Определение № 4609 от 15.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1065/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Й. Т. чрез адв. К. М. от ВАК срещу решение № 202 от 28.11.2023г по в гр.д. №356/2023г на Апелативен съд -Варна, с което е потвърдено решение №615 от 23.05.2023г по гр.д №884/2022г на ВОС по отхвърлен иск на касатора, предявен срещу Т. Т. А. на основание чл. 240 ЗЗД за връщане на сумата 26 000 евро/частичен иск от сумата 50 000 евро/ ,като дадени по договор за заем от 08.11.2019г, заедно с иск по чл.86 ЗЗД. За да потвърди обжалваното от касатора решение, предвид прието и неоспорено основно и допълнително заключение на вещо лице –графолог въззивният съд на свой ред е приел,че документът представен от ищеца като доказателство за сключения договор и същевременно за получаването на сумата от ответника/в една част разписка/, е подправен. Бил е изготвен договор от 08.11.2019г, подписан от ответника,че обещава да заплати остатъка от 26 000 евро до 14.11.2019г и до два дена след постъпването на сумата по личната му сметка.Съдържанието кореспондира с възражението на ответника ,че се касае за част от цена на жилище,закупен при условия на отпуснат банков кредит ,като продавачът е търговско дружество, представлявано от ищеца, като не е бил представен акт обр.16 за сградата и кредит за доплащането не бил отпуснат от банката.За тези взаимоотношения са събрани писмени и гласни доказателства. В този документ, озаглавен „договор” установено са нанесени добавки. Подправката касае както съдържанието на уговореното между страните ,за да добие изявеното в подписания документ смисъл на поето задължение по договор за заем, така и текста, добавен върху вече подписания от ответника диспозитивен документ от същата дата /наименован „договор“/ Вторият, изцяло добавен текст в края на документа по съдържание представлява разписка за получена сума .Подправеният документ „ договор за заем“ е бил оспорен от ответника, като въззивният съд на свой ред е посочил ,че оспорването е успешно проведено.Документът е неистински и не обвързва ответника с текстовете, добавени от ищеца. Касаторът обжалва този резултат като счита за нарушен чл.235 ГПК .Към жалбата е приложено изложение. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи за страната. Като правни въпроси по които искането е касационната инстанция да се поизнесе, се формулират:1.Допустимо ли е въззивният съд да прави изводи и да отговаря на въпроси, когато не е сезиран;2.Неоспорените факти по договора за заем, платената сума, разписката по същия, пораждат ли действия спрямо длъжника; 3.Може ли длъжника да оспори плащане на суми над 5000лева само със свидетелски показания ,при условия ,че е налична валидна неоспорена разписка. Отговор от ответника Т. Т. А. не е депозиран в срок. Пълномощникът адв. Д. Й. е депозирал чрез ЕП „писмена защита“ постъпила във ВКС на датата, обявена за разглеждане на настоящето дело в закрито съдебно заседание. Към книжата е представен списък за разноски/чл.80 ГПК/, за платено адвокатско възнаграждение и се претендира възлагането им в тежест на касатора. Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивото решение Общо формулирният процесуалноправен въпрос - за задължението на съда да обсъди всички доказателства и въведените от страните доводи, като правен въпрос не е разрешен в противоречие с установената и изтъквана практика на ВКС /ТР № 12001 ОСГК и ТР № 1 / 2013г ОСГТК и множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК, част от които цитирани в изложението /. Въззивният съд е съобразил компетентността си като съд по същество, обсъдил е доводите на страните в съответствие с установената съдебна практика на ВКС и няма въпроси, по които е излязъл извън предметните предели на спора при въззивното обжалване. Формулираните в три точки въпроси в изложението не са обуславящи за решаващите изводи на съда,в тях се сочат факти, различни от възприетите по делото.Преди всичко, в изложението касаторът е длъжен да изтъкне правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е обусловил решаващата воля на съда,правните му изводи при конкретната фактическа обстановка.Въз основа на събраните доказателства,при направено оспорване на изследвания документ, който е единственото доказателство за твърденията на ищеца че е заемодател на ответника и предвид категоричните изводи по заключението на вещо лице /което страните не са оспорили/,че след като вече е бил подписан от ответника документът е подправен, съдилищата решаващо са отчели действително установените факти. В документа след подписването му от Т. А. на дата 08.11.2019г е добавен / вмъкнат / ръкописен текст, който не е написан от него.В заглавието ,след думата „договор е добавен текст „за заем“, а текстът в края, който във въпросите касаторът означава като „валидна неоспорена разписка“ (и действително, целта на подправянето е документът да добие и това значение), според приетото за установено в настоящия процес, изцяло представлява подправка. Така документът е неистински, съответно не представлява свидетелстващо изявление на подписалия го ответник за получаване на парична сума.Въпроси, които не се основават на приетата от съда фактическа установеност по конкретното дело не могат да обосноват допускане до касационно обжалване. Не следва да се присъждат претендирани от ответника разноски,които не са поискани и установени своевременно, т.е най-късно в срока за отговор на касационната жалба. Воден от горното ,ВКС ІІІ г.о