. М. В., П. М. Б. и Ф. М. Л., се присъдят разноски по делото с оглед на изменения размер на иска по чл. 59 ЗЗД, като вместо това молбата е оставена без разглеждане като недопустима. Жалбоподателите поддържат, че решението, в обжалваната му част, имаща характер на определение, е неправилно като незаконосъобразно и необосновано и искат то да бъде отменено. Поддържат, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2 ГПК, като посочват следните правни въпроси в изложението към частната жалба: 1.Допустима ли е молба по чл. 248 ГПК за допълване и изменение на протоколно определение, с което съдът е допуснал изменение на иска чрез неговото намаляване, в частта за разноските, когато съдът е посочил, че по искането за разноски ще се произнесе с крайния съдебен акт? 2.Кога изтича крайният срок за депозиране на молба по чл.248 ГПК при допускане на изменение на иска чрез неговото намаляване и отлагане от страна на съда на произнасянето по искането за разноски на насрещната страна с постановяването на крайния съдебен акт? В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната касационна жалба – С. С. Х., чрез процесуалния представител адвокат С. А. от АК-Благоевград, с който изразява становище, че касационното обжалване на въззивното решение, в частта му имаща характер на определение, не следва да бъде допускано поради недопустимост, респ. за неоснователност на частната касационна жалба. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване и по основателността на подадената частна касационна жалба, настоящият състав на І г.о. на ВКС взе предвид следното: Първоначално претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота е била предявена от ищеца С. С. Х. за сумата от 650 лв., като в проведеното от първоинстанционния съд открито съдебно заседание на 24.02.2023г. е допуснато изменение на размера на така предявената претенция като същата се счита предявена за сумата от 13 лв. В същото съдебно заседание процесуалният представител на ответниците е поискал да бъдат присъдени разноски с оглед допуснатото изменение, като първоинстанционният съд е приел, че относно своевременно направеното искане за присъждане на разноски ще се произнесе със своя окончателен съдебен акт. Тъй като в постановеното от първоинстанционния съд решение №11 от 18.01.2024г. по гр.д.№916/2022г. липсва произнасяне по това искане, в едномесечен срок от постановяването на това решение до първоинстанционния съд е било отправено искане в полза на ответниците предвид изменението на исковата претенция по чл. 59 ЗЗД да бъде присъдена сумата от по 480 лв. за всяка една от тях. С определение №195 от 21.03.2024г. първоинстанционният съд е отхвърлил искането като неоснователно. С решението си, постановено на 24.07.2025г., въззивният съд е обезсилил определение №195 от 21.03.2024г. по гр.д.№916/2022г. по описа на Районен съд Гоце Делчев и е оставил без разглеждане молба вх.№1383/28.02.2024г., подадена от ответниците чрез адв. Г. К. в частта й, в която е обективирано искане по реда на чл. 248 ГПК решение №11 от 18.01.2024г. по гр.д.№916/2022г. на РС Гоце Делчев да се допълни в частта за разноските, като в полза на А. М. Б., М. М. В., П. М. Б. и Ф. М. Л. се присъдят разноски по делото с оглед изменения размер на иска по чл. 59 ЗЗД. Изложени са съображения, че и в хипотеза, при която ищецът намалява размера на своя иск, на ответниците се дължат разноските, направени до момента на предприемане на това процесуално действие, както и че протоколното определение, с което съдът допуска изменение на иска чрез намаляване на неговия размер, има характера на съдебен акт по чл. 81 ГПК. Прието е, че предвид тази характеристика на определението, постановено от първоинстанционния съд на 24.02.2023г., ответниците е следвало да подадат молба по чл. 248 ГПК за допълване именно на това определение в предвидения в закона преклузивен срок, който предвид необжалваемостта на определението по чл. 214 ГПК, започва да тече от постановяването му. И тъй като молбата по чл. 248 ГПК е подадена на 28.02.2024г., същата е приета за недопустима. При тези данни следва да се приеме, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втория, поставен в изложението правен въпрос, който настоящият състав формулира както следва: От кой момент започва да тече срокът за депозиране на молба по чл.248 ГПК в хипотеза, при която съдът е допуснал изменение на иска чрез неговото намаляване и при направено в същото съдебно заседание искане за присъждане на разноски е отложил произнасянето по това искане, като е посочил, че ще стори това с окончателния си съдебен акт. По така поставения правен въпрос настоящият състав приема, че в хипотеза, при която съдът е допуснал изменение на иска чрез неговото намаляване и при направено в същото съдебно заседание искане за присъждане на разноски е отложил произнасянето по това искане, като е посочил, че ще стори това с окончателния си съдебен акт, срокът за подаване на молба за изменение на съдебния акт в частта му за разноските започва да тече от момента на съобщаването на страните на крайния съдебен акт, с който съдът се е произнесъл по съществото на правния спор, респ. от постановяване на съдебния акт, ако същият е окончателен, т.е. началото на срока е обвързано от постановяването на акта, с който съдът се е произнесъл по отговорността на страните за направените по делото разноски. При така дадения отговор на поставения в изложението правен въпрос следва да се приеме, че обжалваният съдебен акт е неправилен. При постановяването му въззивният съд не е съобразил, че в проведеното от първоинстанционния съд открито съдебно заседание на 24.02.2023г., когато ищецът е направил искането си за изменение на предявения по реда на чл. 59 ЗЗД иск, процесуалният представител на ответниците е направил искане за присъждане на направените до момента разноски по тази претенция, като първоинстанционният съд е уведомил страните, че по така направеното искане ще се произнесе по делото с окончателния си съдебен акт. Не е съобразено, че искането за присъждане на разноски е било направено своевременно. Обстоятелството, че съдът е отложил произнасянето по въпроса за разноските, не може да има за последица лишаването на страната от призната с процесуалния закон правна възможност. Когато съдът е отложил произнасянето по въпроса за разноските и при това е посочил точния момент, в който ще се произнесе, именно моментът на това произнасяне следва да бъде съобразен при извършването на преценка за момента, от който започва да тече срокът, в който страната следва да подаде молбата си по чл. 248 ГПК. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение