Определение № 426 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4165/2015 г.

Образувано е по частна жалба на П. Т. Х. и И. Ж. И. – Х., срещу определение № 95 от 31.03.2015 г., постановено по гр. д. № 1188 /2015 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане по същество касационната жалба на П. Т. Х. и И. Ж. И. – Х. срещу въззивно решение № 493 /03.12.2014 г. по възз. гр.д. № 206 /2014 г. по описа на Смолянски окръжен съд, г.о., 5-ти възз. с-в. Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно поради това, че по делото са предявени два иска с правно основание чл.109 ЗС за премахване на части от сграда с цена 4 715.30 лева и с цена 352 лева, следователно сборът е в размер на 5 067.30 лева, поради което и изводът за недопустимост на касационното обжалване противоречи на закона. Насрещните страни Е. В. и Р. В. твърдят в писмен отговор на частната жалба, че доводите на жалбоподателите са неоснователни, тъй като съгласно константната практика на ВКС при обективно съединяване на искове е от значение цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на съединените искове. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че са предявени два съединени иска за премахване на части от две сгради с посочени идентификатори, които попадат в собствен на ищците имот и части от същите сгради, които попадат в собствен на ответниците имот, находящи се в [населено място], че касаторите са посочили сумата 4 715.30 лева за цена на исковете и са я обосновали с изискванията на чл.69,ал.1,т.2 ГПК (молба от 10.05.2013 г.) с приложена данъчна оценка); до приключване на първото по делото съдебно заседание за разглеждане на исковете въпросът за цената на исковете не е поставян от ответниците или служебно от първата инстанция и това преклудира възможността той да се повдигне по повод обосноваване обжалваемостта на въззивното решение. Крайният извод на състава на ВКС е, че жалбите имат за предмет въззивно решение по гражданско дело с цена на исковете до 5 000 лева и чл.280, ал.2 ГПК изключва неговата обжалваемост пред ВКС. Настоящият състав намира частната жалба за допустима. По нейната основателност: При преценка на допустимостта на касационната жалба на П. Т. Х. и И. Ж. И. – Х., подадена на 05.01.2015 г., съгласно правилото на пар. 14 от З. (обн. – ДВ, бр. 50 / 03.07.2015 г.) е приложима нормата на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията и от ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г. (преди изменението от ДВ, бр. 50 / 03.07.2015 г.) Съставът на ВКС е приложил разпоредбата в приложимата и редакция. Изводите в обжалваното определение, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.109 ЗС, са правилни. Изводите за посочената цена на исковете в молбата от 10.05.2013 г., (л.46) и за размера на данъчната оценка (л.47), и че в първото открито заседание на първоинстанционния съд въпросът за цената на иска не е повдиган, са обосновани. Правилен е и изводът по приложението на чл.70, ал.1 ГПК, че това преклудира възможността този въпрос да бъде обсъждан от въззивния съд. Основателен е и доводът на ответниците по частната жалба, че при приложението на правилото на чл.280,ал.2 ГПК при преценка на допустимостта на касационна жалба цената на отделните обективно съединени искове, които не са обусловени един от друг, се преценява поотделно. Следователно доводът на частните жалбоподатели, че касационната им жалба е допустима, тъй като сборът от цените на отделните обективно съединени искове, всеки с цена под 5 0000 лева, е по-висока от 5 000 лева, е неоснователен. Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Страните не претендират разноски и такива не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение