Определение № 240 от 29.03.2022 г. на ВКС по д. № 3183/2021 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Поделение за товарни превози, Пловдив към БДЖ „Товарни превози” ЕООД срещу въззивното решение на Хасковски окръжен съд по гр.д. №235/21 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от М. П. срещу касатора искове по чл.150 КТ и чл.86 ЗЗД, за сумите 7 682, 35 лв. – сбор от дължимото допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 27.07.17 г. – 26.05.20 г. и 880,78 лв.- мораторна лихва върху посочената главница. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Сочи, че от значение за точното прилагане на закона са правните въпроси: 1. При сумирано изчисляване на работното време кой е първичният документ за изчисляване на реално положения труд/ отработено работно време: график за работа или лична сметка за отчитане на работното време? 2. Следва ли лична сметка за отчитане на работното време / при сумирано изчисляване на работното време/, попълнена от работник/ служител, да се приеме за график за работното време и за присъствена книга? 3. Лична сметка за отчитане на работното време или сумирано изчисляване на работното време доказателство ли е за явяване на работа на работник/ служител на работа? 4. Дължи ли се трудово възнаграждение по график за работа, когато работник/ служител по лична сметка за отчитане на работното време не е положил труд? Намира, че въззивното решение по въпросите противоречи на практиката на ВКС – р. на ВКС по гр.д. №7112/13 г. на трето гр. отделение и на изброените решения на районни и окръжни съдилища или въпросите се решават противоречиво от първоинстанционните и въззивни съдилища. По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да уважи иска в посочения размер въззивният съд е приел, че работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време, при което установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по - продължителен от деня и седмицата период от време. От заключението на съдебно - икономическата експертиза се установява, че ищецът е положил труд, надвишаващ установената с трудовия договор продължителност на работното време, като утвърдените от работодателя таблици - график отразяват действително положения от ищеца труд. Въпреки че ищецът е подписал лични сметки за продължителността на работното му време, отразените в тях записвания се опровергават от съвкупната оценка на останалите писмени доказателства, в това число и таблиците – график. Отразените в тях часове според експертизата не са били компенсирани до края на отчетния период, поради което следва да се приеме, че положеният над установената норма на продължителност на работното време труд е извънреден – обстоятелство, обуславящо основателност на иска, предявен на основание чл. 150 от КТ. При определяне на конкретните часове извънреден труд, превишаващи установената норма за съответния период, изчислена съобразно правилото на чл. 9 б, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, е необходимо да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за превръщането на нощните часове в дневни. Това става с коефициент, който е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане за съответното работно място или длъжност - т. е 8/7 или 1, 143, при което за периода от 27.07.2017 г. до 26.05.2020 г., положеният от ищеца нощен труд след преизчисляване с коефициент 1, 143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 1 462 часа. Дължимото за него възнаграждение е в размер на 7 682. 35 лева, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда – 27.07.2020 г., до окончателното й изплащане. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение, поради което акцесорната претенция за законна лихва е основателна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до 27.07.2020 г. и възлиза на сумата от 880, 78 лева. Заключението на икономическата експертиза не е било оспорено от процесуалния представител на ответника и е прието от въззивния съд като обективно и безпристрастно дадено. В подкрепа на заключението, според съда, са и останалите по делото доказателства. "Личните сметки", съставени от служители на ответника и подписани от ищеца, като частни свидетелстващи документи, удостоверяващи неизгодни за издателя си факти, се ползват с материална доказателствена сила. Съдържанието им обаче въззивният съд е намерил за опровергано, а възражението на ищеца, че заработените от него часове са невярно отразени в личните сметки - за доказано, по следните съображения: От страна на ответника не е заявено оспорване на съдържанието на представените от него – таблици – график; въз основа на отразените в тях данни вещото лице е определило продължителността на положения от ищеца извънреден труд. Не са представени доказателства за извършени промени на предварително изготвяните графици. Не е водена и книга за регистриране на излизанията по време на работа, въпреки разписаното в тази насока изискване по чл. 19, ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред /Правилника/. Не са представени доказателства за въведено работно време с променливи граници, съгласно чл. 22, ал. 6 от Правилника. Така, изхождайки и от въведения с чл. 22, ал. 3 от Правилника непрекъснат режим на работа, съвкупно с цитираните по-горе разпоредби от същия, въззивният съд е приел за опровергано съдържанието на представените от ответника "лични сметки". В същата насока са и събраните по делото гласни доказателства – показанията на посочения от ищеца свидетел, чиито фактически твърдения не са опровергани от противната страна. Възприемането на първия вариант от заключението на вещото лице по допуснатата счетоводна експертиза – с превръщането на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, е в съответствие с чл. 20, ал. 3 от Правилника. Към заключението са приложени таблици, от които е видно, че вещото лице е отчело и различната продължителност на въведените от работодателя периоди за отчитане на работното време на работниците/служителите, работещи на сумирано изчисляване на работното време. За исковия период те са едномесечен, тримесечен и шестмесечен, съгласно представените по делото от ответника по иска заповеди, кореспондиращи с установеното от вещото лице. Възприемането на първия вариант от заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза е обосновано и с действалите през процесния период от време материално правни норми в Наредба за работното време, почивките и отпуските, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и Кодекса на труда. При тези данни по делото поставените от касатора въпроси са фактически и не обосновават общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалването. Личните сметки на ищеца са преценени заедно с останалите доказателства по делото и е формиран убедителен извод за недостоверността им. Не се установява противоречие на въззивното решение с р. по гр.д. №7112/13 г. на трето г.о. на ВКС, в което също е прието, че доказването на извънредния труд се извършва с всички доказателствени средства – писмени, гласни, заключения на специализирани експертизи и пр. Не се установява и противоречива практика по подобни казуси – напротив, за сходен случай и в подобен смисъл срещу същия ответник е постановено решение по гр.д. №95/21 г. на Хасковски ОС, което не е допуснато до касационно обжалване с опр. по гр.д. №2942/21 г. на четвърто г.о. на ВКС. По направените в изложението доводи за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение ВКС не се произнася в това производство – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.